Решение № 15055 от 15.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15055 гр. София, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Д. К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20221110132706 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

С искова молба ищецът У.Е ЕООД е предявило положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.99 ЗЗД вр. чл.92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д. Я. С. дължи сумата от 62,46лв., за която е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2022г. по описа на СРС 27 състав.

Твърди се, че между ответника и „БТК“ ЕАД имало сключен договор за мобилни услуги с клиентски № **** от 05.11.2018г., по силата на който били ползвани мобилни услуги за номер ********** по избран тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса в размер на 26.99лв. за срок от 24м., като била издадена фактура, обективираща вид и размер на незаплатени услуги, а именно: ****/02.03.2019г. за потребени ел.съобщителни услуги за периода от 01.02.2019г. до 28.02.2019г., които не били заплатени и които не са предмет на иска, поради което БТК едностранно прекратил договора с абоната на основание т.43 от ОУ, след което била издадена крайна фактура № ****/01.04.2019г. с начислена обща сума за плащане и с падеж на 18.04.2019г., в която крайна фактура била начислена процесната неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 62.46лв. (формирана като сбор от трикратния размер на месечната абонаментна такса, избрана от абоната към тарифния план за ползваната услуга без ДДС), уговорена в т.2 от стр. 6 от договора. С договор за цесия от 16.10.2018г. цедентът БТК ЕАД прехвърлило вземането си на цесионер „СГ,Г“ ЕАД, което го е прехвърлило на ищеца по силата на договор за цесия от 10.03.2020г.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В 1 хода на устните състезания процесуалният представител на ответника релевира възражение за давност, както и оспорва обстоятелството за уведомяване по цесиите.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.99 ЗЗД вр. чл.92 ЗЗД.

С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца да докаже пълно и главно валидно сключени договори за цесия (между цедента БТК ЕАД и цесионер СГ,Г ЕАД, както и между СГ,Г ЕАД и ищеца), уведомяване на длъжника за цесиите, съществуването на твърдяното прехвърлено вземане, произтичащо от договор за мобилни услуги от 05.11.2018г., по силата на който между ответника и първоначалния цедент БТК ЕАД е било договорено добавяне на ползване на мобилен номер ********** по избран тарифен план Smart L, с месечна абонаментна такса в размер на 26.99лв. с ДДС за срок от 24месеца, по което има договорена неустойка неизпълнение на договорни задължения, т.е. следва да докаже, че е налице неустоечна клауза, настъпване на основанието за начисляване на неустойката, както и размерът на същата, а в тежест на ответника е разпределено да докаже, че е заплатил сумата за неустойка.

От приетите и неоспорени по делото писмени доказателства се установява, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника е имало сключен за мобилни услуги с клиентски № **** от 05.11.2018г., по силата на който били ползвани мобилни услуги за номер ********** по избран тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса в размер на 26.99лв. за срок от 24м., като в същия е уговорена неустойка, съгласно която ако договорът бъде прекратен по вина на абоната, вкл. поради неплащане на дължими суми, абонатът дължи неустойка в размер на не поголям от трикратния размер на абонаментната такса, която в случая е 26.99лв., или сумата от 80,97лв., като се претендира неустойка от 62,46лв., която е в рамките на максималния лимит. Доколкото по делото са приети и неоспорени фактури л.24 и л.25 по делото от същите се установява, че поради забавено плащане на ответника е начислена неустойка за тарифен план Smart L в размер на 62.46лв. От ответника не са ангажирани доказателства за изпълнение на договорните задължения, поради което съдът приема за доказано от ищеца, че в полза на БТК ЕАД е съществувало изискуемо вземане за неустойка за неизпълнение на задължения по договор за мобилни услуги от 05.11.2018г.

На следващо място, от приетите и неоспорени по делото: Договор за цесия от 2

16.10.2018г. между БТК ЕАД и „СГ,Г“ ООД, Договор за цесия от 01.10.2019г. между „СГ,Г“ ООД и „У.Е“ ЕООД (с предишна фирма „ЮБЦ“ ЕООД) и Анекс № 2 към него от 05.10.2020г., потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД и уведомление за цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД, се доказва, че вземането, което „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е имало към ответника е прехвърлено на „С.Г. Груп“ ООД (първия цесионер), който от своя страна го е прехвърлил на ищеца. По делото не са ангажирани доказателства, че ответникът е бил уведомен било от цедента, било от цесионера за извършената цесия, но доколкото по делото е представено уведомление до длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, и с оглед на това, че законът не поставя специални изисквания за начина на уведомяване, то и съобщаването на цесията, извършено в рамките на съдебното производство по предявения иск следва да бъде зачетено от съда (в който смисъл е решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362 от 2015г. на II т.о. на ВКС). С уведомяването е завършен фактическият състав по чл. 99 ЗЗД и доколкото не се установява ответникът да е изпълнил на цедента, то ищецът-цесионер се явява носител на същото.

Следователно ищецът е доказал валидно прехвърляне на вземане съществуващо в полза на цедента му спрямо ответника, поради което искът се явява изцяло основателен.

Възражението за погасяване на сумата по давност е преклудирано, доколкото не е релевирано в срока за отговор на исковата молба.

По разноските:

С право на такива разполага само ищецът, който е доказал сторени разноски в размер на 25лв. за д.т., претендирал е адв.възнаграждение в размер на 180лв., като следва да се присъдят и разноските по ч.гр.д. № ****/2022г.., които са в размер на 25лв. за д.т. и 180лв. за адв. възнаграждение или общо 410лв.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.99 ЗЗД вр. чл.92 ЗЗД, че Д. Я. С. с ЕГН:

********** и адрес: гр. София, ЖК.К.П, УЛ.Р.П. 12, ет.1, ап.106, дължи на „У.Е“ ЕООД (с предишна фирма „ЮБЦ“ ЕООД), ЕИК: **** и адрес: гр. София, БУЛ.Б 81, вх.В, ет.8, сумата от 62,46 лева (шестдесет и два лева и 46 стотинки), представляваща цедирано вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги за клиентски № **** от 05.11.2018 г., сключен с БТК ЕАД, за които суми има издадена Заповед № ***** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.03.2022г. по ч.гр.д. № ****/2022г. по описа на СРС, 27 състав.

3

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. Я. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр.

София, ЖК.К.П, УЛ.Р.П. 12, ет.1, ап.106, да заплати на „У.Е“ ЕООД (с предишна фирма „ЮБЦ“ ЕООД), ЕИК: **** и адрес: гр. София, БУЛ.Б 81, вх.В, ет.8, разноски по делото в размер на 410лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4