Решение № 20860 от 17.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 25408/2025
- Вид
- Решение № 20860
- Подписан
- 17.11.2025
- Състав
- ЯНА ЕМИЛОВА ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 388 · Кодекс за застраховането
- чл. 389 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408 · Кодекс за застраховането
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 20860 гр. ******, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110125408 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от К. К. И. искова молба срещу ЗД „Е.“ АД.
Ищецът твърди, че на 21.04.2024 г., при движение по ул. „Езерата“ в гр.
****** на застрахования при ответника по застраховка „Каско“ и по застрахователна полица № 00500100******/10.11.2023 г. лек автомобил „Ленд Ровер, Рейндж Ровер Спорт“ с рег. № ******, собственост на ищеца, настъпило застрахователно събитие – пожар, при който автомобилът изгорял напълно, което причинило тотална щета. За събитието била заведена застрахователна претенция по щета № 05009*****/22.04.2024 г., която била приета от застрахователя за неоснователна съгласно уведомление № РК-0144141 от 15.08.2024 г. В отговор на заявление по чл. 380, ал. 1 КЗ ответното дружество повторно отказало изплащане на обезщетение, като се позовало на хипотезата на изключен риск, поради това, че увреждането настъпило вследствие на подмяна на задните светлини на автомобила. Ищецът счита отказа за неоснователен, като твърди, че автомобилът се е намирал в същото състояние като това към момента на сключване на процесния застрахователен договор, както и че от момента на закупуването на автомобила от ищеца не са правени ремонти и конструктивни изменения на същия. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 19 000 лв., претендирана като застрахователно обезщетение за имуществени вреди по процесния лек автомобил, ведно със законната лихва от 7.05.2025 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Позовава се на изключен риск по чл. 6, ал. 1, т. 21 от Общите условия, като твърди вредата да е настъпила вследствие на дейност, свързана с ремонт или конструктивно 1 изменение на застрахованото МПС или отделни негови системи и агрегати, а именно – подмяна на задните светлини, което се установявало при съпоставка на снимков материал от предходна претенция от 10.05.2021 г. и огледа по повод процесната щета. Сочи още, че не било представено удостоверение за прекратяване на регистрацията по чл. 390, ал. 1 КЗ, с което също обосновава отказа си за изплащане на обезщетение, а при условията на евентуалност на въз основа на това съображение оспорва дължимостта на законна лихва.
Счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
По делото е безспорно между страните, че е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско“ с предмет – процесния автомобил „Ленд Ровер, Рейндж Ровер Спорт“, с рег. № *******, с посочените в договора покрития съгласно Общите условия за застраховка „Каско на МПС“ на ЗД „Е.“ АД, в сила от 26.03.2018 г., които са представени по делото (наричани по-долу Общите условия или ОУ). Видно от застрахователната полица, застрахователното покритие е определено по клауза „А“ – пълно каско.
Съгласно чл. 6, ал. 1 т. 21 от Общите условия на застрахователя, от обхвата на застрахователното покритие са изключени всякакви косвени вреди, както и вреди, произлезли от дейности, свързани с ремонт или конструктивно изменение на застрахованото МПС или на отделни негови системи или агрегати. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ОУ, при настъпване на застрахователно събитие размерът на вредите се определя въз основа на експертна оценка.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ОУ, ако според експертната оценка стойността на разходите за необходимия ремонт на МПС надвишава 70 на сто от действителната му стойност, обезщетението се определя като тотална щета на МПС. Съгласно чл. 26, ал. 1 ОУ, в случаите по чл. 25, ал. 2 обезщетението е до действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността на запазените части и вторичните суровини. Ако застрахованият и ползвателят на застрахователната услуга се договорят застрахованото МПС да се предаде в разпореждане на застрахователя, застрахователното обезщетение се определя по споразумение между тях.
По делото е безспорно между страните, че на 21.04.2024 г., при движение по ул. „Езерата“ в гр. ****** на застрахования при ответника по застраховка „Каско на МПС“ и по застрахователна полица № 00500100******/10.11.2023 г. лек автомобил „Ленд Ровер, Рейндж Ровер Спорт“ с рег. № ******, собственост на ищеца, настъпило застрахователно събитие – пожар, при който автомобилът изгорял, което причинило тотална щета.
По делото е безспорно между страните, че във връзка с процесното събитие при ответното дружество е образувана застрахователна претенция по щета № 05009*****/22.04.2024 г., по която ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
По делото са приети заключения по допуснати от съда автотехническа експертиза, допълнителна автотехническа експертиза и пожаротехническа експертиза.
2
От заключението по основната автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил чрез отремонтирането му, е 81975,54 лв. На въпроса дали са извършвани конструктивни изменения или ремонтни дейности на процесния лек автомобил или на негови отделни системи или агрегати, включително по електрическата инсталация на автомобила, вещото лице, след оглед на увредения лек автомобил и изготвен снимков материал, заявява, че задните светлини на автомобила са без увреждания от възникналия пожар. От направената справка в официалния за марката „Ленд Ровер“ сервиз – „М. П.“ ЕООД вещото лице установило, че поставените задни светлини на автомобила са оригинални и тяхното поставяне не налага промяна в електрическата система на превозното средство. Видимо не се установявала и преработка на електрическата система на автомобила, като същата била силно увредена вследствие на пожара.
От заключението по допълнителната съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че действителната стойност на процесния лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие, е 17712 лв. За определянето й вещото лице е извършило анализ на офертни цени за продажба на употребявани автомобили. Вещото лице е посочило още, че стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил, е 81975,54 лв. и значително надвишава неговата действителна стойност към датата на пътно-транспортното произшествие – 17712 лв., поради което в случая е налице тотална щета. От заключението се установява, че стойността на запазените части по застрахования лек автомобил възлиза на 25% от неговата действителна стойност или сумата от 4428 лв.
От заключението по пожаротехническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че пожарът е започнал в багажника на лекия автомобил, като огънят обхванал преминаващите кабели през багажника, имало наличие на забележими следи от огъня и високата температура, което от своя страна показвало, че огнището на пожара се намирало в дясната част на багажника, където се намирал модул, в който били свързани интернет, навигационна система и др. Най-вероятната причина за пожара била късо съединение в електрическата инсталация на автомобила. От заключението се установява, че задните светлини на автомобила са без увреждания от възникналия пожар. Видимо не се установявала преработка на електрическата система на автомобила, като същата била силно увредена вследствие на пожара. Извършените назад във времето промени в задните светлини на автомобила чрез замяната им с оригинални не налагала промяна в електрическата система на автомобила. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че буксата, в която се включват задните светлини, е същата и е оригинална. Сочи още, че на около 15 см от задните светлини няма следи от горене. Уточнява още, че в багажника са разположени сноп кабели не само за задните светлини, но и захранващи посочения по-горе модул, който е свързан с компютъра на автомобила, оригинален е и няма връзка с електрическата система, която захранва задните светлини.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
3
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 405, ал. 1 КЗ.
По този иск в тежест на ищеца е да докаже настъпването на застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие по процесния договор за имуществено застраховане, за което застрахователят носи риска, и в причинна връзка с което са налице вреди на процесния автомобил, както и действителният размер на вредите, както и изпълнение на задълженията си по договора.
При установяване на тези обстоятелства от ищеца, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и наличието на основание за отказ от изплащане на обезщетение, включително на основание чл. 408 КЗ.
Задължението на застрахователя да изплати дължимото застрахователно обезщетение възниква само и доколкото застрахованото имущество е унищожено или повредено от настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от действителната стойност на увреденото имущество.
В случая спорно между страните е дали е налице изключение от застрахователното покритие по чл. 6, ал. 1, т. 21 от Общите условия на застрахователя. С оглед установеното от заключенията на вещите лица по основната и допълнителната съдебно-автотехническа експертиза и съдебната пожаротехническа експертиза, съдът намира, че застрахователят не е установил, че в случая е налице посоченото изключение от застрахователното покритие на застраховката, респективно не е налице основание за отказ от изплащане на обезщетение. Вещите лица по посочените експертизи са единодушни, че задните светлини, поставени на увредения лек автомобил, са оригинални, както и че не се установява каквото и да е изменение на електрическата система на автомобила. Нещо повече – от заключението по пожаротехническата експертиза се установява, че задните светлини дори не са засегнати от пожара, чието огнище е било в дясната част на багажника на лекия автомобил, при сноп кабели, свързани с модул, който няма връзка с електрическата система, захранваща задните светлини. Ето защо възражението на застрахователя, че е налице изключение от застрахователното покритие на застраховката „Каско на МПС“, е неоснователно.
Вредите върху процесния лек автомобил са настъпили вследствие застрахователно събитие, което представлява покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на застрахователя и, както беше отбелязано, не е налице основание за изключение от застрахователното покритие. След като се установява, че застрахователно обезщетение се дължи на застрахованото лице, следва да се установи и неговият размер.
По този въпрос следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите, когато законът предвижда изключения от този принцип – на подзастраховане (чл. 389 КЗ) и застраховане по договорена застрахователна стойност (чл. 388 КЗ). Съгласно установената съдебна практика, дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на 4 настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респективно възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респективно възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието.