Определение № 10255 от 31.08.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10255 гр. София, 29.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Въззивно гражданско дело № 20231100505969 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 47910/19.05.2023 г. депозирана от „С.п.“, ООД, ЕИК **** – длъжник по изпълнително дело № 20238600400026 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, чрез процесуалния му представител адв. Ж.Н., срещу постановление за начисляване на разноски, инкорпорирано в електронно писмо от 14.03.2023 г., с което в тежест на длъжника за възложени разноски в размер на 3150 лева – такси по изпълнението, 890 лева – разноски за оценка на вещи и такси по т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят поддържа, че е налице неопределеност на разноските, доколкото в изпратеното до длъжника електронно писмо от 14.03.2023 г. не се съдържа яснота относно начина на формиране на размера на разноските, както и липсва посочване по пера. Поддържа, че са начислени такси и разноски за изпълнителни способи, които не са били реализирани и не са послужили за събиране на дълга. Излага доводи, че по делото са наложени множество запори на банкови сметки, както и на вземания от трети лица, а също и запори на движими вещи, без да са заплатени от взискателя авансовите такси за това. Твърди, че предварително са начислени такси за вдигане на обезпечителните мерки, като към датата на начисляването, същите не са били наложени. Поддържа, че ЧСИ е пристъпил към изпълнение към вещи, които са предмет на неприключило производство по ДОПК, като в тази връзка неправилно са начислени такси. Излага аргументи относно несъразмерност на наложените обезпечителни мерки и начислените за това разноски с дълга на длъжника. Претендира разноски.

В законоустановения тридневен срок взискателят е подал възражение.

Поддържа, че не е налице твърдяната от длъжника неяснота по отношение на начина на определяне на разноските. Излага доводи, че доколкото НАП е присъединен взискател с вземане за над 1 милион лева, правилно на 1 длъжника за възложени разноските по всички предприети изпълнителни действия, тъй като чрез предприетите изпълнителни способи не е възможно да се удовлетворят всички вземания на взискателите. Твърди, че в действителност авансовите такси не са заплатени от взискателя, тъй като процесуалният му представител е заявил, че тези такси ще бъдат заплатени от длъжника. Позовава се на нормата на чл. 79, ал. 2 ГПК. Поддържа, че правилно предварително е начислена такса за вдигане на запори, доколкото ЧСИ е длъжен служебно да вдигне наложените запори и възбрани. Излага доводи, че при предприемането на изпълнителните действия по отношение на движимите вещи на длъжника, ЧСИ не е разполагал с информация, че са предмет на изпълнение по ДОПК. Твърди, че не е налице несъразмерност на наложените обезпечителни мерки предвид трите идентични изпълнителни дела, тъй като ако бъдат наложени само по едно от образуваните дела, то при погасяване на вземането, по повод на което е образувано съответното дело, вземанията по останалите две, ще останат необезпечени.

По делото са изготвени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ В.М., в които са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и взе предвид доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

В настоящия случай, в жалбата се твърди, че същата е насочена срещу постановление за начисляване на разноски, инкорпорирано в електронно писмо от 14.03.2023 г., изпратено до длъжника. В действителност, от писмените доказателства, приложени по делото, се установява, че такова писмо е изпратено до длъжника, като в него се съдържа информация за дължимите суми по три изпълнителни дела, сред които и процесното.

Настоящият съдебен състав намира, че в настоящата хипотеза не се касае за акт на съдебния изпълнител. Този извод е обоснован от обстоятелството, че автор на процесното писмо не е съдебният изпълнител, доколкото за автор е посочен юрк. А.Р., , а електронното писмо, приложено по делото има единствено информативен характер. С последното не се определят, а се възпроизвеждат вече определени разноски от съдебния изпълнител. В този смисъл следва да се приеме, че липсва какъвто и да е подлежащ на обжалване от длъжника акт на съдебния изпълнител, поради което и жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 12780/24.03.2023 г.. по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 в КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, депозирана от „С.п.“ ООД, ЕИК **** по изпълнително дело 20238600400026 по описа на ЧСИ В.М., срещу електронно писмо от 14.03.2023 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 5969/2023 г. по описа на СГС, ГО, ІІ Е въззивен състав, образувано въз основа на тази жалба, като процесуално недопустимо.

Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3