Решение № 117 от 10.11.2023, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. С., 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20231800900005 по описа за 2023 година

Ищцата М. М. М. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., *** , представляван от адв. Х. Ц. Р., е предявила иск по чл.432, ал.1 т.1 КЗ срещу „Д.“ ЕАД с ЕИК. гр.С. ***Б, за осъждането му да й заплати 300 000,-лв. (триста хиляди), обезщетение за причинените й неимуществени вреди - претърпените болки и страдания от процесното ПТП, ведно със законната лихва от 07.12.2022г. до окончателното й изплащане, както и да заплати направените по делото разноски.

На 08.08.2022г., около 19.15 часа в гр.С. по бул. "Цариградско шосе" с посока на движение от бул. "Брюксел" към бул. "Цар Освободител", Н.И.Б. с ЕГН: ********** е управлявал лек автомобил марка "Форд", модел "Фокус", с peг. № СВ4758РМ. В района на №87, същият изгубва контрол над управлявания от него автомобил и самокатастрофира в дясно на платното за движение, като се удря в стоманен стълб от уличното осветление.

Ищцата М. М. е пътувала на предна дясна седалка с поставен обезопасителен колан.

Водачът Н.И.Б. нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за настъпване на пътнотранспортно произшествие, при което по непредпазливост причинил на ищцата следните телесни увреждания:

Contusio thoracis et abdominis, Haemoperitoneum. Perforatio ilei, Ruptura radix mesenterii, Ruptura omenti, Haematoma retroperitonealis.

Контузия на гръдния кош и корема с кръвоизлив в коремицата /животозастрашаващо състояние/

Разкъсване на корена на опорака на тънкото черво /животозастрашаващо състояние/ Разкъсване на малкото и голямо було /животозастрашаващо състояние/ 1

Хематом в ретроперитонеалната кухина /животозастрашаващо състояние/ Фрактура на носни кости

Фрактури на 11 и 12-то ребра

Суфузии в шийната област.

След пътно-транспортното произшествие ищцата е транспортирана от екип на СПО и ЦСМП в УМБАЛ "С." АД - С., като същата е в неадекватно състояние и дезориентирана, поставена е шийна яка. В увредено общо състояние постъпва по спешност за оперативно лечение в КАИЛ - Отделение за Интензивно лечение. Под анестезия със срединна лапаротомия е проникнато прослойно в коремната кухина, където е установено кръвоизлив в трите коремни етажа. Данни за хемоперитоенеум /наличие на кръв в перитонеалната кухина - животозастрашаващо/. Установена е перфорация на дебелото черво - Змм на флексура коли хепатика, което е наложило четири единични шева. На тънкото черво е установена перфорация с диаметър 3см+ десеторация около нея с дължина 5см, което е суторирано с шест единични шева на един етаж. Установена е лезия на радикс мезентерии с дължина 7см., както и лезия на оментума с дължина 10 см., които са суторирани с единични шевове. В горен и среден коремен етаж голям ретроперитонеален хематом. Поставени са четири контактни дрена в малък таз и субдиафрагмеално. Назначена е терапия. Данни за СПТ в кавулдъгласи и субхепатално. Две въздушни колекции вентрално на черен дроб.

Костни структури и меки тъкани в изследвания сегмент - фрактури на 12-то ребро аксиларно и 11-то аксиларно по скапуларна линия.

Проведени са консултации с кардиолог, неврохирург и ортопед-травматолог, извършени са множество изследвания и рентгенографии. След стабилизиране на състоянието и задоволителни респираторни параметри ищцата е преведена в Клиниката по Хирургия.

След проведено оперативно и медикаментозно лечение ищцата е изписана от болничното заведение на 18.08.2022г., след което е продължила на домашно лечение.

Получените травматични увреждания на доверителката ми са довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, реализиращо признаците на тежка телесна повреда от чл. 128, ал.2 от НК.

След пътно - транспортното произшествие ищцата била в изключително тежко физическо състояние, вследствие на получените увреждания, като същите довели до трайно затруднение на движенията, което й създало затруднения в обслужването и извършването на всички обичайни човешки нужди. Оздравителният процес е много дълъг и възстановяването настъпва много бавно. Вследствие на описаните по-горе увреждания М.

М. продължава да изпитва силни болки в травмираните области. При ищцата дори към настоящия момент не се наблюдава пълно функционално възстановяване.

Състоянието й след претърпяното пътно - транспортното произшествие било изключително тежко, свързано със силни болки и страдания. Тези страдания на ищцата М.

М. се свеждат до затруднения на движенията, оплаквания от болки с отрицателни 2 изживявания, характеризиращи се с намалена и ограничена трайна способност за движение, както и силни болки в коремната област, което води от своя страна до бърза уморяемост и непълноценност.

Претърпените от ищцата болки и страдания по време на ПТП и ежедневните затруднения в бита, които понася от 08.08.2022г., и негативното отражение, което тези травми дават в продължителния процес на оздравяване довели до срив на самочувствието й и силен психически дискомфорт. М. М. изключително трудно преодолява стреса, предизвикан от ПТП - не спи спокойно след инцидента, сънува кошмари.

Травмите на ищцата са причинили силни болки в момента на ПТП и след това в дългия процес на възстановяване - същата и до настоящия момент продължава да изпитва силни болки в травмираните места, които от своя страна водят до ограничаване възможността да се обслужва нормално в ежедневието си. Ищцата не е могла да извършва елементарни дейности по ежедневното си обслужване.

Във връзка с горепосоченото ПТП е образувано досъдебно производство № 11243/2022г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 24644/2022г. по описа на СРП и пр.пр № 17592/2022г. по описа на СГП.

Септември 2022г. е сезирала ответника за изплащане на обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. С молба с вх. № 92-1363/07.12.2022г. е приложена и банкова сметка, но до настоящия момент не е изплатено обезщетение.

Видно от Констативен протокол № К-388 от 08.08.2022г., управлявания от Н.И.Б. лек автомобил марка "Форд", модел "Фокус", с peг. № СВ4758РМ, има договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност", сключен с "Д." АД, с полица №BG/06/122000588660 от 22.02.2022г., валидна до 21.02.2023г.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът „Д.“ ЕАД е подал отговор.

Няма възражения по допустимостта на предявения иск.

По основателността на иска:

Оспорва предявения иск по основание и размер.

Оспорва всички фактически твърдения на ищеца в исковата молба, с изключение твърдението за наличие на валиден към датата на процесното ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД за л.а. „Форд Фокус” с peг. № СВ 4758 РМ.

Поради липсата на краен акт от заведеното наказателно производство, оспорва твърдението на ищцата, че пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.08.2022г.

Представлява деликт, предизвикан от водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована към ответното дружество. Оспорва наличието на всички елементи от фактическия състав на деликт.

По отношение размера на предявената претенция - оспорва го като завишен и несъответстващ на реално настъпилите негативни последици. Оспорва твърдението за 3 настъпили морални вреди, изразяващи се в изложените в исковата молба твърдения - за продължаващи и до настоящия момент физически увреждания.

Оспорва размера на исковата претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от ищцата болките и страданията.

Счита, че искът от 300 000 лв. за неимуществени вреди е завишен по размер и не съответства на действително претърпените болки и страдания от страна на ищцата. Намира, че претенцията на ищцата не е съобразена с критерия „по справедливост“ и с практиката на съдилищата при компенсиране на вреди при аналогични случаи. Съгласно константната практиката на ВКС критерият „по справедливост”, посочен в чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактен и при определяне размера на обезщетението, съдът следва да съобрази всички релевантни към определянето на размера на обезщетението обстоятелства. В този смисъл считаме, че при определяне на справедлив размер на обезщетение, следва да бъдат съобразени и следните факти: възрастта на ищцата към датата на настъпване на произшествието. При определяне на справедлив размер на обезщетение задължително следва да бъде съобразена и социално икономическата ситуация в страната. Счита, че при определянето на справедлив размер на обезщетение следва да бъдат взети предвид всички релевантни към настъпването на произшествието обстоятелства, които следва да бъдат подложени като предмет на установяване в настоящото производство.

Съобразно изложеното предявеният иск за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан. При евентуалност счита, че същият следва да бъде значително намален с оглед завишеният размер на претенцията, както и съобразен с всички относими обстоятелства.

По претенцията за лихва:

По отношение на акцесорната претенция за присъждане на лихва: оспорва претенцията за присъждане на лихва от посочената в исковата молба дата. Оспорва твърдението, че датата, от която застрахователят изпада в забава и съответно - от която дължи изплащането на лихва, е датата, на която е представено пълномощно от пострадалото лице, съдържащо съгласие обезщетението да бъде изплатено по банкова сметка на адвоката.

Срока за произнасяне по предявена претенция, който е разпореден в КЗ, е уреден с разпоредбата на чл. 497 - петнадесетдневен срок от представянето на всички доказателства или тримесечен - от предявяването на претенцията /съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ/. В настоящия случай, към претенцията не е представен какъвто и да било документ, по силата на който да може да бъде установено наличието на елементите от фактическия състав на деликт. Поради това, застрахователят не е изпадал в забава - поради обективната невъзможност да се произнесе по претенцията.

Съобразно гореизложеното, моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения срещу „Д.“ ЕАД иск изцяло като неоснователен и недоказан ведно с всички законови последици, алтернативно - моли в случай, че съдът намери основание за присъждането на обезщетение, да намали претендирания размер до такъв, съобразен с конкретните обстоятелства в настоящия случай и съдебната практика при определянето на обезщетение по аналогични случаи.

4

Моли да му се присъдят сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Ищцата М. М. М. е подала допълнителната искова молба.

Относно изложените доводи на ответника за оспорването на механизма на пътнотранспортното произшествие, както и причинно-следствената връзка между настъпилото събитие и получените увреждания, счита същите за неоснователни и немотивирани. Счита, че представените с исковата молба документи и направените доказателствени искания за назначаване на Автотехническа и Съдебно-медицинска експертиза доказват основателността на претенцията за получаване на исканото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалата.

В исковата молба подробно са описани механизма на настъпване на произшествието и получените от М. М. М. телесни увреждания, за които са представени съответни медицински документи. Всички телесни увреждания и продължителност на лечебния период описани в исковата молба са налични и в пряка и причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Освен това, съгласно уредбата на задълженията на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" и фактите, обуславящи отговорността на застрахователя, присъдата на наказателния съд срещу деликвента не във всички случаи ще има значение за решаване на гражданското дело по иск на увредения срещу застрахователя.

Отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице е функционално обусловена от гражданската отговорност на застрахования, но с оглед на целите и предназначение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" е предвидено изрично задължение на застрахователя да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение. Посоченото задължение не е поставено в зависимост от наличието на влязла в сила присъда на наказателен съд или от висящност на наказателно производство, а единствено от удостоверяване на ПТП чрез някои от посочените в нормата на закона документи. Дори оправдателната присъда на наказателния съд не във всички хипотези изрично изключва гражданската отговорност на делинквента, поради което за приложението на нормата на чл. 300 от ГПК от значение са елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Деянието, което подлежи на доказване в исковия процес, както и противоправността му съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД не във всички случаи представлява престъпление по смисъла на НК, а вината при деликтната отговорност се предполага. В този смисъл, независимо от задължителната сила на присъдата, гражданската отговорност на деликвента би могла да бъде ангажирана и при оправдаването му.