Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4392 от 22.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50837/2022
Вид
Решение № 4392
Подписан
22.03.2023
Състав
БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4392 гр. София, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БМ при участието на секретаря Е ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от БМ Гражданско дело № 20221110150837 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът С. Д. А. излага доводи за наличие на трудово правоотношение между страните в периода от 13.03.2007 г. до г., където ищецът е изпълнявал длъжността „Сервизен техник" по безсрочен трудов договор на пълен работен ден. През последните години по различни причини ответното дружество изпаднало в нестабилно финансово положение и през 2021 г. започнало да бави изплащането на работните заплати на ищеца. През 2022 г. ищецът продължава да изпълнява задълженията си по трудовия договор добросъвестно и надлежно, но ответното дружество окончателно и напълно спяло да плаща дължимото трудово възнаграждение от началото на 2022 г.

Поради това неизпълнение от страна на работодателя ищецът прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ с едностранно писмено изявление подадено на 11.07.2022 г. и считано от 18.07.2022г., като с него приканил работодателя да му изплати дължимите работни заплати. За прекратяването на трудовия договор ответното дружество издало Заповед N9 1017/15.07.2022 г., в която отразява факта, датата и основанието за прекратяване на трудовия договор и съответно нанася данните в трудовата книжка на ищеца. Въпреки отправените от ищецът покани, ответното дружество и до момента не е за платило дължимото му 1 трудово възнаграждение за положения труд в периода от 01.01.2022г. до 18.07.2022 г. , което обуславя правния интерес от предявяване на иск с предмет неплатените трудови възнаграждения, Излага, че съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ дължимото при прекратяване на трудовото правоотношение от служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Твърди, че от допълнителните споразумения към трудовия договор е видно, че срокът на предизвестие е определен в размер на 30 дни за всяка от страните. Чл. 228, ал. 3 от КТ постановява, че такова обезщетение се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено.

Предвид изложеното предявява искове за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати следното:

-Дължимо трудово възнаграждение в нетен размер, както следва:

1.

1.

1. За месец януари 2022 г. - сумата от 1817,40 лв., ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до завеждане на исковата молба в размер на 102,48 лв.. както и законната лихва считано от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата;

2. За месец февруари 2022 г. - сумата от 1817,40 лв., ведно със законната лихва от 01.04.2022 г. до завеждане на исковата молба в размер на 86,83 лв., както и законната лихва считано от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата;

3. За месец март 2022 г. - сумата от 1817,40 лв., ведно със законната лихва от 01.05.2022 г. до завеждане на исковата молба в размер на 71,69 лв., както и законната лихва считано от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата;

4. За месец април 2022 г. - сумата от 1817,40 лв., ведно със законната лихва от 01.06.2022 г. до завеждане на исковата молба в размер на 56,04 лв., както и законната лихва считано от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата;

5. За месец май 2022 г. - сумата от 1817,40 лв., ведно със законната лихва от 01.07.2022 г. до завеждане на исковата молба в размер на 40,89 лв., както и законната лихва считано от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на 2 сумата;

6. За месец юни 2022 г. - сумата от 1817,40 лв., ведно със законната лихва от 01.08.2022 г. до завеждане на исковата молба в размер на 25,24 лв., както и законната лихва считано от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата;

7. За месец юли 2022 г. (за периода от 01.07.2022 г. до 17.07.2022 г. включително или общо за 6 работни дни и 5 дни в платен годишен отпуск) - сумата от 951,97 лв., ведно със законната лихва от 01.09.2022 г. до завеждане на исковата молба в размер на 5,02 лв., както и законната лихва считано от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата;

8. Обезщетение за прекратяване на трудовия договор без предизвестие съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 2107,88 лв., ведно със законната лихва от 01.09.2022г. до завеждане на исковата молба в размер на 11,12 лв., както и законната лихва считано от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата.

Или общо сумата от 14 363,56 лв., представляваща: трудово възнаграждение за периода от 01.01.2022 г. до 17.07.2022 г. включително в размер на 11856,37 лв.; обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 2107,88 лв.; и натрупани лихви към датата на завеждане на иска в размер на 399,31 лв. и както е показано за удобство в таблицата по-долу, както и направените по делото разноски.

Направено е искане на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковете.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 128, т. 2 КТ:

Страните по делото не спорят и от представения по делото трудов договор и допълнително споразумение към него се установява, че през процесния период същите са обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „Сервизен техник" . Ответникът се задължил да заплаща на ищеца основно месечно възнаграждение в размер на 1600лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и 3 професионален опит 9,60%, възлизащо в размер на сумата 153,60лева.

Страните не спорят и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е полагала труд при ответника през исковия период.

От неоспореното заключение на приетата по делото ССчЕ съдът приема за установено, че на ищеца за исковия период е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1818.40лева, а неизплатеното от работодателя възнаграждение за процесния период е в размер на 11 856,37лева.

Ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на задължението, поради което предявеният от ищеца иск по чл. 128, т. 2 КТ за сумата 11 856,37лева – дължимо от ответника трудово възнаграждение през периода 01.01.2022г. до 18.07.2022г., е основателен и следва да бъде изцяло уважен.

По иска по чл. 221, ал. 1 КТ:

Основателността на иска по чл. 221, ал. 1 ГПК се обуславя от наличието в полза на работника на потестативното право за едностранно прекратяване трудовото правоотношение при условията на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и надлежното му упражняване. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че към датата на изявлението на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение е налице потестативното право едностранно да прекрати правоотношението с оглед наличието на предпоставките по чл. 327, т. 2 КТ – работодателят дължи на ищеца възнаграждения по трудовия договор. Волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е достигнало до неговото знание и е породило своя потестативен ефект, т.е. настъпила е правната промяна на прекратяване трудовото правоотношение между страните. С последното на основание разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ се е породило и задължението на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл. 221, ал.

1 КТ. Същото, предвид неоспореното заключение на ССчЕ, е в размер на търсената от ищеца сума в размер от 20107,88 лева, поради което предявеният иск по чл. 221, ал.1 КТ е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Видно от волята на страните, обективирана в представения по делото трудов договор, трудовото възнаграждение се плаща от работодателя 4 ежемесечно в поредност аванс и заплата, поради което на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, работодателят изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение за предходния месец и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Ето защо ответникът дължи на ищеца обезщетение за забавено изпълнение на задължението за заплащане на трудово възнаграждение за процесния период в общ размер от 399,32лева , съобразно заключението на ССчЕ, като искът следва да се уважи изцяло.

На основание чл. 242 ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на главните вземания по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ.

По разноските:

На основнаие чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делтоо разноски в размер на 961лева за адвокатско възнаграждение.

Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника следва да бъдат възложени разноските по уважените искове в размер на 574,54лева държавна такса и 200,00 лева – разноски за експертиза.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА "ДЕ" ООД с ЕИК ****да заплати на С. Д. А. с ЕГН ********** сума в общ размер от 14 363,56 лв., която включва неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2022 г. до 17.07.2022 г. включително в размер на 11 856,37 лв.; обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 2107,88 лв.; натрупани лихви върху посочените вземания към датата на завеждане на иска в общ размер на 399,31 лв., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 961лева за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, "ДЕ" ООД с ЕИК ****, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 774,54лева, от която 574,54лева за държавна такса и 200,00 лева разноски за експертиза.

ДОПУСКА на основание чл. 242 ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените вземания по чл. 128, т. 2 КТ, и чл.

221, ал. 1 КТ.

5

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6