Решение № 866 от 19.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330207169 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № BG2025/3000-467/НП, издадено от заместник директор на Териториална дирекция Митница Пловдив с което на „ЛАТЕКОЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 ЗМ, вр. чл. 234, ал. 1 ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 646,69 лв. (с еврова равностойност 330,65 евро).

С жалбата и в съдебно заседание се атакува посоченото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване (НП е връчено на 04.12.2025г., а жалбата е подадена на 18.12.2025г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата

1 е основателна по следните съображения.

От фактическа страна се установява, че между Европейския съюз (ЕС) и Република Корея се прилага Споразумение за свободна търговия между ЕС и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна (Споразумението), на базата на което двете страни взаимно си предоставят тарифни преференции - 0% мито, ако са налице условията, посочени в протокол към споразумението.

По отношение на „AEROSPACE TECHNOLOGY OF KOREA“ било издадено разрешение № 030-19-200044 за предоставяне на статус на одобрен износител. По силата на издаденото разрешение № 030-19-200044, продукти, изнесени от „AEROSPACE TECHNOLOGY OF KOREA“ при вноса им в страна от ЕС се ползват с тарифна преференция и се облагат с 0% мито, при условие че попадат в тарифна позиция с код 8803 по смисъла на КН на ЕС.

Позиция 8803 от КН е трансформирана в позиция 8807 с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1832 на Комисията от 12 октомври 2021 година за изменение на приложение 1 към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, поради което преференцията 0 % мито за стоки изнасяни от „AEROSPACE TECHNOLOGY OF KOREA“ и внасяни в ЕС, обхваща и стоки, попадащи в код 8807 по КН. Същевременно, преференцията 0 % мито за стоки, изнасяни от „AEROSPACE TECHNOLOGY OF KOREA“ и внасяни в ЕС не обхваща стоки, попадащи в код 7616 по КН.

На 21.11.2024 г. жалбоподателят „ЛАТЕКОЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството на вносител, внесъл в Република България от износител „АЕROSPACE TECHNOLOGY OF KOREA“ следните стоки: „ДЕТАЙЛИ ОТ АЛУМИНИЙ, ИЗПОЛЗВАНИ В САМОЛЕТОСТРОЕНЕТО: ВЕРТИКАЛНА

ПЛОСКОСТ, ЛЯВА – 2 БРОЯ, ДЯСНА 2 БРОЯ. Стоките били освободени от първоначален митнически контрол след подаване на митническа декларация MRN 24BG003009285100R0 от 21.11.2024 г. В митническата декларация, стоките били описани по идентичен начин: „ДЕТАЙЛИ ОТ АЛУМИНИЙ, ИЗПОЛЗВАНИ В САМОЛЕТОСТРОЕНЕТО: ВЕРТИКАЛНА ПЛОСКОСТ,

ЛЯВА – 2 БРОЯ, ДЯСНА 2 БРОЯ. В митническата декларация стоките били посочени с код по КН 7616, по който код поначало дължимото мито било 6 %, доколкото, стоките по този код от КН не се ползвали с митнически 2 преференции;

На „ЛАТЕКОЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД бил извършен последващ митнически контрол, възложен със Заповед за възлагане № ЗТД-3000-363/321102558/04.12.2024 г., изменена със Заповеди № ЗТД-3000-41/3232710/30.01.2025 г., № ЗТД-3000-79/32-73891/10.03.2025 г. и № ЗТД-3000118/32-104389/03.04.2025 г. на директора на ТД Митница Пловдив.

Проверката приключила с Доклад № BG003000/1/22/13.06.2025, в който било посочено, че чрез декларирането на преференция 0 % мито за внесените стоки, предмет на митническа декларация MRN 24BG003009285100R0 от 21.11.2024 г., с код по КН7616, при положение че за този код се дължало мито 6 % „ЛАТЕКОЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД избегнало установяването и пълно заплащане на мито в размер на 538,91 лв. и частично заплащане на ДДС в размер на 107,78 лева.

Видно от представената декларация, начинът на описание на стоките е:

„ДЕТАЙЛИ ОТ АЛУМИНИЙ, ИЗПОЛЗВАНИ В САМОЛЕТОСТРОЕНЕТО:

ВЕРТИКАЛНА ПЛОСКОСТ, ЛЯВА – 2 БРОЯ, ДЯСНА 2 БРОЯ“. Отделно от това, посоченият във въздушната товарителница, приложена към митническата декларация, код по КН е 8807 30. На следващо място, посочено е в международната CMR товарителница, че се касае за части за самолет.

Освен това, в търговските фактури, приложени към митническата декларация, е посочено, че се касае за части от самолет, както и са индивидуализирани точните продуктови кодове на частите.

Така описаната фактическа обстановка съдът намери да се е осъществила в обективната действителност след анализ на събраните в хода на процеса доказателства и доказателствени средства – от разпита на актосъставителя К. и от представените по делото писмени доказателства. По същество спор между страните по отношение на изложените факти в настоящото производство не е наличен.

Основният спор между страните в производството е кой е бил действителният код по КН, по който следва да се класират процесните стоки – 7616 или 8807.

Горепосочените обстоятелства, всяко едно самостоятелно, а на още посилно основание всички те, ценени в съвкупност, пораждат съмнение в правилността на посочения код 7616 и са задължавали контролните органи да 3 извършат разследване, за да установят действително приложимия код, който има отношение и към въпроса извършено ли е административно нарушение, или не.

Действително, независимо дали митническата декларация е подадена директно от вносителя, или чрез митнически посредник, правата и задълженията възникват за вносителя, в случая „ЛАТЕКОЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като именно това дружество следва да понесе и неблагоприятните последици от това, че не се е възползвало от правото да поиска корекция в процесната митническа декларация, преди да бъдат уведомени за извършвания последващ контрол. В този изричен смисъл чл. 173 от Регламент 952/2013 за приемане на митнически кодекс на общността.

Задължението за установяване на обективната истина обаче е налагало контролните органи да не се ограничават само с констатираното невярно деклариране, че за код 7616 по КН се дължала преференция 0 % мито при положение, че за този код подобна преференция не е налице, както и да обсъдят въпроса посоченото невярно деклариране довело ли е реално до избягване на внасяне на дължимо мито, или до опит за такъв.

Много по-същественото обаче е, че в случая нарушение по чл. 234 ЗМ изобщо не е допуснато. За преценката дали е извършено твърдяното нарушение от решаващо значение е въпросът какъв е действителният код по КН на процесните стоки.

От митническата декларация, а и от преведените по служебна инициатива на съда търговски фактури и товарителници е видно, че се касае за четири броя (два леви и два десни) алуминиеви вертикални плоскости, използвани в самолетостроенето.

От посоченото следва, че по своето естество и технически характеристики посочените алуминиеви плоскости, използвани в самолетостроенето, могат да се класират както по глава 75 от КН „АЛУМИНИЙ И ИЗДЕЛИЯ ОТ АЛУМИНИЙ“, така и по глава 88 от КН „ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ И КОСМОНАВТИКА“, като в единия случай критерият за класиране е продуктът, от който са изработени стоките, а в другия случай тяхното предназначение и употреба.

При това положение релевантен се оказва текстът на т. 3 „а“ от общите правила за тълкуване на КН, според която: „Когато стоките биха могли да се 4 класират в две или повече позиции, класирането се извършва по следния начин: Позицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение…“ При спазване на горното правило, въпросът за точния код на процесните стоки, е предпоставен от отговор на въпроса кое обстоятелство по-конкретно и по-специфично описва процесните стоки – материалът, от който са изработени, или тяхното предназначение – да се използват в самолетостроенето.

Индиции в тази насока се съдържат в правилото на т. 3в от Общите правила: „В случаите, когато правила 3 а) и 3 б) не дават възможност за извършване на класирането, стоката следва да се класира в последната по ред на номериране позиция от тези, които могат да се вземат предвид“.

При преглед на главите от комбинираната номенклатура е видно, че разграничителният критерий при глави 1-83 е произходът на стоката и материалът, от който тя е произведена. Разграничителният критерий при глави 84-99 е предназначението на стоките и в коя сфера на живота и стопанството се използват. При съпоставка на правилото на т. 3в с въпросната номерация и начин на подредба на главите от КН е видно, че по изричната воля на европейския законодател, предназначението на стоката и начинът на употреба се явяват по-специфичен критерий в сравнение с материала на изработка.

На същия извод води и прегледът на раздел 2 от КН, озаглавен специални разпоредби, от който е видно, че за определени стоки, на база тяхното предназначение и начин на използване, са предвидени изключения от общия режим. Особено показателни в това отношение са разпоредбите от Раздел 2, подраздел Б, съгласно който се прилагат специални правила за стоки, предназначени за Граждански въздухоплавателни средства и стоки, предназначени за гражданската авиация. Съгласно параграф 1 от този раздел се премахват митата за продукти, предназначени за използване в гражданските въздухоплавателни средства за производство, поддържане, ремонт, реконструкция, модификация или конверсия,

От друга страна, според параграф 5, стоките по код 8801-8807 могат да се ползват от преференциите по параграф 1, като липсва ограничение за материала, от който следва да са изработени тези стоки. В случаите, когато материалът на изработка е от значение, това е изрично посочено, като в тази 5 насока като пример може да се даде код 7608 (тръби от алуминий) към който препраща цитираният параграф 5.

От гореизложеното се налага извод, че предназначението на стоките за употреба във въздухоплаването и самолетостроенето ги описва и характеризира по-специфично, в сравнение с материала, от който са изготвени, поради което при колизия между код 7616 и код 8807 предпочитание следва да се отдаде на последния код 8807.

С оглед на горното, съдът намира, че действителният код, по който следва да се класират процесните стоки е 8807 30 00 по КН: „Други части за самолети, хеликоптери или безпилотни въздухоплавателни средства“, за който са валидни и налични преференции 0% мито от процесния доставчик.

При това положение, извършеното от жалбоподателя деяние се явява несъставомерно по посочените в НП текстове.

В случая действително налице е невярно деклариране на стоките, като това поначало би било достатъчно за съставомерност на деянието, ако нарушението по чл. 234 ЗМ бе формално, на просто извършване, изразяващо се чисто и просто в невярно деклариране. От текста на чл. 234 ЗМ е видно обаче, че нарушението е резултатно, като освен невярното деклариране е необходимо да настъпи и съставомерен резултат, а именно в резултат от невярното деклариране деецът да избегне или да направи опит да избегне внасянето на дължими мита, тоест да е налице митническа измама. Доколкото обаче за процесните стоки изначално не се дължи мито, с погрешното деклариране в митническата декларация, не се върши митническа измама, тъй като нито се избягва, нито се прави опит да се избегне внасяне на мито, което изначално е недължимо за тези стоки.

В случая съдът не може и да преквалифицира извършеното като нарушение на общия състав на чл. 238, ал. 1 ЗМ, вр. чл. 15 от Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, доколкото при преквалифицирането би се стигнало до съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, при което с аргумент от ТР № 8/2021г. на ВАС, а отделно от това режимът на санкциониране по посочените правни норми също се явява различен, което е пречка за приложението на състава на чл. 238, ал. 1 от ЗМ, доколкото при прилагането му би могло да се стигне до 6 необосновано утежняване на отговорността на жалбоподателя чрез реализиране на по-висока имуществена санкция, т.е. до прилагане на закон за по-тежко наказуемо нарушение, което е недопустимо също с аргумент от ТР № 8/2021г. на ВАС.