Решение № 862 от 27.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. Пловдив, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330108933 по описа за 2023 година

Предявените искове са с правно основание чл.55 ЗЗД.

В исковата молба от И. Х. Г. против „Микро Кредит“ АД се твърди, че на 10.08.2022г. между страните бил сключен договор за заем № *********, по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 1000 лв. за срок от 12 месеца, обща дължима сума от 1232.52 лв., при лихвен процент 40.47 %, без посочен в договора ГПР. На същата дата бил сключен и договор за допълнителни услуги, по силата на който ответното дружество предоставило услуги по пакет „Комфорт“, за които било дължимо допълнително възнаграждение в размер на 1061.40 лв. Всички суми били върнати от ищеца предсрочно. Договорът бил недействителен, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – не бил посочен размер на ГПР.

Клаузата за възнаграждение противоречала на чл.21, ал.1 ЗПК. Възнаграждението не се дължало и на основание чл.10а ЗПК. Касаело се за услуги, свързани с усвояване и управление на кредита. С оглед на това ищецът предявява два осъдителни иска, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 10 лв. платена при начална липса на основание по клаузата за възнаградителна лихва по договор за заем от 10.08.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до изплащането й, както и сумата от 10 лв. платена при липса на основание по клаузата за възнаграждение за пакет „Комфорт“ по договор за допълнителни услуги от 10.08.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до изплащането й.

Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за 1 недопустимост на иска. Исковата молба била подадена от лице без представителна власт.

Исковите претенции били неоснователни.

С определение от открито заседание на 30.01.2024г. е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск по клауза за възнаградителна лихва от 10 лв. на 27.10 лв. и по клауза за допълнителна услуга от 10 лв. на 884.50 лв.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за заем Microcredit № ********* от 10.08.2022г., сключен между И. Х.

Г. и „Микро Кредит“ АД, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., при фиксиран лихвен процент 40.47 % и лихвен % при просрочие: ОЛП +10 %. В договора е инкорпориран погасителен план. Представен е и договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ********* от 10.08.2022г., сключен между страните по делото, по силата на който дружеството е предоставило на ищеца допълнителни услуги „Комфорт“.

По делото са представени разписка за заплащани суми от И. Х. Г. в полза на „Микрокредит“ АД от дата 04.10.2022г. за сумата от 191.16 лв., от 10.10.2022г. за сумата от 191.16 лв., от 30.01.2023г. – за сумата от 200 лв., от 30.01.2023г. – за сумата от 200 лв., от 09.02.2023г. – за сумата от 390 лв., от 09.02.2023г. – за сумата от 198 лв., от 10.05.2023г. – за сумата от 200 лв., от 03.07.2023г. – за сумата от 541.28 лв.

Представено е и уведомление от ответното дружество до ищеца за размера на задълженията по договора към дата 13.06.2023г.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което общо платената сума по договор за заем Microcredit № ********* от 10.08.2022г. и договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ********* от 10.08.2022г. е в размер на 1 911.60 лв. По договорите са платени 804.53 лв. главница, 222.57 лв. договорна лихва и 884.50 лв. задължения за допълнителни услуги.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, че на 10.08.2022 г. между страните е сключен договор за заем Microcredit № *********, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., при фиксиран лихвен процент 40.47 % и лихвен % при просрочие: ОЛП +10 %. В договора е инкорпориран погасителен план, видно от който кредитът е следвало да се погаси на 12 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер от 102.71 лв., като общата сума за погасяване е в размер на 1 232.52 лв. Представен е и договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ********* от 10.08.2022г., сключен между страните по делото, по силата на който дружеството е предоставило на ищеца допълнителни услуги „Комфорт“, при възнаграждение от 88.45 лв. месечно.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

2

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

С исковата молба се твърди недействителност на сключения договор за заем, на основание чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като споделя доводите на ищеца за нарушение на цитираната разпоредба. Според чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в договора изобщо не е посочен годишен процент на разходите. Не става ясно какви разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита формират неговата стойност. Освен това съгласно чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 40.47 %. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му, както и уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита, върху остатъчната главница или върху главницата и предвидените такси. Т.е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница и останалите посочени вземания или съобразно поетапното й намаляване. Следователно не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение и на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.

Твърди се в исковата молба и противоречие на клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет „Комфорт“ на материалния закон и на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК. Видно от договор за допълнителни услуги към договор за паричен заем Microcredit № ********* от 10.08.2022г. страните са уговорили допълнителни услуги пакет „Комфорт“, изразяващи се в посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноските; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие в специални програми. За тези услуги е уговорено възнаграждение от 88.45 лв. месечно, платимо на 12 месечни вноски. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).

3

Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.

Услугата „Разглеждане до минути“ не е ясна, до колко минути и какво ще се разглежда. Не е ясно посочено и какво представлява услугата „Преференциално обслужване“. Не е ясно какви специални програми има ответникът, в които би могъл да се включи ищецът. Не се установява ответникът да е посещавал дома на ищеца, за да събира месечните вноски. Не е ясна и услугата „безплатно внасяне на вноски от името и за сметка на потребителя по банкова сметка на ответника“, като не е посочено кой ще ги внася, с какви средства и защо.

По начина, по който са формулирани допълнителните услуги, съдът приема, че не се касае до възможност за реално предоставяне на такива и от които потребителят да се нуждае и да го облекчават. Тези услуги са предвидени единствено и само с цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, доколкото с тях се цели събиране на допълнително възнаграждение, без да е предоставена конкретна услуга, което води до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато е и обсъжданата такава за заплащане на пакет допълнителни услуги. Следва да се отбележи, че с уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги предварително се договаря заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя, което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост – да се заплаща възнаграждение за услуги, които може и да не се използват, което води от своя страна до противоречие с добрите нрави. Наред с това посочените допълнителни услуги, не би следвало да се предоставят по волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали - като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски. С въвеждането на такова възнаграждение кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за права, които по закон има.

Следователно клаузата за заплащане на пакет допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги е нищожна.

Доколкото съдът приема, че договорът за заем е недействителен, както и че е нищожна клаузата за заплащане на пакет допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, платените по тях суми, извън чистата стойност на кредита с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, се явяват платени без основание и подлежат на връщане. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът възприема изцяло като компетентна и обективно дадена, неоспорена от страните, се установява, че по клаузата за договорна лихва е платена сумата от 222.57 лв., а по допълнителни услуги – сумата от 884.50 лв. С оглед допуснатото изменение в размера на предявените осъдителни искове – съответно за сумата от 27.10 лв. по клауза за възнаградителна лихва и 884.50 лв. – по клауза за допълнителни 4 услуги, съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени, като сумите се присъдят ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.06.2023 г. до окончателното плащане.