Определение № 267 от 18.05.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 209/2026
- Вид
- Определение № 267
- Подписан
- 18.05.2026
- В сила
- 18.05.2026
- Състав
- Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
- чл.104 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.121 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210, ал.2, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал. 1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 464 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 267 гр. Варна, 18.05.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20263001000209 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274, ал. 1 т.2 ГПК вр. чл.121 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от „Геотерм“ АД, със седалище гр.Генерал Тошево срещу определение №181/26.03.2026 година по търг. дело №66/2024 година на ДОС, с което е оставено без уважение възражение на жалбоподателя, в качеството му на ответник за родова неподсъдност на спора.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на постановеното определение, доколкото са налице процесуалните предпоставки за отделяне на предявените искове, като единият иск следва да се изпрати по компетентност на районен съд.
Поддържайки връзката на обусловеност на двата иска, намира, че след отделянето, производството по втория иск следва да бъде спряно. С предявените искове се атакува главно вземане (по фактури) и акцесорно вземане (неустойка за забава върху главницата по тези фактури). Иска се отмяна на обжалваното определение и разделяне на производствата по предявените искове.
В срока по чл.275, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори от „Онтарио БГ“ ЕООД и ППЗК „Срацимир“, в които се заявява, че частната жалба е неоснователна. В отговора на дружеството се поддържа теза, че не са налице предпоставките за разделяне на производствата по предявените искове, съответно за последващо спиране на обусловено производство. В отговора на кооперацията се поддържа към направените от първата инстанция констатации обективирани в обжалваното определение.
Въззивната инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидените срокове за обжалване, срещу съдебен акт подлежат на контрол и при интерес от провеждане на обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството по делото е образувано по предявен от „ОНТАРИО БГ“ ЕООД против „Геотерм“ АД и ППЗК „Срацимир“ иск с правно основание чл. 464 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че не съществува вземане в полза на „Геотерм“ АД срещу ППЗК „Срацимир“ в размер на 1000 лева - главница, частичен иск от целия размер на вземането от 245 866.02 лв. и 360564.94 лв. неустойка за забава до 23.02.2024 г. по фактури и констативен протокол /декларация/ от 26.02.2024 г., обективирано в изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №190/2024 г. по описа на РС Девня.
Няма спор, че в производството пред ДОС са предявени два иска - първият иск по 1 чл.464 от ГПК е за признаване за установено несъществуването на вземане от 1000 лева – частичен иск от 245 866.02 лева – вземане, произтичащо от фактури; вторият иск по чл. 464 от ГПК е за признаване за установено несъществуването на акцесорно вземане – неутойка върху главницата на вземането по фактури в размер на 360 564.94 лева.
Тези уточнения са направени в молба от 04.06.2024 година, депозирана от ищеца, в изпълнение на дадени от съда указания, с които исковата му молба е оставена без движение, преди да е осъществена процедура по размяна на книжа и връчване на препис от исковата молба на ответника.
Подаденото с молба от 20.03.2026 година, възражение за родова неподсъдност на спора е процесуално допустимо.
Безспорно в настоящата хипотеза един от исковете е родово подсъден на окръжен съд, с оглед на цената на предявената претенция, така чл.104 т.4 ГПК. Исковте подлежат на разглеждане по един и същи съдопроизводствен ред. Въззивната инстанция намира, че нормата на чл.104, т.6 ГПК е специална спрямо тази по чл.104, т.4 ГПК, поради което, ако са налице предвидените в нея предпоставки, всички искове, предявени с исковата молба, са подсъдни на окръжен съд. По този начин се елиминира значението на родовата подсъдност като абсолютна процесуална предпоставка, за чието спазване съдът следи и налага.
Видно от разпоредбата на чл.104, т.6 ГПК, предпоставките за нейното приложение са да са налице няколко иска предявени с исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото. Тоест касае се за първоначално съединяване на искове по смисъла на чл.210 ГПК. Съответно правилото не следва да намери приложение в хипотеза на предявен насрещен иск по чл.211 ГПК или обратен иск по чл.219, ал.3 ГПК. Процесуалната разпоредба не определя нейното прилагане в зависимост от вида на съединяване на исковате – кумулативно или евентуално. В този смисъл е и практиката на ВКС (например решение № 214 от 8.03.2018 г. по т. д. № 1069/2017 г., I т. о.; решение № 114 от 8.01.2021 г. по гр. д. № 3989/2019 г., II г. о.). Когато един от исковете е предметно (родово) подсъден на окръжен иск, именно този съд трябва да разгледа всички предявени искове, ако те се разглеждат по един и същ съдопроизводствен ред, и това е изрично предвидено в чл.104, т.6 ГПК, още повече, че чл.210, ал.2, изр.2 ГПК забранява да се разделят искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различните производства.
В настоящата хипотеза следва да намери приложение правилото на чл.104 т.6 ГПК, доколкото исковете са предявени в условията на първоначално съединяване и подлежат на разглеждане по реда на същото производство.
С оглед горното въззивният съд намира, че постановеното в този смисъл определение на първостепенния съд е правилно и същото следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното частната жалби следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна т а жалба на „Геотерм“ АД, със седалище гр.Генерал Тошево срещу определение №181/26.03.2026 година по търг. дело №66/2024 година на ДОС, с което е оставено без уважение възражение на жалбоподателя, в качеството му на ответник за родова неподсъдност на спора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3