Решение № 1339 от 17.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1339 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330203627 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 25-1030-002977/21.05.2025 г., издадено от Началник Група, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив при ОД на МВР-Пловдив, с което В.

Е. Ф., с ЕГН: **********, е санкциониран с ГЛОБА в размер на 50 лева – за нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП, ГЛОБА в размер на 50 лева – за нарушение на чл. 137Б, ал. 1 ЗДвП и ГЛОБА в размер на 50 лева – за нарушение на чл. 133, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, В. Е. Ф., чрез адв. Н. К., оспорва НП и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Оспорва се фактът на извършените нарушения по т. 1 и т. 2, а по отношение на нарушението, описано под т. 3 от НП се твърди, че описаното в същото поведение не е в нарушение на закона, точно обратното – допуска се в нормата на чл. 180 от ППЗЗДвП. Предвид това се претендира за отмяна на НП в цялост, като се претендира за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, Началник Група, сектор „Пътна полиция“ Пловдив при ОД на МВР-Пловдив, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище се оспорва основателността на 1 жалбата и се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

От фактическа страна се установява следното:

На 27.04.2025 г., около 10.00 часа, в гр. Пловдив, жалбоподателят В. Е.

Ф. управлявал товарен автомобил Ситроен Джъмпи, с рег. № *******, когато, достигайки до кръстовището на бул. „Цар Борис I I I Обединител“ с бул.

„Христо Ботев“, бил спрян за проверка от служители от Сектор „Пътна полиция“, сред които ***** И. Л. Д.. В хода на същата било установено, че В.

Е. Ф., като водач на описания по-горе товарен автомобил, по време на движение не ползва обезопасителния колан, с който е оборудвано управляваното от него МПС, превозва деца без системи за обезопасяване, като едно от децата е бебе и се превозва в скуката на спътник, като общия брой на превозваните пътници надвишава определения в СР МПС, а именно 2+1 . За така констатираните нарушения бил съставен АУАН, който бил подписан от нарушителя без възражения. Въз основа на него било издадено процесното НП, с което жалбоподателят бил санкциониран с глоба в размер на 50.00 лева – за нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП, с ГЛОБА в размер на 50.00 лева – за нарушение на чл. 137Б, ал. 1 ЗДвП и с ГЛОБА в размер на 50.00 лева – за нарушение на чл. 133, ал. 1 ЗДвП.

Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят, който оспорва издаденото НП като незаконосъобразно, с конкретно посочени в жалбата доводи. На първо място, че нарушението, касаещо неизползването на обезопасителен колан не е описано по идентичен начин в описателната и диспозитивната част, като веднъж е посочено обезопасителен, а друг път предпазен колан, а тъй като водачът управлявал товарен автомобил, не било ясно дали се касае за обезопасяване на товара или пътниците. На следващо място досежно нарушението под т. 2 от НП се твърди, че същото не е описано точно и за жалбоподателя остава неясно какво нарушение се твърдио да е извършил. И на последно място, за нарушението под т. 3 от НП, кмакар да се твърди, че същото е коректно описано, то по същество същото се твърди, че не изпълва състав на нарушение, доколкото съгласно нормата на чл. 180, ал. 1 ППЗДвП, се допуска превозването в лек автомобила на задната седалка до още две деца – едно до 7 години и едно до 14 години. Поради това се твърди, че НП следва да се отмени изцяло.

2

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя И. Л. Д.. Съдът кредитира тези показания, като произтичащи от достоверен и незаинтересован източник, съответстващи на писмените доказателства по делото.

Тъй като е налице съответствие на отразеното в АУАН със събраните по делото доказателства, се извежда и изводът, че презумптивната доказателствена сила на АУАН, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото, поради което съдът възприема именно изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.

При тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства се обосновават следните птравни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

По отношение на нарушението на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП:

Съгласно чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.

В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по несъмнен начин (от разпита на свид. Д., който потвърждава авторството и констатациите в акта, както и самият АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила в случая не бе опровергана), че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място жалбоподателят, като водач на описаното по-горе МПС, е управлявал същото без да използва обезопасителен колан, с какъвто МПС е било оборудвано, с 3 което е осъществил нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка съдът не възприе доводите в жалбата, че нарушението било описано по неясне начин и не ставало въпрос дали се касае за колана на водача или на превозвания товар. Видно от описаното в НП, в същото е посочено, че водачът не поставя обезопасиотелен колан по време на движение, с който автомобилът е оборудван, като изрично е посочено и че коланът е поставен зад гърба на водача, с което по един недвусмислен начин е разяснено, че се касае за колана на водача. При това положение няма как да се възприеме твърдението на жалбоподателят, че нарушението е описно по неясен начин. Точно обратното и доколкото се установява и фактът на извършването му, съдът намира, че в правилно в конкретния случай е била ангажирана отговорността на водача за извършването му.

Правилно е определен и размерът на наказанието, съответстващо на нарушението, размер, който е фискиран в закона и не подлежи на ревизиране от страна на съда. Чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП - наказва се с глоба 50 лв. водач, който: не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска;

По отношение на нарушението на чл. 137Б, ал. 1 ЗДвП:

Съгласно нормата на чл. 137Б, ал. 1 ЗДвП, намираща се в раздел XXV, системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи: 1. група 0 - за деца с тегло под 10 kg; 2. група 0+ - за деца с тегло под 13 kg; 3. група I - за деца с тегло между 9 и 18 kg; 4. група II - за деца с тегло между 15 и 25 kg; 5. група III - за деца с тегло между 22 и 36 kg. Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП, наказва се с глоба 50 лв. водач, който: превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV; В конкретния случай се установява от показанията на разпитания актосъставител, че в хода на проверката е установено, че в управлявания от жалбоподателя товарен автомобил са превозвани две деца, едното от които невръстно бебе, като същите не са били обезопасени със ситеми за обезопасяване, съгласно класификацията, дадени в раздел XXV и по-конкретно в чл. 137Б, ал. 1 ЗДвП. И тук следва да се изрази несъгласие с твърдяната в жалбата неяснота относно това, в какво се състои нарушението и какви разпоредби се твърди да са нарушени. Както в АУАН, 4 така и в НП, а и в разпита си пред съда актосъставителят потвърди, че в хода на извършената проверка е установено, че жалбоподателят е пътувал със семейството си – жена си и двете им деца, едното от които бебе, като нито едно от двете деца не се е намирало в специално за целата столче, поради което следва да се сподели изводът на наказващия орган, че същите не са били обезопасени със ситеми за обезопасяване, съгласно класификацията, дадена в Закона.

Правилно е определен и размерът на наказанието, съответстващо на нарушението, размер, който е фискиран в закона и не подлежи на ревизиране от страна на съда.

По отношение на нарушението на чл. 133, ал. 1 ЗДвП:

Съгласно нормата на чл. 133, ал. 1 ЗДвП, забранява се превозването на по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство. Съгласно чл. 181, т. 7 ЗДвП /в редакцията към датата на нарушението/, наказва се с глоба, или имуществена санкция 50 лв., водач на моторно превозно средство, който превозва пътници над определения брой места. В конкретния случай видно от приложения по преписката препис от СРМПС, процесното МПС е с допустим брой места водач + седящи 2+1, т.е. две седящи плюс водача. Установява се и не се спори, че в хода на проверката е установено, че освен водачът, в кабината на товарния автомобил са превозвани жената на водача и двете му деца, с което несъмнено е нарушено изискването на чл. 133, ал. 1 ЗДвП за допустим брой пъттни. Не се споделя предложеното от процесуалния представител на жалбоподателя тълкуване на нормата на чл. 180, ал. 1 ППЗДвП, който визира леки автомобили, какъвто няма спор процесният не е, което изключва приложението на визираната разпоредба.

Предвид всичко гореизложено следва да се сподели изводът на наказващия орган, че с действията си жалбоподателят е нарушил и нормата на чл. 133, ал.1 ЗДвП, поради което правилно е ангажирана отговорността му за това нарушение. Правилно е определен и размерът на наказанието, съответстващо на нарушението, размер, който е фискиран в закона и не подлежи на ревизиране от страна на съда.

В случая съдът намира, че не са налице основания за приложение на нормата по чл.28, визираща маловажен случай, тъй като констатираните 5 административни нарушения не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за нарушения от същия вид. Касае се за три умишлени нарушения, засягащи изключително важни обществени отношения – безопасността на движението по пътищата, а в конкретния случай и безопасността на невръстни деца, които в случай на настъпил инцидент, биха били най-потърпевши. Отделно от това, видно от наличната по кориците на делото Справка за нарушител/водач, прави впечатление, че жалбоподателят е санкциониран неколкократно за нарушения на ЗДвП, за които е наказан с влезли в сила наказателни постановления и фишове. Посоченото е индиция за по-висока степен на обществена опасност на деянията и техния извършител и допълнително основание за настоящия съдебен състав да не приложи нормата на чл. 28 ЗАНН.

Както НП, така и АУАН са издадени при спазване на изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН. Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.