Решение № 195 от 25.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Благоевград, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора Х. Янк. Г. като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200600516 по описа за 2025 година С присъда № 22/27.02.2025 год., постановена по н.о.х.д. № 798/2024 год. на Районен съд – П., подсъдимият Г. И. М. е признат за виновен в това, че, на 04.07.2023 г., в около 10:30 ч. – 11:00 ч., в гр. П.“, в района на базата на бившата „Търговия на едро“, пред склад за хранителни стоки на фирма „П.Х.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., представлявано от Н.П.Т. от същия град, при ясно време и суха асфалтова настилка, като правоспособен водач на МПС категории „В“ и „М“, при управление на МПС – лек автомобил марка „*“ с транзитен рег.№ * към инкриминираната дата /сега рег. № */, негова собственост, при извършване на маневра – движение на заден ход, за да излезе от мястото на паркиране – уширение на пътното платно на улицата /ул.

„С.“/ и се включи в движението, нарушил правила за движение, установени в ЗДвП, а именно: чл. 40 ал.1 „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“; чл.

40, ал.2 „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е 1 длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“; чл.116. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“ и чл. 123, ал. 1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: т.2. когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи“, като при извършване на маневрата не се е убедил, че пътят зад превозното му средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, не наблюдавал пътя зад превозното средство, не осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, при което блъснал намираща се на пътното платно зад автомобила му пешеходка – В. П. Д. от гр. П., с което по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лъчева кост на лява ръка на „типично място“, довело до трайно /за период от време по – голям от един месец/ затруднение на движенията на ляв горен крайник за период от около 2,5 – 3 месеца, като след настъпването на ПТП избягал от местопроизшествието, вместо да уведоми органите на МВР и остане на място до идването им, като качил пострадалата Д. в автомобила си, заявил й да не съобщава, че е пострадала в резултат на ПТП и напуснал местопроизшествието и след като я транспортирал до ФСМП П., където я оставил, се укрил - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а“, пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а“, пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК във връзка с чл. 373, ал. 2 НПК и чл. 371, т. 2 от НПК, във връзка с чл. 58а, ал. 4 НК, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 36 от НК е осъден да изтърпи наказание „лишаване от С.“ за срок от 3 /три/ месеца, като е оправдан по обвиненията да е нарушил правилата за движение, формулирани в разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 25 , ал. 1 ЗДвП.

Първостепенният съд е постановил наложеното наказание „лишаване от 2

С.“ на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г от НК във връзка с чл. 37, т. 7 от НК съдът е наложил на признатия за виновен подсъдим и административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 /пет/ месеца.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият И. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Благоевград сумата от 1599,89 /хиляда петстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/ лева направените в хода на ДП разноски, а по сметка на Районен съд – П. сумата от 5,00 /пет/ лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

ПРС е разпоредил веществените доказателства по делото – 1бр. диск, съдържащ видеозапис от ФСМП П., 7 бр. дискове, съдържащи видеозаписи от камери за видеонаблюдение на Община П. и 1 бр. флаш памет, приложени към делото, да останат за послужване до неговото приключване, след което да се унищожат по реда на ПАС.

Срещу посочената присъда е депозиран в законния срок протест от Районна прокуратура – Благоевград, ТО – П., с който се оспорва само справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание като се иска неговото завишаване. Аргументите на прокурора са свързани с наличието на безспорни утежняващи вината на М. обстоятелства като бягството му от местопроизшествието, вместо да уведоми органите на МВР за случилото се и да ги изчака на място, уговарянето на пострадалата да не съобщава за случилото се и укрИ.ето му от органите на МВР до неговото установяване. В съвкупност те не позволяват приложението на чл.55 от НК като се предлага атакуваната присъда да бъде изменена с определянето на наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК като се завиши и срока на лишаването от право да управлява МПС.

Конституираната като частен обвинител пострадала от престъплението В. П. Д. не се явява пред въззивната инстанция, редовно призована за датата и час на проведеното съдебно заседание. Повереникът и изразява в писмен вид становище, че не се „присъединява към протеста“ и няма доказателствени искания, като моли атакуваната присъда да бъде потвърдена с налагане на справедливо наказание на виновния подсъдим.

Защитникът на подсъдимия изразява становище за потвърждаване на 3 атакуваната присъда като изразява несъгласие с интерпретацията на прокурора относно изброените отегчаващи вината на дееца обстоятелства.

Доброто име на М., трудовата му обвързаност, семейните му отговорности и най-вече оказаната помощ на пострадалата свидетелстват за едно нетипично бягство от местопроизшествието, поради което и правилно съдът е приложил чл.55 от НК при определяне на наказанието при условията на чл.58а от НК.

Акцент се поставя и върху липсата на знание у дееца, че след като е закарал пострадалата до болницата, е следвало да се върне на местопроизшествието, където да изчака компетентите органи.

Въззиваемият М. се явява пред въззивната инстанция и в предоставената му последна дума подкрепя изложеното от адвоката му, без да посочва допълнителни аргументи или обстоятелства във връзка с повдигнатото му обвинение, и изразява съжаление за случилото се.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и самостоятелен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира, че направените в протеста на прокуратурата възражения са неоснователни.

На първо място и с оглед проведеното съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, след признанието на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подсъдимия, приетата за установена фактическа обстановка не подлежи на ревизия. В този смисъл и съобразно задълженията си за излагане на възприетите факти и от страна на въззивната инстанция, се приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. е с постоянно местоживеене в с. Б., общ. П., * в П..

Същият е правоспособен водач на МПС от 1988 година и, има придобити категории “В”, „М“ и „АМ“. Пострадалата В. Д. нямала работа и се прехранвала като събирала празни опаковки, които предавала срещу заплащане на събиращи вторични суровини. На инкриминираната дата 04.07.2023 година сутринта, М. потеглил с автомобила си марка „*“, с транзитен рег. № * за гр. П., като имал намерение да пазарува от търговските обекти в бившата база на „Търговия на едро“ в същия град, намираща се на ул.

„С.“. Пристигайки на място, подсъдимият паркирал автомобила си пред склада на фирма „П.Х.“ ЕООД, гр. П.“, в обособен джоб за паркиране, като 4 предната част на автомобила бил насочен към тротоара и под ъгъл към ул.

„М.“. Около 10:30 часа на същата дата пострадалата В. Д. била спряла на улица „С.“, с гръб към уличното платно и събирала отпадъци, които поставяла в ръчна количка. Между 10:30-11:00 часа М. приключил с пазаруването и се качил в автомобила си и се приготвил да потегли. Забелязал, че в страни и отзад от него има пешеходец в лицето на пострадалата жена. Той подал звуков сигнал и предприел маневра на заден ход, за да излезе на уличното платно.

При движението си на заден ход управлявания от него автомобил блъснал пострадалата, при което тя паднала и ударила лявата си ръка. Инцидентът бил забелязан от хора в района, които се развикали, при което водачът спрял автомобила, излязъл и видял падналата на земята В. Д.. Виждайки, че е наранена подсъдимият незабавно я качил в колата и я закарал до ФСМП – П., където я съпроводил до медицинските кабинети. В този момент дежурна във ФСМП – П. била фелдшер Лидия Тасева, която приела жената за преглед.

Забелязала че пострадалата е придружавана от мъж на видима възраст около 50 г., на ръст около 170 см., късо подстриган. Той обяснил, че намерил жената паднала на земята и я довел до здравното заведение, като посочил, че не я познава и иска да си тръгне. Фелдшер Тасева установила, че ръката на пациентката е счупена и пристъпила към изпълнение на необходимите медицински процедури. На подсъдимия казала да изчака. С талон за медицинско изследване № 134113/04.07.2023 г. от В. П. Д. била взета кръвна проба. След прегледа във ФСМП – П., тя била транспортирана до МБАЛ „Югозападна болница“ в град Сандански, където съобщила на медиците, че е била блъсната с автомобил от непознат мъж, в района на бившата „Търговия на едро“. Незабавно били уведомени органите на МВР, които изпратили дежурен екип за проверка на получената информация.

На местопроизшествието се извършил оглед, отразен в съставения по надлежния ред протокол. От своя страна подсъдимият, след като разбрал какво е състоянието на пострадалата и че ще бъде транспортирана за лечение в гр.

Сандански, си тръгнал, без да уведоми компетентните власти за станалото ПТП. След проведените издирвателни действия от служители на МВР, проверили записите от видеокамерите в района на „Търговия на едро“ в гр. П., включително и в здравното заведение в града, се установила личността на М. и управлявания от него автомобил.

В хода образуваното досъдебно производство е била назначена 5 видеотехническа експертиза, която е изследвала представените записи от видеокамери. Вещото лице Балев е установил, че записите не са манипулирани като е установил вида и марката на лекия автомобил, а именно „Тойота Аурис“ с транзитен рег.№ *. От камерите пред спешния център в гр.

П. се е установило довеждането на жена в центъра от лице от мъжки пол, което я придружило до лекарските кабинети. От събраните свидетелски показания в хода на разследването е установено, че това са пострадалата Д. и подсъдимия М..

От заключението по съдебно химическата експертиза, обективирано в протокол № 222/07.07.2023 г. /лист 55 от ДП/, изготвено от вещото лице В.Ц. – експерт – химик при СНТЛ – ОДМВР-Благоевград, се установява, че в кръвната проба на В. П. Д., е констатирано наличие на етилов алкохол в количество 0,13 на хиляда.