Решение № 1512 от 06.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1512 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена А.

Членове:

Петър Ив. Минчев

АННА Р. КОФИНОВА при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100514440 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 15849/19.08.2024 г. по гр. д. № 33001/2021 г. на Софийски районен съд, 24-ти състав, е отхвърлен предявеният от М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, срещу Н. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, иск на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащането на сумата в размер на 5000,00 лева, представляваща получена сума без основание чрез банков превод на 10.06.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.06.2021 г., до окончателно изплащане на вземането.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца М. Г. Д., в която са развити съображения за неправилност на решението. Изложени са оплаквания, че неправилно съдът е приел, че ответницата е заплатила дълг на ищеца по изпълнително дело, както и че от мотивите на обжалваното решение не ставало ясно дали процесните суми са били предмет на договорно задължение, което е било погасено с платените от ищеца 5000 лева. Обръща се внимание, че ответницата не е направила възражение за прихващане със свое вземане за платени от нея задължения на ответника. Поддържа се, че съдът е допуснал нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като е кредитирал свидетелски показания за установяването на извършено от ответницата плащане на ищеца.

Предвид това жалбоподателят намира, че не е доказано ответницата да е платила на ищеца пари за погасяване на дълговете му по изпълнително дело.

1

Сочи се, че неправилно съдът е приел, че дадените от ищеца 5000 лева са били в изпълнение на нравствен дълг. Същите се поддържа да са били дадени за придобИ.нето на автомобил, който е следвало да е общ, но е останал в собственост само на ответницата, предвид което последната е следвало да ги върне на ищеца. Изразено е несъгласие с приравняването на отношенията между страните на фактическо съжителство с тези на брачни отношения, като се открояват разликите в правните последици при двата вида отношения в хипотезата на закупуване на общо имущество. Обръща се внимание, че сумата не е дадена за текущи разходи на общото домакинство, а за придобИ.нето на вещ на голяма стойност, която има производително значение – може да носи приход и да се ползва за икономически ценни дейности. Заявява се, че ако ответницата претендира, че автомобилът се е обезценил, то е било в нейна доказателствена тежест да докаже стойността на това овехтяване. Иска се обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззИ.емата Н. А. К., с който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на постановеното съдебно решение по подробно изложени в отговора аргументи.

Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите в жалбата относно неговата правилност въззивният съд намира следното:

Софийският районен съд е бил сезиран с искова молба от М. Г. Д., в която се твърди, че същият е бил във фактическо съжителство с ответницата Н. А. К.. Заявено е, че на 10.06.2016 г. ищецът извършил банков превод на сумата от 5000 лева по сметка на ответницата с основание „захранване на сметка“. Поддържа се, че с извършения превод ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, тъй като страните не са обвързани от облигационно правоотношение. Поради това е отправено искане ответницата да бъде осъдена да заплати посочената сума на ищеца.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Н. А. К.. Ответницата признава, че през 2016 г. с ищеца са били във фактическо съжителство, което е започнало през месец февруари 2011 г. и е продължило до месец февруари 2020 г., когато поради извършено спрямо ответницата домашно насилие въз основа на заповед за незабавна защита ищецът бил отстранен от апартамента, в който двамата живеели. Заявява, че на 10.06.2016 г. е получила банков превод от ищеца в размер на 5000 лева, като основанието за превода била уговорка помежду им за закупуване на 2 автомобил на лизинг, който да използват за общите им нужди. Сумата била предназначена за първоначална вноска по договора за лизинг и плащанията за прехвърлянето на автомобила и за изпълнение на частта на ищеца по посрещане на общите им нужди с ответницата. Ответницата сочи, че сключила договора за лизинг от свое име, като платила първоначалната вноска, всички такси и разноски по сключването на договора с налични средства в брой. Заявява, че плащала лизинговите вноски със свои средства. В края на 2016 г. срещу ищеца било образувано изпълнително дело, по което задължението било в размер около 4700-4900 лева. По молба на ищеца ответницата сключила договор за заем в размер на 4890 лева, която сума предоставила на ищеца, за да погаси задълженията си по изпълнителното дело. Заявява, че с ищеца са имали нормални отношения като живеещи на семейни начала, като през годините тя също му е превеждала суми по неговата сметка с основание „захранване на сметка“, но не счита, че по този начин ищецът се е обогатил неоснователно. Поддържа, че процесната сума е била използвана от двама им за покрИ.не на общи нужди, свързани със съвместното им съжителство – закупуване на хранителни продукти, заплащане на сметки, покупки на вещи и други. По изложените съображения счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

В първото открито съдебно заседание в първоинстанционното производство ищецът е потвърдил изложеното в исковата молба, че парите са дадени на ответната страна без конкретна цел и уговорка. Ответницата е уточнила, че процесната сума от 5000 лв. е получена от нея във връзка със задоволяване на общи битови нужди на семейството. При съобразяване на тези твърдения изготвеният от съда проект на доклад е бил обявен за окончателен в същото заседание.

С оглед наведените от ищеца твърдения, че изначално липсва основание за получаване на процесната сума от ответницата, съдът намира, че предявеният иск е с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По него в тежест на ищеца е да докаже фактът на плащане на паричната сума, а на ответницата – че има основание да получи плащането.

В случая ответницата поддържа, че сумата е получена във връзка със задоволяването на общи нужди на страните, породени от фактическото им съжителство. Именно тези факти са заявени като основание за получаване на процесната сума и подлежат на доказване в съдебното производство.

Твърденията, че сумата е дадена на ответницата за придобИ.не на автомобил, който да бъде съсобствен с ищеца, но поради едноличното му придобИ.не от ответницата сумата подлежала на връщане, са наведени от ищеца едва с въззивната жалба, поради което същите се явяват преклудирани и не подлежат на разглеждане.

Между страните е безспорно, а и се установява от представеното банково удостоверение, че на 10.06.2016 г. М. Г. Д. е извършил банков превод по сметка на Н. А. К. в размер на 5000 лева с основание „захранване на сметка“.

От писмените доказателства по делото се установява, че на 25.06.2016 г.

3

Н. А. К. като лизингополучател и „Сожелиз-България“ ЕООД като лизингодател са сключили договор за финансов лизинг с предмет придобИ.нето от лизингодателя на лизинговата вещ – лек автомобил марка “Renault”, модел “Clio 4 2EXP 12C E6” , и предоставянето на лизинговата вещ за ползване от лизингополучателя.

От представените вноски бележки от 15.06.2016 г., 17.06.2016 г. и 20.06.2016 г. се установява, че Н. А. К. е заплатила авансова вноска по договора в общ размер на 5421,07 лева, като сумата е внесена в брой на каса в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.

От представените вноски бележки и платежни нареждания се установява, че всички шестдесет лизингови вноски с изключение на три от тях са били платени от Н. А. К.. Две от вноските са били платени от М. Г. Д., а една – от А.Г.Й..

След изплащане на лизинговите вноски с договор за покупко-продажба на МПС от 24.06.2021 г. Н. А. К. е закупила лекия автомобил, предмет на договора за лизинг.

От представения договор за потребителски кредит № 1612151996498195 от 21.12.2016 г. се установява, че „Райфайзенбанк България“ ЕАД е предоставило на Н. А. К. заемна сума в размер на 5116,25 лева.

От справка с изх. № 7250 от 14.02.2023 г., издадена от ЧСИ Н.М., се установява, че М. Г. Д. е бил длъжник по изп. д. № 20168410411192 по описа на ЧСИ Н.М. с взискател „Макроадванс“ АД, като по делото за изпълнение на задълженията на длъжника са постъпили суми в общ размер на 4751 лева.

От представено извлечение от банкова сметка се установява, че на 25.04.2019 г. Н. А. К. е извършила превод по сметка на М. Г. Д. в размер на 250 лева с основание „захранване“.

Със заповед за незабавна защита, издадена по гр.д. № 4861/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 139-и състав, на 31.01.2020 г. ищецът е бил отстранен от общото жилище и е бил задължен да се въздържа от осъществяването на действия по домашно насилие срещу ответницата. С решение от 23.01.2021 г. съдът е отстранил ищеца от общото жилище за срок от 18 месеца.

По делото пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.н К.К. и Т.И.В..

От показанията на св. К. се установява, че М. Д. и Н. К. са живеели заедно в апартамент на ул. „Кракра“ в гр. София, собственост на Н. К..

Свидетелят споделя, че М. Д. му е показал новия си лек автомобил, червен на цвят, френска марка, като свидетелят е останал с впечатлението, че автомобилът е общ на М. Д. и Н. К., но не знае как е бил заплатен.

От показанията на св. В. се установява, че страните са живеели заедно на ул. „Кракра“ от 2012 г. до преустановяване на съвместното си съжителство в периода около 2021-2022 г. Н. К. първоначално имала лек автомобил „Опел Тигра“, черен на цвят, който непрекъснато не работел и трябвало да бъде ремонтиран, поради което през 2016 г. се наложило да бъде купен нов автомобил. Тъй като М. Д. бил безработен към онзи момент, бил сключен 4 договор за лизинг на името на Н. К., която разполагала с доходи. От продажбата на наследствен имот М. Д. получил средства, от които предоставил пари за първоначалната вноска по лизинга. През 2016 г. М. Д. се обърнал към св. В., която работела в „УниКредит Булбанк“ АД, с оплакване, че картите му били блокирани и нямал достъп до сметките си. Свидетелката извършила справка и установила, че сметките на М. Д. в същата банка били блокирани заради натрупани задължения в размер около 3000-4000 лева. По този повод, за да погаси задълженията на М. Д., Н. К. сключила договор за кредит с „Райфайзенбанк“ за сумата от около 5000 лева.

Тук е моментът да се посочи, че от показанията на св. В. не се установява дали и как са били платени задълженията на ищеца по изпълнително дело, а единствено, че ответницата е изтеглила кредит с оглед погасяването им и е предоставила сумата на ищеца. В този смисъл не се поставя въпросът за ограниченията на чл. 164 ГПК, противно на изложеното във въззивната жалба.

На следващо място, ответницата в нито един момент в хода на процеса не е релевирала възражение за прихващане със свое вземане спрямо ищеца.

Същата изобщо не твърди, че има вземане спрямо ищеца, произтичащо от погасяване на сумите по изпълнителното дело. Съответно такИ. твърдения не са били разгледани от първоинстанционния съд. Ето защо са неоснователни развитите в тази насока доводи от въззивника.