Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 706 от 13.05.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2725/2018
Вид
Решение № 706
Подписан
13.05.2020
В сила
21.04.2021
Състав
РАЙНА ГЕОРГИЕВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18, ал.2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.18, ал.2, т.5, предл. първо · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.40 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 40б, ал.1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 94г · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 94г, ал. 3, т. 7 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 94с · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 94с, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 94с, ал. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95в · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.95в, ал.1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95в, ал. 2, изр. 2 · Закон за авторското право и сродните му права

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София,……..2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

Р. СТЕФАНОВА като разгледа т. дело № 2725 по описа за 2018 година, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на С.НА К., автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права „М.“, рег. по ф.д. № 18208/1992 година на СГС, Булстат ********, с адрес : гр. София, ул. „*********, представлявано от И.Д.-изпълнителен директор, чрез АД „А., В., Д. и Н.“, с адрес: гр. София, ул. „Г. *********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу „Б.Т.К.“ ЕАД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.И.Д., с правно основание чл.95, вр. чл.95в, ал.1, ЗАПСП, с които се иска да бъде осъден ответника да заплати за всяко едно нарушение по 500 лева – за музиката и за текста, свързан с музиката за всяко от деветте музикални произведения, включени във филма „Ескобар-Изгубеният рай“, представляващо обезщетение за причинените вреди /пропуснати ползи от възнаграждения/, поради нарушаване правата на авторите на музиката и текста на тези произведения–членове на сродни на ищеца дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от М., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане.

Твърди се, че ищецът в качеството си на сдружение по

ЗЮЛНЦ за колективно управление на авторски права по чл.40 ЗАПСП е вписан в регистъра на Министерство на културата под №1/13,01.1994 година и пререгистриран със заповед на Министъра на културата.

Излага, че ответното дружество притежава регистрация за разпространение чрез кабел и сателит на програма с търговско наименование „Виваком Ареана“. Поддържа, че на 01.08.2018 година като част от програмата на „Виваком

Ареана“ публично е използван филма „Ескобар-Изгубеният рай“ и включените в него девет песни: 1.

Пате лого (“Pathe Logo”) с автор на музиката и текста Стефан Грациано(Graziano Stephen) член на американското дружество Би Ем Ай (BMI); 2. Ампарито (“Amparito”) с автор на музиката и текста Очоа Кампо (Campo Ochoa) член на колумбийското дружество САЙКО (SAYCO); 3. Ел 17 а Сан Лазаро (“El 17 a San Lazaro”) с автор на музиката Тереро Родригез (Dominguez Terrero)–член на испанското дружество СГАЕ (SGAE) и Замора Гонзалес (Gonzalez Zamora)–член на испанското дружество СГАЕ (SGAE) и автори на текста към същата музика Тереро Родригез

(Dominguez Terrero)–член на испанското дружество СГАЕ (SGAE) и Замора Гонзалес (Gonzalez Zamora)–член на испанското дружество СГАЕ (SGAE); 4. Се фуе ми амор (“Se fue mi amor”) с автор на музиката и текста Райес Лопез (Reyes Lopez)-член на американското дружество АСКАП (ASCAP); 5. Кумбиа Коломбиана Ф (“Cumbia Colombiana F”) с автор на музиката и текста Габриел Монтес (Gabriel Montes)–член на германското дружество ГЕМА (GEMA); 6. Хепи бъртдей ту ю (Happy Birthday to you) с автор на музиката и текста М.Х.-член на американското дружество ASCAP; 7.Дио коме ти амо (”Dio come ti amo”) с автор на музиката и текста Доменико Модуньо (Modugno Domenico)-член на италианското дружество СИАЕ (SIAE); 8. Парадайз

Лост (“Paradise lost Score”) с автор на музиката и текста Фреди Шайн Фийлд (Freddy Sheinfeld) –член на америкнското дружество АСКАП (ASCAP); 9. Даун ат да найтклаб (“Down at the nightclub”) с автор на музиката и текста Робърт Йелинек (Jelinek Robert)-член на шведското дружество СТИМ (STIM).

Сочи, че по смисъла на чл.18, ал.2, т.5, предл. първо ЗАПСП посредством излъчването на филма ответникът е използвал публично изброените по-горе музикални произведения, без да има отстъпени права. Твърди, че в резултат на това ответникът е причинил вреди под формата на пропуснати ползи на посочените композитори и автори на текст и музика, които ищецът представлява на територията на Р. България.

Поддържа, че по силата на договори за двустранно представителство между М. и организациите за управление на авторски права, в които членуват тези композитори и автори и на осн. чл. 94с ЗАПСП вр.

§ 24 ПРЗ на ЗИД на ЗАПСП(ДВ. Бр. 27/28.03.2018г.) М. представлява членовете на същите организации за управление на авторски права, респ. посочените в исковата молба композитори и автори на песни и е оправомощен да отстъпва авторските им права за използване на техните произведения.

Твърди, че ответното дружество няма отстъпени права за излъчване на посочените 9 музикални произведения, включени във филма „Ескобар-Изгубеният рай“, предаван като част от програмата на ответника на 01.08.2018 година. Сочи, че ищецът уведомил СЕМ за констатираната липса на уредени права на ответника по отношение на процесните песни към филма „Ескобар-Изгубеният рай“.

Моли, ответникът да бъде осъден да заплати дължимото обезщетение върху всяко от изброените в исковата молба музикални произведения, за претърпени вреди поради нарушаване правата на авторите на музиката и текста им, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба /21.12.2018 година/ до окончателното заплащане.

С допълнителна молба вх. № 72368/03.06.2019 година

/л.283, том I/, относно размера на претенцията си ищецът уточнява, че претендира осъждане на ответника да заплати вреди в минимално предвидения от ЗАПСП размер от 500 лв. за всяко музикално произведение и 500 лв. за текст свързан с него или общо 1 000 лв. за всяко от деветте заглавия, включени във филма „Ескобар-Изгубеният рай“.

Претендира разноски. Представя доказателства, прави доказателствени искания.

В срок е постъпил отговор от ответника, който оспорва допустимостта и основателността на претенцията. Счита, че ищецът не е активно легитимиран да предяви настоящите искове, тъй като не е доказал своята представителна власт съгласно чл. 94с ЗАПСП. Излага, че предявяването на чужди права е допустимо по изключение, при наличие на предпоставките по чл. 94с ЗАПСП, които ищецът не е установил. Счита, че М. не е ангажирало доказателства относно лицата, автори на музикалните произведения, техните членствени правоотношения с посочените от ищеца чуждестранни организации за колективно управление на права, условията и срока на управление на тези права. Поддържа, че ищецът не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, че филмът „Ескобар-Изгубеният рай“ е излъчен на 01.08.2018 година в часовия диапазон 20:00-22:00 часа в телевизионната програма на „Виваком Арена“. Счита за необосновано и недоказано ищцовото твърдението, че е използвал публично посочените музикални произведения, посредством предаването им по кабел като част от процесния филм. Същевременно излага, че филмът е законно представен за излъчване в телевизионната му програма с всички уредени лицензионни, авторски и сродни права, вкл. на музикалните произведения част от него. Оспорва да е разпространявал деветте музикални произведения без предварително отстъпени авторски права. Сочи, че правата за излъчване на филма са му отстъпени по силата на сключен с „Е.Д.М.“ ЕООД рамков лицензионен договор № 40246/01.08.2016 година, съгласно който доставчикът „Е.Д.М.“ ЕООД е задължен да предостави на ответника аудио-визуални произведения в т.ч. филма „Ескобар-Изгубеният рай“, с уредени авторски и сродни права за територията на Р. България. Твърди, че от своя страна доставчикът имал сключен договор с дистрибуторска компания /Content Media Corporation Limited, London UK/, който урежда правата върху отстъпените за разпространение от доставчика филмови заглавия на територията на РБ, сред които и това на филм „Ескобар-Изгубеният рай“.

Оспорва да е извършил нарушение на разпоредбите на

ЗАПСП. Поддържа, че в случая музикалните произведения са част от филм, като договорите за лицензиране уреждат музикалните права в цялост за конкретния филм, а не поотделно за всяко произведение. Твърди, че при производството на дадено филмово заглавие музикалните права за включените във филма музикални произведения се преотстъпват ексклузивно на продуцента на филмовата продукция, с оглед избягването на двойно остойностяване и заплащане на едни и същи музикални права от дружествата по веригата от продуцент до организация, излъчваща филмовото заглавие. Твърди че нормата на чл. 63, ал. 1 ЗАПСП има характер на презумпция за отстъпване на изключителни права върху произведението и начините на ползването му, посочени в чл. 18, ал.2 ЗАПСП.

Оспорва за ищеца да са настъпили вреди под формата на пропуснати ползи, още повече в посочения от него размер. Изрично се сочи, че музикалното произведение, записано под първи номер в исковата молба не съдържа текст, противно на твърденията в исковата молба, съгласно които ищецът претендира обезщетение в размер на 500 лева за излъчване на текста на произведението.

Представя доказателства, претендира разноски.

По делото е постъпила молба от „Е.Д.М.“ ЕООД за конституирането му по делото като трето лице-помагач на страната на ответника, по изложени в молбата съображения.

В даденият им срок ищецът и ответникът изразяват писмено становище по молбата на третото лице „Е.Д.М.“ ЕООД. Ищецът намира искането за неоснователно, а ответникът моли да бъде уважено.

С Определение от 04.06.2019г. /л.297, том I/ и във вр. с молба вх. № 48376/09.04.2019г. /л.277, том I/ съдът е конституирал „Е.Д.М.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ответника.

В дадения му срок „Е.Д.М.“ ЕООД взема становище по исковата молба и отговора. Оспорва исковете като недопустими, неоснователни и недоказани. Сочи, че в тежест на ищеца е да установи, че авторските права върху музиката и текста на деветте песни са му възложени за управление, да докаже наличието на сключени договори със сродни чуждестранни организации, правосубектността на тези чуждестранните организации, реалното съществуване на сочените за автори лица, както и членството им в тези организации. Оспорва посочените в исковата молба лица да са автори на музикалните произведения и да са членове на чуждестранните организации за колективно управление на права. Излага, че ищецът не е идентифицирал лицата сочени за автори, тъй като ги е посочил само с две имена, без гражданство и дата на раждане. Поддържа, че ответникът разполагал предварително с отстъпени права да разпространява процесните музикални произведения. Сочи, че по силата на договор № 4897/06.07.2017 година, дистрибуторската компания “Content Media

International Corporation limited”

(със сегашно наименование “Kew Media Corporation International Limired) London UK отстъпила на „Е.Д.М.“ ЕООД правото да разпространява филма „Ескобар-Изгубеният рай“. От своя страна с договор №40246/01.08.2016 година „Е.Д.М.“ ЕООД се задължило и предоставяло на ответника филми, които да бъдат излъчвани по канал „Виваком Арена“, вкл. процесния.

Счита, че с договорите за лицензионни права се урежда и разпространението на музикалните произведения включени във филма, като част от тези лицензионни права. Твърди, че договорите за лицензиране уреждат музикалните права в тяхната цялост за конкретния филм, а не поотделно за всяка песен включена във филма. Оспорва при излъчването на музикалните произведения за авторите на музиката и текста им да са настъпили вреди, доколкото тези произведения са част от филма и нямат собствено значение. Счита, че по отношение на дадено филмово заглавие, музикалните права за включените в него произведения се преотстъпват ексклузивно на продуцента на филмовата продукция.

Моли ако съдът уважи като основателни исковите претенции, да приеме, че те не са доказани по размер. Поддържа, че ищецът не е доказал размера на претърпените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи.

Излага, че предвид установената липса на текст и пеене в песните под № 1,3,7 и 10 в исковата молба, е неоснователен и недоказан иска за присъждане на сумата от 500 лева за всеки текст от тези музикални произведения.

По делото са приети СТЕ, допълнителни

СТЕ, разпитан е свидетел, постъпили са писмени защити.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: