Решение № 104 от 05.11.2021, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Свищов, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова Христова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско дело № 20214150100592 по описа за 2021 година

Постъпила е искова молба от М. Н. Г. с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, вр. чл. чл. 22, вр. с чл. 11, ЗПК за осъждане на ответника „Ф.Б.“ ЕООД да и заплати сумата 408,36 лева, платена без основание по нищожни клаузи от до го в о р , ведно със законната лихва , считано от 23.07.2021г. до окончателното изплащане.

Ищецъ т твърди, че между него и „Ф.Б.“ ЕООД на 26.03.2020г. бил сключен Договор за потребителски кредит за сумата от 2000,00 лева, като била уговорена лихва от 23.00%, а ГПР бил 49.11%. Общата сума , която следвало да върне била 2460,00лева. Освен това в договора е уговорено , че изпълнението на задължението ще бъде обезпечено от „Ф.Б.“. Твърди, че е погасил задължението предсрочно , като на 25.04.2020г. внесъл 334,00лева, а на 19.06.2020г.-2074,36лева. , т.е общо е превел сумата 2408,36 лева. Счита, че договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, като противоречащ на законоустановени императивни правила.

Изброява няколко основания за недействителност-разменените между доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на изискванията на ЗЕДЕУУ, шрифтът бил по-малък от 12, поради непредставянето в писмен вид на пълна и подробна информация под формата на стандартен европейски формуляр преди сключването на договора. В договора не се съдържали конкретните параметри на общата дължима сума, 1 липсвали условия за прилагане на договорната лихва, а погасителния план не удостоверявал погасяването на различните видове вземания със всяка вноска.

Неспазването на тези изисквания довело до недействителност на целия договор. Иска се установяване на нищожността на договора, както и осъждането на ответника да заплати сумата от 408,36лева , платена без основание, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ф.Б.“ ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Заявява, че исковата молба е нередовна , като неконкретизирана, а предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за гарнация , сключен между ищеца и „Ф.Б.“ не следва да бъде предяваван против ответника „Ф.Б.“ ЕООД .Твърди, че условията на ЗПК са спазени, като на ищеца била предоставена преддоговорната информация, съдържаща погасителен план с разпределение на вноската по отделните дължими суми. Договорът съдържал необходимата информация за лихвата, като простият лихвен процент не изисквал специални знания от потребителя за изчисляването му. След сключването на договора на ищ еца бил изпратен погасителен план, който съдържал необходимата информация за погасяването. Иска се отхвърляне на исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По недействителността на договора:

Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че на 26.03.2020г. са сключили договор за потребителски кредит № *******, по който „Ф.Б.“ ЕООД, в качеството му на кредитор е предоставило на М. Н. Г. , в качеството му на кредитополучател, кредит в размер на 2000,00 лева, който е следвало да бъде върнат с плащането на 12 месечни погасителни вноски.

Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по чл.3 ЗКИ, поради което може да отпуска кредити със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството е вписано в регистъра на финансовите институции съгласно чл.3а ал.1 от Закона за кредитните институции. Това 2 означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 о т З П К . Сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Няма спор и че договорът е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, поради което същият представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР.

В тази връзка доводите на ищеца за недействителност на процесния договор за кредит поради нарушаване на разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и, ал. 2 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, тъй като ответното дружество не било предоставило на ищеца информация за съдържанието на договора и същият не бил подписан с електронен подпис са неоснователни. Посочените разпоредби не предвиждат изисквания към договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, неизпълнението на които да води до недействителност на същия, а уреждат разпределението на доказателствената тежест и доказателствените средства за доказване на сключването и съдържанието му. Съгласно разпоредбата на чл.18 ал.1 от ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и е получил съгласието му за сключване на договора. Посочената разпоредба възлага на доставчика на финансови услуги от разстояние тежестта да докаже спазването на предвидените в разпоредбите на чл. 8-11 от ЗПФУР задължения за предоставяне на определена информация на потребителя преди сключване на договора. Правните последици от неизпълнението на посочените задължения са регламентирани в разпоредбата на чл.15 от ЗПФУР, съгласно която когато не са спазени изискванията на чл.8 ал.1 и ал.4, чл.9 и чл.10 ал.1, 2 и 3 потребителят може да прекрати договора в едномесечен срок от изтичането на срока по чл.12 ал.1 и ал.2, без да дължи обезщетение и/или неустойка. От изложеното е видно, че при неизпълнение на информационните задължения на доставчика за потребителя възниква правото да прекрати сключения договор, което той следва да упражни в предоставения му от закона срок. Предвид горното даже и от страна на ответното дружество да е било допуснато неизпълнение на задълженията му по ЗПФУР, то това не може да се отрази на действителността на сключения договор. Не могат да 3 бъдат възприети и доводите на ищеца, изложени в исковата молба за липса въобще на сключен договор между страните, тъй като той не бил подписан от него с електронен подпис. Тези твърдения са в противоречие с подадената от самия него искова молба, в която твърди, че договор между страните е бил сключен. Разпоредбата на чл.18 ал.2 от ЗПФУР изрично препраща по отношение на изявленията на страните, отправени по реда на закона към чл.293 от ТЗ, уреждащ формата на търговските сделки, ал.3 от който предвижда, че страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението ѝ може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В настоящия случай в исковата молба ищецът е посочил номера и датата на сключване на процесния договор, размера на получената сума по него, както и заплатените вноски по същия, от което може да се направи извод, че не е оспорвал действителността на изявлението си за сключването му. При това положение ищецът не може да се позовава на евентуалната му нищожност поради неподписването му с електронен подпис.

При това положение следва да бъдат разгледани доводите на ищеца за нищожност на договора поради неспазване на императивни разпоредби на ЗПК. Следва да се приеме, че са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК , като шрифта на договора за потребителски кредит и общите условия в случая н е е по-малък от 12, за преценка на което не са необходими специални знания.

Основателни са останалите възражения.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.

11, ал.1, т.7, 10, 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно от представения на хартиен носител Договор № *******/26.03.2020г. и погасителен план към него, в него е посочен лихвен процент по заема- 23,00%, годишен процент на разходите- 49,11%, брой погасителни вноски- 12, падежна дата на първа погасителна вноска25.04.2020г., размер на погасителната вноска и разпределение на същата на главница и лихва, общ размер на лихвата- 460,00лв. В чл.5 от Договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ф.Б.“в полза на дружеството. За предоставената гаранция кредитополучателят следва да заплати на „Ф.Б.“ възнаграждение, което в 4 случая възлиза общо на 1540,00 лв., като сумата е разпределена на 12 вноски и се начислява към месечните вноски по кредита .

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т.10-годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е 23%. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му. Не е посочено, че процентът е годишен и не е записано, че стойността му е фиксирана и не подлежи на промяна. Липсва уточнение и за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Поради горното от записванията е договора не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното ѝ намаляване. Оттук не става ясно как се формира възнаградителната лихва и защо възлиза на посочения в справката размер. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент. В този смисъл съдът намира, че действително е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна.

Освен това размерите на тези величини, посочени в договора не съответстват на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са 5 известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая и без да се ползват специални знания е видно, че общата дължима от потребителя сума по договора- 12 вноски, които възлизат общо на 4000,00 лв., не съответстват на посочените в договора размери на лихвения процент -23, 00%, на годишния процент на разходите 49, 11% и на общата сума, дължима от потребителя- 2460,00 лв.Т.е. в случай, че дължимата сума би била само 2460,00 лева, би съвпаднала с лихвения процент -23, 00%, но към общата сума са начислени и други задължения.

При това положение е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Посочената разпоредба е създадена за защита на икономическите интереси на потребителя като по- слабата страна в правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и целта на същите е да не допуснат той да заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение на кредитора. Така констатираното несъответствие между посочените в договора и кореспонденцията размери на лихвата, ГПР и общата сума, дължима от потребителя, вероятно се дължи на обстоятелството, че при изчисляване на същите в тях не са включени разходите за заплащане на гаранция в полза на „Ф.Б.“ ЕАД. Независимо че посочените разходи се дължат на друго лице, различно от кредитодателя, същите са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Съгласно чл.