Решение № 1020 от 20.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1020 гр. Пловдив, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330201842 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 51051-S005741/ 08.07.2011г., издадено от Заместник Териториален Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ” АД на основание чл.

104, ал. 1 от Закон за здравното осигуряване е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1 б. „В“ ЗЗО вр. чл. 104, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни аргументи за незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез юрк. Д. оспорва допустимостта и основателността на жалбата. В тази връзка моли да бъде оставена без разглеждане. В хода по същество пледира за потвърждаването на обжалваното Наказателно постановление. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

По отношение на въпроса за допустимостта на жалбата и предвид 1 наведените от процесуалния представител на въззиваемата страна възражения за спазване реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, съдът държи да отбележи допълнително следното:

Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна наведено още с депозирането на съпроводителното писмо, че жалбата е просрочена и НП е влязло в сила, доколкото било надлежно връчено по реда на чл. 58, ал.2 ЗАНН.

Действително върху обжалваното НП е отбелязано, с резолюция на зам. директор на ТД на НАП Пловдив, че следва да се счита за надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН от дата 25.04.2019 г., съответно е влязло в сила на 02.05.2019г.

От изричния текст на чл. 58, ал. 2 ЗАНН следва, че за да се счита НП за редовно връчено по този ред е необходимо да са налице две предпоставки в кумулативна даденост: деецът да не е намерен на посочения по преписката адрес и новият му адрес да не е известен.

От систематичното тълкуване на двете изисквания следва, че за да е налице първата предпоставка не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на известния по делото адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило връзката си с него. Практиката е установила правилото, че за да се докаже това обстоятелство по несъмнен начин е необходимо връчителят да е посетил адреса, неколкократно, но не по-малко от два пъти и то в различно време.

В този изричен смисъл - Определение № 1376 от 21.09.2021 г. по к. ч. адм. н. д. № 2438 / 2021 г. на XXII състав на АС – Пловдив, Определение № 66 от 11.01.2019 г. по к. ч. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на XXI състав на АС – Пловдив и др.

По мнение на настоящата съдебна инстанция и предвид събраните по делото писмени доказателства тези условия не са налице. Съображенията в тази насока са следните:

От приложения по преписката протокол за извършена проверка, Серия АА № 0051283, № 3699/ 12.10.2011г. се установява, че регистрираният адрес на жалбоподателя е посетен еднократно на 12.10.2011г. в 10:45 часа, като е установено, че към този момент обектът не работи, няма портиер или друг служител, който да получи НП, като на входната врата е поставен катинар.

Отбелязано е, че проверката е завършила в 11:45 ч.

Очевидно е, че тези данни по никакъв начин не са достатъчни, за да се 2 обуслови извод, че деецът трайно е прекъснал връзката си с известния по преписката и вписан в ТР адрес. Всъщност тези данни водят единствено на извод, че именно към процесната дата обектът не е работел и напълно логично е бил заключен, което може да се дължи на различни обективни и субективни причини, но нищо повече.

От представените по преписката доказателства, не се установява да са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, поради което изцяло незаконосъобразно се явява вписването, направено осем години по-късно, че НП следва да се счита връчено и то от дата 25.04.2019г.

Това, което наказващият орган е могъл да стори, след като цели осем години е бездействал да връчи НП, преди датата 25.04.2019г. да направи поне един последен опит да се връчи НП присъствено, за да се провери дали след изминалия период от осем години адресатът пребивава на адреса или не.

Това не е сторено.

Възражението на въззиваемата страна, че видно от искане Вх. № С220016000-0074104 за погасяване на публични вземания и разпореждане изх. № С220016-137-0002448/ 28.02.2022г. обжалваното НП било станало „известно“ на жалбоподателя най-късно на 18.02.2022 г. и оттогава следвало да се счита, че тече срокът за обжалване, е изцяло несподелимо от настоящия съдебен състав.

Този довод не държи сметка за изричния текст на чл. 59, ал. 2 ЗАНН, според който НП подлежат на обжалване в 14 - дневен срок от „връчването“ им, а не от узнаването им. Посоченото законово разрешение е изцяло логично и разбираемо, доколкото жалбоподателят би могъл успешно да упражни правото си на жалба и защита, само ако разполага с текста на обжалвания санкционен акт, като този ефект е непостижим, ако нарушителят е запознат само с номера на НП и размера на наложената санкция, но не и с неговото съдържание, от което именно би могъл да черпи аргументи за евентуално допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Във връзка с гореизложеното следва да се съобрази трайната съдебна практика, според която при преценка за срочност на жалбата:

- в тежест на административно наказващия орган е да установи при условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване, а не „узнаване“ от наказания субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба;

3

- при доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест на жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона преклузивен срок за обжалване на НП.

В конкретния случай, при липса на представени по преписката доказателства от въззиваемата страна за редовно връчване на НП, срокът за обжалване на същото изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане по същество.

В аспект на горното внимание следва да се обърне и на представените с нарочна писмена молба от страна на жалбоподателя писмени доказателства /л. 46 – 54 от съд. дело/. От представения Акт за дерегистрация на дружеството по ЗДДС от 01.08.2017 г. и обективираната в него разписка, изпълнителният директор на дружеството – жалбоподател го е получил лично, т.е. лично му е връчен на 09.08.2017 г. От представените Протокол за опис на недвижим имот и Съобщение за извършване на опис се установява, че представляващия дружеството жалбоподател е бил намерен и лично са му връчени по надлежния ред съответно на 06.02.2012 г. и 01.02.2012 г.

Изложеното води до извод, че при полагане на дължимата грижа за надлежно връчване на обжалваното НП от страна на приходната регистрация, това е можело да бъде сторено, при това лично на представляващия наказания субект.

Посоченото се явява допълнително основание да се приеме, че връчването на НП не е редовно, срокът за обжалване не е започнал да тече и жалбата е в срок.

За формирането на извод в обратна насока не могат да съдействат и представените от въззиваемата страна писмени доказателства с нарочна молба /л. 22 – л. 37 от съд. дело/, както следва:

- пощенска пратка от 10.01.2022 г. до „Винарска Изба Брезово-България“ АД на адрес град Пловдив, ул. „Поп Тачо“ № 2, върната като непотърсена;

- копие на разписка за изпращането на покана от 21.07.2011 г., върната с отбелязване за несъществуващ адрес;

- копие на плик от изпратено съобщение с печат на пощенския оператор 06.01.2020 г. и разписка за изпращането на писмо от 05.12.2019 г. с отбелязване „непотърсен“;

- пощенска пратка от 08.11.2019 до „Винарска Изба Брезово-България“ АД на адрес град Пловдив, ул. „Поп Тачо“ № 2, върната като непотърсена;

4

- пощенска пратка от 20.11.2019 до „Винарска Изба Брезово-България“ АД на адрес град Пловдив, ул. „Поп Тачо“ № 2, върната като непотърсена;

- протокол от 18.02.2021г. за посещение на адрес гр.Пловдив, ул. „Поп Тачо“ № 2;

- протокол от 26.02.2021г. за посещение на адрес гр.Пловдив, ул. „Поп Тачо“ № 2;

Безспорно посочените документи, доколкото сочат на многократни опити за връзка с наказания субект, принципно са от естество да обусловят законосъобразност на връчването по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. В конкретния случай, обаче те не могат да доведат до този извод на две самостоятелни основания:

На първо място, всички тези документи доказват невъзможност за призоваване на адресата във връзка с висящо спрямо него публично изпълнение, а не за връчване на процесното НП. Посоченото, обаче само по себе си не би се явило пречка за установяване на предпоставките по чл. 58, ал.

2 ЗАНН, доколкото за връчване по този ред е достатъчно да е доказано, че лицето трайно е прекъснало връзката с посочения от самия него адрес пред наказващия орган, без да заяви нов, независимо от повода по който е установено това обстоятелство.

Същественото в случая е, че всички тези документи установяват невъзможност за призоваване на лицето на адреса, посочен в хода на висящото публично изпълнение - гр.Пловдив, ул. „Поп Тачо“ № 2.

Същевременно, при извършена служебна справка в публично достъпния ТР по партида на дружеството се установява, че именно това е вписания в Рърговски регистър адрес на управление на дружеството и адрес по чл. 8 от ДОПК, но до 11.03.2011 г., 10:29:23 часа. Поради изложеното изцяло законосъобразно в АУАН като адрес за контакт на дружеството е посочен именно този адрес в град Пловдив, ул. „Поп Тачо“ № 2.

След 11.03.2011 г., 10:29:23 часа, обаче в Търговския регистър е вписан нов адрес на управление, град Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ № 1. Съгласно чл. 9 от ЗТРРЮЛНС обявените в търговски регистър обстоятелства се считат за известни на всички граждани и институции от момента на вписването им.

Че вписването на нов адрес на управление всъщност е известно на наказващия орган е изрично отбелязано и в НП. Нещо повече от приложените по преписката документи, изходящи от въззиваемата страна, се установява, че 5 адресът в гр. Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ № 1 е бил третиран от НАП и като такъв по смисъла на чл. 8 от ДОПК.

Горното води до извод, че за редовно връчване по смисъла на чл. 58, ал. 2 ЗАНН е следвало да се установи дали жалбоподателят е напуснал именно обявения в ТР и посочен в НП адрес – град Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ № 1. Същевременно нито един от гореизброените документи, представени от НАП, не сочи на търсене на този адрес, респективно не индикира на прекъсване на връзката с него.

Обстоятелството, че в хода на съвсем отделно производство - по публично изпълнение на други вземания, дадено ЮЛ е декларирало различен адрес за контакт, по никакъв начин не освобождава наказващия орган от задължението да го търси на вписания в ТР и посочен в самото НП адрес при връчване на НП.

По-важното обаче в случая е, че всички гореизброени документи установяват невъзможност лицето да бъде призовано (на съвсем различен адрес от заявения в ТР), но на много по-късни дати. Върху НП е налице отбелязване, че същото се счита връчено от дата 25.04.2019г. От гореизложеното следва, че предпоставките по чл. 58, ал.2 ЗАНН следва да са налице именно към тази дата. Същевременно в представените от НАП документи са удостоверени търсения в периода от ноември 2019г. до 2022 г.

Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се посочи, че единственият документ, представен от НАП, който е релевантен към коректния времеви период, е пратка за връчване на покана с № СБ09-35801/21.07.2011г. Действително същата съвсем законосъобразно е насочена към адрес: гр. Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ № 1. Този документ обаче също не може да обоснове редовност на връчването по чл. 58, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от отбелязването върху пратката, тя е върната, поради обстоятелството, че „получателят вече не съществувал“. Това отбелязване е откровено неправилно, доколкото, видно от приложените по преписката доказателства и извършената служебна справка в ТР, адресатът и към настоящия момент продължава да съществува, като нещо повече той е субект на административно-наказателна отговорност и на публично изпълнение.