Решение № 432 от 09.07.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 596/2024
- Вид
- Решение № 432
- Подписан
- 09.07.2025
- В сила
- 09.07.2025
- Състав
- Бонка Дечева, Ваня Атанасова, Атанас Кеманов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290-293 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290-293 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290-293 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290-293 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1, т. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 · Закон за устройство на територията
- чл. 200 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 13 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 432 гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Бонка Дечева
Членове:
Ваня Атанасова
Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20248002100596 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. К. Н. и Т. П. Н., чрез адвокат В. Е., срещу решение № 1336 от 03.11.2023 г. по гр.д.№ 1764/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, потвърждаващо решение № 1699 от 18.04.2023г. по гр.д.№ 4976/2021 г. на Пловдивски районен съд в частите, с които: а/. е отхвърлен предявеният от С. К. Н. и Т. П. Н. срещу Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост - за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, на 380/4242 идеални части от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес [улица], с обща площ от 4242 кв.м.; б/. е уважен предявеният от Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г. против С. К. Н. и Т. П. Н. насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС, като е прието за установено по отношение на С. К. Н. и Т. П. Н., че Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г. са собственици, на основание наследяване и реституция по ЗСПЗЗ, на 2528/4280 идеални части от реална част с площ от 380 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по ККР на [населено място], с адрес [улица], с обща площ от 4242 кв.м., която реална част е разположена между точки 1, 2, 14, 5, 4, 11, 7, 13, 8, 12, 6 и 1 на скица-приложение № 6 към съдебнотехническата експертиза (л. 188 от делото на ПРС) и С. К. Н. и Т. П. Н. са осъдени да предадат на Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г. владението на описаната по-горе реална част с площ от 380 кв.м. от поземлен имот с 1 идентификатор [№] по ККР на [населено място], с адрес [улица].
Твърди се неправилност на въззивното решение и се иска отмяната му, уважаване на предявения положителен установителен иск за собственост и отхвърляне на насрещния иск по чл. 108 ЗС.
Ответниците по жалбата Н. Г., И. Г. и М. Г., в депозиран отговор, чрез адвокат И. Ж., изразяват становище за правилност на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1461 от 25. 03. 2025 г. по гр. д. № 956/2024 г. на ВКС, 1 г.о., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос касаещ възможността чрез упражняване на владение върху реална част от поземлен имот, която не отговаря на изискванията на за самостоятелното й придобиване, да се придобие идеална част от целия поземлен имот с размер, съответен на площта на реално владяната част към площта на целия поземлен имот.
Въпросът е обсъждан в практиката на ВКС.
Приема се, че в облигационното право конверсията означава запазване на част от съдържанието на нищожна сделка, когато тя съдържа в себе си друга валидна сделка и когато има воля на страните за това. Такава конверсия е приложима и в случаите, когато сделката има за предмет реална част от недвижим имот (както поземлен имот, така и жилище), която не може да се обособи като самостоятелна при спазване на изискванията на устройствения закон, но при тълкуване на волята на страните по договора може да се извлече, че те са съгласни предметът на сделката да е съответната идеална част от имота.
Правната конверсия предполага нищожността на сделката за продажба на реална несамостоятелна част и установена воля на страните да запазят вещнопрехвърлителния ефект на продажбите, по които са придобили тези реални части, при което следва да се счита, че собствеността е прехвърлена в идеални части, съответстващи на съотношението между площите. Не е необходимо страната да посочва изрично конверсията нито в петитума, нито в обстоятелствената част на исковата молба. (решение № 215 от 4. 11. 2016 г. по гр. д.
№ 1534/2014 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 50015 от 29. 02. 2024 г. по гр. д. № 1545/2022 г. на ВКС, 2 г.о.)
При оригинерното придобивно основание по чл. 79 ЗС идеята за правна конверсия намира израз във възможността владението на реална несамостоятелна част от имот, която не може да се обособи като самостоятелен имот при спазване изискванията на устройствения закон, да доведе до придобиване по давност на идеална част от имота с размер, съответен на площта на реално владяната част към площта на целия имот. Признава се възможност за придобиване по давност на идеална част от парцел чрез владение на реална част от същия по силата на установената в чл. 181, ал. 3 З. /отм./ фикция, че владението на реална част се счита владение на идеална част и при условие, че придобивният давностен срок е изтекъл до влизане в сила на З. /отм./. Отрича се обаче такава възможност в случаите, при които придобивната давност е текла или изтекла при действието на З. /отм./ предвид липсата на законова разпоредба, установяваща фикция, подобна на тази по чл. 181, ал. 3 З. /отм./. В този смисъл е решение № 186 от 19. 02. 1987 г. по гр. д. № 154/1986 г. на ОСГК на ВС, според 2 което владението на реално разграничена част от парцел за какъвто и да е срок нито води до придобиването на собствеността по давност, ако давностният срок е завършен след влизането в сила на З./отм./, нито може да се счита за владение върху идеална част и няма за последица придобиването по давност на съответна идеална част. В този смисъл са и решение № 185 от 1. 03. 2010 г. по гр. д. № 280/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 3 от 20. 04.
2012 г. по гр. д. № 724/2011 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 55 от 14. 04. 2014 г. по гр. д. № 12/2013 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 60129 от 14. 12. 2021 г. по гр. д. № 789/2021 г. на ВКС, 2 г.о. и др.
По съображения, аналогични на изложените по горе, практиката приема, че не е възможно придобиване по давност на идеална част от поземлен имот чрез владение на реална част, неотговаряща на изискванията на чл. 200 ЗУТ, ако давността е изтекла или текла при действието на ЗУТ. В този смисъл е решение № 185 от 1. 03. 2010 г. по гр. д. № 280/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 60154 от 12. 09. 2022 г. по гр. д. № 1313/2021 г. на ВКС, 2 г.о.
Настоящият състав споделя цитираната по-горе практика на ВКС, като не споделя становището, изразено в решение № 66 от 26. 06. 2020 г. по гр. д. № 1985/2019 г. на ВКС, 1 г.о.
Поради изложеното, на поставения въпрос следва да се отговори в смисъл, че при липса на изрична правна норма, предвиждаща възможност осъществено владение върху реална част от поземлен имот, неотговаряща на изискванията на чл. 200 ЗУТ за самостоятелното й придобиване, да се счита за осъществено владение върху идеална част от целия поземлен имот, не би могло да се придаде правно значение на неосъществилия се факт – владение върху идеална част от целия поземлен имот и да се признае за възникнало право на собственост по давност върху идеална част от целия поземлен имот с размер на идеалната част, съответен на площта на реално владяната част към площта на целия поземлен имот.
По основателността на касационната жалба:
Предявеният от С. К. Н. и Т. П. Н. срещу Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост, за признаване за установено, че ищците са собственици на 380/4242 ид.ч. от възстановения на наследодателката на ответниците Ц. В. А., с решение № Т754А/21. 01. 2005 г. на ОСЗ – П., в реални граници имот от 2,528 дка, е основан на придобивна давност, с твърдения, че владението е установено от ищците през 1997 г., на основание предварителен договор, сключен с наследодателката на ответниците Ц. В. А., и е продължило непрекъснато до предявяване на иска през 2021 г., като придобивният давностен срок е текъл от 2005 г. (постановяване в полза на Ц. А. на реституционното решение по ЗСПЗЗ) до предявяване на иска 2021 г.
Твърди се, че възстановеният на Ц. В. А. имот от 2528 дка е съставлявал част от имот пл. № 10 по КП от 1952 г. и е нанесен като имот № 10-7 на скица към споразумителен протокол от 02. 05. 1996 г., цитиран в реституционното решение по ЗСПЗЗ (л. 148 от делото на РС), част от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] от 2009 г. и част от парцел VII – 532.81 „За жилищно строителство“ по ПУП от 2012 г.
Ответниците по иска са оспорили същия като неоснователен, с твърдения, че ищците не са владели нито идеална, нито реална част от имота, а са ползвали 380 кв.м. от същия по силата 3 на договор за наем, сключен с наследодателката им.
Насрещният иск по чл. 108 ЗС, предявен от Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г. срещу С. К. Н. и Т. П.
Н., се основава на наследяване на Ц. В. А., придобиване от последната, на основание договор за покупко-продажба вписан със записка за вписване от 1941 г., на нива от 5 дка в землището на [населено място], м. „Сарая Терзиите“, при съседи: С. Ш., А. Ахманлиев и път, и реституция по ЗСПЗЗ на реална част от 2528 дка от нивата от 5 дка, част от която са и спорните 380 кв.м., с РПК № Т754А/21. 01. 2005 г.- на ОСЗГ – П., които 2528 дка съставляват част от имот пл. № 10 по кадастралния план от 1952 г. Поддържа се, че ищците не са владели нито реална, нито идеална част от имота, а са ползвали процесните 380 кв.м. на основание договор за наем, сключен с Ц. В. А..
Ответниците по насрещния иск са оспорвали същия като неоснователен.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за покупкопродажба, вписан със записка за вписване от 12.10.1941 г., наследодателката на ответниците Ц. В. А. е купила нива от 5 декара в землището на [населено място], м. “Сарая Терзиите”, при граници: имот на С. Ш., имот на А. Ахманлиев и път.
По кадастралния план на [населено място], м. „Вилова зона“ от 1952 г. описаният имот е нанесен като два поземлени имота: имот пл. № 10 с площ от 4341 кв.м.и имот пл. № 287 с площ от 695 кв.м. Спорните 380 кв.м. попадат в имот пл. № 10.
С нотариални актове от 1957 г. и 1966 г. Ц. А. е сключвала разпоредителни сделки с идеални части и реални части от нивата от 5 дка, както следва: с н.а. № 62/31.05.1957 г. продала на трети лица общо 12/50 идеални части; с н.а. № 126/11.11.1957 г. е призната за собственик на цялата нива от 5 дка по давност и с н.а. № 108/12. 11. 1957 г. продала на трето лице - И. А. В. реална част от 500 кв. м. от нивата; с н.а. № 23/29.09.1966 г. е дарила на сина си Й. И. Г. 1/6 идеална част от реална част от 772 кв. м. от процесната нива, ведно с построената в него паянтова къща.
С оглед извършените разпоредителни сделки, със заявление вх. № Т-754А/13. 09. 1991 г. Ц.
А. е поискала да й бъде възстановена собствеността върху нива от 2, 528 дка в землището на [населено място], м. “Сарая Терзиите”, а не върху цялата нива от 5 дка.
В хода на реституционната процедура е подписан протокол от 02. 05. 1996 г. между Ц. А., лица/правоприемници на лица, с които са сключени разпоредителни сделки през 1957 г. и 1966 г. относно имот пл. № 10 по КП от 1952 г., представител на ПК – П. и на Община – П., и инж. Д. Д., представител на „Д и Н Експерт“, за уточняване местоположението, площта и съседите на имотите по цитираните по-горе нотариални актове, като е постигнато съгласие за реалните части от нивата от 5 дка., които да се възстановят на всеки от заявителите +и границите им. Към протокола е изготвена скица от инж. Д. Д.. Според протокола и скицата подлежащата на възстановяване на Ц. А. реална част от имот пл. № 10 по плана от 1952 г., целият от 4341 кв.м., е площ от 2,644 дка и е нанесена на скицата като имот № 10-7.
В хода на реституционната процедура и след подписване на протокола от 2. 05. 1996 г., с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.10.1997 г. Ц. В. А. се е задължила да продаде на С. К. Н. 300 кв.м. от имот от 2528 кв.м., съставляващ част от нива от 5 дка, нанесена като имот пл. № 10 по плана на [населено място], , м. “Сарая Терзиите”, 4
[улица], за сумата 500000 неденоминирани лева, от която 350000 неденоминирани лева платена при подписване на предварителния договор, а 150000 неденоминирани лева платени на 12. 10. 1999 г., за което е издадена разписка от същата дата от Ц. В. А.. В разписката последната е заявила, че е получила от С. Н. и сумата от 150000 деноминирани лева по договора от 29.10.1997 г. Установено е, от заключението на съдебнопочерковата експертиза, че договорът е подписан от Ц. А., както и че разписката е написана и подписана от Ц. А..