Решение № 240 от 28.07.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Перник, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно гражданско дело № 20221700500306 по описа за 2022 година

Предмет на въззивното производство е въззивна жалба от“4ФИНАНС” ЕООД, ЕИК:

202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, Чрез Пълномощника И.Д. - юрисконсулт СРЕЩУ РЕШЕНИЕ№ 156 от 16.02.2022 г., постановено по Гражданско дело № 20211720102305 по описа за 2021 година по описа на ПРС, с което съдът е постановил следното: ОСЪЖДА „4Финанс“ ЕООД, с ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н. Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, ДА ЗАПЛАТИ на А. К. Р., с ЕГН: **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес /от 03.09.2021 г./ ***, сумата от 662.29 лева, представляваща получена без правно основание от ответника за сметка на ищеца сума в изпълнение на задължения на ищеца като заемополучател по договор за кредит № *** и два броя анекси към него /от *** и ***/, сключени между страните, която сума е формирана от 247.57 лева - такса за експресно разглеждане на документи по договора, 259.20 лева - такса за промяна срока на договора съгласно анекса към него от *** и 155.52 лева - такса за промяна срока на договора съгласно анекса към него от ***, ведно със законната лихва върху сумата от 662.29 лева, считано от датата на исковата молба 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 40.43 лева, представляваща разликата до пълния размер на 1 претенцията от 702.72 лева относима за договорна лихва по договор за кредит № *** поради неоснователност на иска в тази част, като в отхвърлителната му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА „4Финанс“ ЕООД, с ЕИК: 202393458 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на А. К. Р., с ЕГН: ********** сумата от общо 258.14 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство съобразно уважената част от исковете и по компенсация.

ОСЪЖДА „4Финанс“ ЕООД, с ЕИК: 202393458 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат Г.Ч., с адрес: *** сумата от 282.74 лева адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 2305/2021 г. по описа на Пернишкия РС.

С въззивната жалба, се атакува Решение № 156 от 16.02.2022 г. на Районен съд Перник, по гр. д. № 2305/2021 г., XI граждански състав, с което осъжда “4ФИНАНС” ЕООД, ЕИК:

202393458, че дружеството дължи на А. К. Р., ЕГН ********** сумата в размер на 662.29 лева. представляваща сбор от таксите „Експресно разглеждане“ и „Удължаване падежната дата по кредита“, платени въз основа на Договор за кредит № *** поради получаването й без правно основание като неправилно и необосновано. Моли се ПОС да отмени Решение № 156 от 16.02.2022 г. на Районен съд Перник, по гр. д. № 2305/2021 г., XI граждански състав /Решението/ относно частта за изплащане на адвокатско възнаграждение в размер 282.74 лева като недоказана разноски по делото.

Твърди се, че на 07.03.2022 г. „4финанс“ ЕООД получило Решение № 156 от 16.02.2022 г. на Районен съд Перник, по гр. д. № 2305/2021 г., XI граждански състав, с което осъжда “4ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 202393458, че дружеството дължи на А. К. Р., ЕГН ********** сумата в размер на 662.29 лева, представляваща сбор от таксите „ Експресно разглеждане“ и „Удължаване падежната дата по кредита“, платени въз основа на Договор за кредит № *** поради получаването й без правно основание. Районен съд Перник осъжда „4финанс“ ЕООД да заплати всички направени разноски по делото в размер на 258.14 лева, които са изчислени с оглед изхода на делото и съразмерно с уважената част от иска на ищцата, както и да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 282.74 лева.

На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ и в законоустановения срок “4ФИНАНС” ЕООД обжалва Решение № 156 от 16.02.2022 г. на Районен съд Перник, по гр. д. № 2305/2021 г„ XI граждански състав, с което осъжда “4ФИНАНС” ЕООД, ЕИК:

202393458, че дружеството дължи на А. К. Р., ЕГН ********** сумата в размер на 662.29 лева, представляваща сбор от таксите „ Експресно разглеждане“ и „Удължаване падежната дата по кредита“, платени въз основа на Договор за кредит № *** поради получаването й без правно основание като неправилно и необосновано. Не е налице твърдяното от жалбоподателката нарушение на чл. 10а, ал. 1. и ал. 2 от ЗПК.

2

Кредиторът се сочи, че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксата за експресно разглеждане, както и такса удължаване падежната дата по кредита не се отнасят до действия, касаещи усвояване и управление на кредита, доколкото същите се дължат за услуга. която се изпълнява преди сключването на договора за кредит и не касае условията п предоставянето и връщането на същия или услуга, която се предоставя, за да им,: възможност кредитополучателят да бъде в редовност и да не се трупат наказателни лихви за забава, както и кредитът да не бъде в просрочие.

Ищецът се сочи, че е заявил искане за ползване на услугата по приоритетно разглеждане, което изрично е отбелязано в искането за кредит. Отделно, в процесния договор за кредит изрично и самостоятелно е уговорена такса за ползване на тази услуга. Явно, страните са се съгласили, че искането за кредит ще бъде разгледано приоритетно, за което ищцата е заплатила дължимата такса.

По съществото си таксата за експресно разглеждане е описано, че представлява възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която е предоставено на ищцата преди сключването на договора и която услуга няма връзка с условията и параметрите на договора за кредит, отнасящи се до определянето на размера и заплащането на възнаграждението за ползване на предоставения паричен ресурс. Това е така, тъй като таксата за експресно разглеждане е дължима за това, че кредитоискателят се възползва от възможности искането му за сключване на кредит да бъде разгледано приоритетно с правото да получи отговор в рамките на петнадесет минути от получаване на искането (чл. 2.2. от Общите условия на договора за кредит). Т.е. тази такса следва да овъзмезди усилията на кредитора за това, че ангажира приоритетно свои работници и служители да направят проверка и оценка на кредитоспособността на кредитоискателя.

На следващо място, таксата за експресно разглеждане, както и такса удължаване падежната дата по кредита се сочи, че нямат задължителен характер, за разлика от общите разходи по кредита в това число възнаградителната лихва, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както са дефинирани и в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Ползването на услугата за експресно разглеждане или удължаване падежната дата по кредита, а от там и заплащането на такса за тях, става само по изрично искане на потребителя. Ползването на такива услуги, а от там и плащане на такси за тях. зависи изцяло от преценката на кредитоискателя - дали в конкретния случай същият желае да получи експресен отговор по искането си за кредит в рамките на определения кратък срок или не, както и дали той иска кредитът му да остане в редовност. Ползването на услуга „Експресно разглеждане“ гарантира на кредитоискателя единствено получаването на отговор в посочения срок. Ползването на услугата за експресно разглеждане не гарантира отпускане на кредит, тъй като е възможно в обхвата на експресното разглеждане, при извършване

3 оценка на кредитоспособността на кредитоискателя, която оценка кредитодателят е задължен да извърши по силата на чл.16, ал.1 от ЗПК, да се установи, че кредитоискателят не е кредитоспособен и да откаже да отпусне кредита. Същевременно, липсата на желание на кредитоискателя да ГПР изразява процентно общите разходи по кредита, а в §1, т.1 от ДР на ЗПК законодателят е дал легална дефиниция на понятието общи разходи по кредита за потребителя. Това са „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. “ Явно от така цитираната легална дефиниция, законодателят прави изрична уговорка, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчитат при формиране на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, само доколкото ползването на такива допълнителни УСЛУГИ е предвидено като задължително условие за сключване на договора за кредит. По аргумент за противното от това правило, таксата за експресно разглеждане и такса удължаване падежната дата по кредита, не са част от общите разходи по кредита.

В процесния случай ползването на услугата по експресно разглеждане не е задължително за отпускането на кредита изобщо или за отпускането му с предлаганите от кредитора параметри. Заплащането на таксата е опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в рамките на 15 минути. Таксата за експресно разглеждане дава право на потребителя да получи услуга, която не е свързана с дейността на кредитора по кредитиране, а е свързана с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със заплащането на таксата, потребителят си гарантира приоритетното разглеждане на искането му за кредит. Така, ако кредитоискателят има спешна нужда от средства и не може да си позволи да чака искането му да бъде разгледано в срок от седем календарни дни от получаването му, както е предвидено в общия случай (чл. 2.1. от Общите условия), той има право, но не е и длъжен, да се възползва от опцията за експресно разглеждане.

Съгласно т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) услуга е „всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ “. От това правило се налага изводът, че опцията за експресно разглеждане представлява услуга, в смисъл на дейност, която се извършва с оглед договора за кредит в полза на друго лице - кредитополучателя. Доколкото втората част от определението за договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги, които са извадени от договора за потребителски кредит, то законодателно е допустимо уговарянето на такива.

В процесния случай ищцата се сочи, че дължи възнаграждение за това, че се е 4 възползвала от опцията за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит.

Предлаганата възможност за експресно разглеждане не е пряко свързана с договора за кредит, а е по повод на същия. Счита се, че районен съд е допуснал още едно нарушение по отношение на претендирането на разноски под формата на адвокатски хонорар.

На следващо място е посочено, че съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист.В случая не можело да се приеме, че на налице основанията по цитирания по-горе член от ЗА, тъй като, ако наистина има такива предпоставки, то ищцата или нейният пълномощник трябва изрично да уведоми съда за това.

Насрещната страна А. К. Р., чрез адвокат Г.Ч., в срок е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага подробни доводи.