Решение № 563 от 19.12.2019, Административен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Враца, 19.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ВРАЦА, V състав, в публично заседание на 04.12.2019 г. /четвърти декември две хиляди и деветнадесета година/ в състав:

АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА

РАДЕНКОВА при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 593 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156, вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 10, ал.1 и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на „А.Т.“ ЕООД, представлявано от управителя Н.М.С., чрез пълномощника адв. В.Ч., против акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗД/ №

3280-1/21.05.2019 г., за данъци върху недвижими имоти и такса битови отпадъци с лихвите към тях за периода от 2015 г. до 2018 г. за сумата от 5064.99 лева, издаден от инспектор приходи в Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Враца, потвърден с Решение № 2155/05.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при същата община.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт по съображения за противоречието му с материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че с оглед на установената и обявена по съдебен ред с Решение № 388/10.08.2015 г. по гр. дело №209/2014 г. по описа на ОС – Враца, нищожност на сключения между Община Враца и „А.Т.” ЕООД Договор за покупко-продажба чрез конкурс от 26.07.2007 г.на недвижим имот, с идентификатор *** по КККР на гр.

Враца, следва да се счита, че дружеството не е придобило собствеността върху имота, предмет на договора и не е имало качеството на задължено лице по чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ за същия – обект на облагане с местни данъци и такси.

Твърди, че задълженията за ДНИ и ТБО по 3 бр. декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №№ 3019; 3020 и 3021 от 29.06.2010 г. за недвижим имот, представляващ земя и сграда в гр. Враца са погасени за 2015 г. чрез плащане към НАП в производството по несъстоятелност на дружеството по търг. дело № 59/2015 г. по описа на ОС – Враца, предявени от НАП и приети от синдика в одобрения от съда списък по чл.

688, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Плащането е извършено съгласно одобрената от съда първа частична сметка за разпределение, посочено е в мотивите на Решение № 64 от 10.04.2019 г., с което производството по несъстоятелност е прекратено. Позовава се на мотивите към решението на Директора на дирекция „МДТ“, с което е потвърден оспорения акт, че сумата по разпределението е изплатена от НАП към Община Враца и е постъпила в сметката на общината на 13.12.2017 г. Сочи, че задълженията за ДНИ и ТБО, установени за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. въз основа на същите декларации са погасени на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ, поради непредявяването им в производството по несъстоятелност. Иска се отмяна на АУЗД, като незаконосъобразен и необоснован със следващите се от това законни последици и присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът,

Директор на Дирекция „МДТ“ при Община Враца, не се представлява в съдебно заседание. От процесуалния му представител е депозирано писмено становище за неоснователност на жалбата. Изложени са доводи, че установяването на нищожността на сделката по съдебен ред не заличава с обратна сила установеното публично задължение и/или плащане към бюджета. Поддържа, че за данъчните цели релевантен е фактът на деклариране на правото на собственост, като настъпилите промени в собствеността, вкл. и обявяването на придобивната сделка за нищожно, имат значение на нововъзникнали факти, които следва да се декларират от задължения субект и имат действие занапред. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото са представени писмени доказателства, както и заверено копие от образуваната пред органа административна преписка.

Административният съд, като се запозна с доводите и съображенията на страните, доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на оспорения акт, съобразно вмененото му задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено следното:

С Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, № 3280/21.05.2019 г., издаден от инспектор по приходи в Дирекция „МДТ“ в Община Враца, по отношение на оспорващото дружество са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2015 – 2018 година в общ размер на 5065,99 лева, от които 1203,04 лв. дължима главница за ДНИ, с лихви за просрочие към 21.05.2019 г. – 390,37 лв. и ТБО с дължима главница в размер на 2701,06 лева, с лихви за просрочие към същия период в размер на 771,52 лева. Аналитично с конкретизирани характеристики в табличен вид са представени задълженията за недвижими имоти с партидни номера ********* 001; ********* 002 и ********* 003, с посочено правно основание, година, размер, внесена сума, дължима главница, дължима лихва и общ размер на задължението за съответния период.

Недоволно от така постановения АУЗД дружеството го е оспорило пред Директора на Дирекция “МДТ“ в Община Враца, с жалба рег.№ 2600-1967/10.06.2019 г. Въз основа на така подадената жалба, Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ в качеството му на ръководител на звеното по местни приходи в Община Враца на основание чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, с Решение № 2155/05.07.2019 г. е потвърдил оспорения АУЗД.

В решението са изложени съображения, въз основа на които е прието, че АУЗД е издаден от компетентен орган, а ДНИ и ТБО за съответните години са изчислени на база подадени декларации от „А.Т.“ ЕООД, задълженията не са платени в срок и не е извършвана ревизия на дружеството, като същите са установени в сроковете по чл. 109 от ДОПК. Посочено е, че за данъчни цели правната връзка между обекта на облагане и субекта се установява въз основа на декларираното от правния субект и релевантен е факта на деклариране на правото на собственост с подаване на първата декларация като собственик на новопридобит имот. Задължено лице по ЗМДТ до влизане в сила на съдебно Решение № 388/2015 г. е оспорващото дружество, което се е легитимирало като собственик и е имало качеството на задължен субект до влизане в сила на посоченото решение – 09.06.2017 г. От направена справка в имотни регистър, органът установил, че липсва промяна в собствеността на имотите по 3 бр. декларации по чл. 14 ЗМДТ с вх. №№ 3019; 3020 и 3021 от 29.06.2010 г. и към момента на издаване на акта дружеството се явява задължено за данък и такса лице на основание чл. 10, ал. 1, респ. чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. С оглед така установеното е прието, че ДНИ и ТБО за посочените имоти са дължими и АУЗД № 3280-1/21.05.2019 г. е потвърден.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен, против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК, подлежащ на оспорване, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Оспореният

АУЗД е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен орган – инспектор приходи в отдел МДТ при Община Враца, съобразно нормата на чл. 4, ал.

1 и ал. 3 от ЗМДТ и правомощията, предоставени му със заповед № 1611/14.09.2018 г. на Кмета на Община Враца /л. 80/.

От фактическа страна по делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че с Решение № 388/10.08.2015г., постановено по гр. Дело №209/2014г. по описа на Окръжен съд – Враца, влязло в законна сила на 09.06.2017г., е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ПМС № 235/1996г. от 18.04.2006г., с който

Община Враца е продала на „А.Т.“ ЕООД поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.Враца, ул.“Г.А.“ с площ от 1 135 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: п.и.№№ ***, *** и *** и на договор за покупко-продажба на недвижими имоти чрез конкурс от 26.07.2007г., с който Община Враца е продала на „А.Т.“ ЕООД поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.Враца, ул.“Г.А.“ с площ от 1 607 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: п.и.№№ ***, *** и ***, поради невъзможен предмет.

Спорният по делото въпрос се свежда до това, какви са правните последици от нищожността на договора от гледна точка на възникването, съществуването и дължимостта на изпълнението от „А.Т.“

ЕООД на публичноправните задължения към Община Враца – на задълженията за заплащане на данък върху недвижимите имоти и на такса за битови отпадъци и съответно дали нищожността на гражданскоправната сделка релевира наличието на хипотезата на „недължими” от дружеството местни данъци и такси.

В случая „А.Т.“ ЕООД е подало данъчни декларации, и е представило документ за собственост. Органът е открил данъчна партида, по която за всеки от периодите е извършено плащане на правилно определени задължения за местни данъци и такси за 2015 година. В случая не се отрича силата на присъдено нещо на констативното решение, с което се прогласява нищожност на придобивното основание на дружеството. Органът по приходите следва да зачете същото при последващо данъчно облагане на имота в бъдеще. Сумите по възникналите и изпълнени задължения за заплащане на местни данъци и такси могат да бъдат търсени за възстановяване от страната по договора, който е прогласен за нищожен, защото засягат възникнали облигационни отношения, но не и общинския бюджет. ТБО в действителност се дължи от собственика, но освобождаване от задължение за плащане на ТБО може да има, когато услугата не се използва и е подадена изрична декларация в този смисъл. В случая не се спори, че услугата е била предоставяна и имотът е бил ползван. Без правно значение е фактът, че не собственикът, а трето лице - по силата на съдебното решение, е ползвало процесния имот. За посочения от органа период дружеството е ползвало имотите. То е подало декларации и е платило задълженията за за имотите за 2015 г.

Действително, обратното действие при обявената нищожност на правните сделки има сила не само между страните по атакуваната сделка, но и по отношение на трети лица. В този смисъл безспорно между страните е обстоятелството, че титуляр на правото на собственост от облигационноправна гледна точка не е „А.Т.“ ЕООД.

Също така безспорно е, че съгласно чл. 11 от ЗМДТ, данъчно задължените лица са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти, а такса битови отпадъци, съгласно чл. 64 от ЗМДТ се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. Решението на гражданския съд безспорно следва да се зачита от всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

Зачитането на силата на присъдено нещо обаче се състои в задължението на всеки държавен или общински орган да възприеме като свое скрепеното със сила на присъдено нещо съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговор на въпрос, по който държавният или общински орган се произнася. Няма спор, че сделката между общината и дружеството не е породила изначало вещноправен ефект и за собственик на имота през процесния период се счита Община Враца.

От друга страна, съществено за настоящото производство е публично-правното отношение задължен субект – административен орган, в контекста на дължимостта на местните данъци и такси като публични вземания. Разпоредбата на чл. 10, ал.

1 от ЗМДТ обвързва дължимостта на данъка за недвижими имоти с конкретния обект - недвижим имот. Нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ посочва като данъчнозадължени субекти собствениците на тези имоти. В публичното правоотношение едно лице се легитимира като собственик, заявява се като задължен субект пред общината, с писмено уведомление и задължение за подаване годишна данъчна декларация за облагане на имота. От този момент нататък той се счита задължено лице по смисъла на закона за дължимите местни данъци и такси. Предпоставките за възникване на задължението за внасянето им са регламентирани в чл. 11 и чл. 15 от ЗМДТ.