Решение № 260135 от 29.01.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260135, 29.01.2021г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд

Пловдив, VIII граждански състав, на девети декември през две хиляди и двадесет и първа година в публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николинка Цветкова

ЧЛЕНОВЕ: Екатерина Мандалиева

Недялка

Свиркова секретар: Елена

Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно гражданско дело Nо 1001 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №

15151/11.06.2020г. на М.Т.Б., ЕГН ********** чрез пълномощника адв. Б. от ПАК против решение № 4948/20.1.2019г. по гр. д. № 16279/2018г. на Районен съд Пловдив, IV гр. с., в частта, с която е осъдена жалбоподателката да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК **** сумата от 20 024, 25 лева главница, от които редовно падежирала /просрочена/ главница, формирана от неплатени вноски с падежи от 15.11.2014г. до 15.09.2018. вкл. – 3132, 81 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 16891, 44 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 1063, 63 лв. за разноски за производството.С определение № 3332 от 12.03.2020г. по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, се осъжда „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на М.Г.Ш., ЕГН ********** сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение по производството.

Жалбоподателката твърди, че в обжалваната част решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и при липса на обоснованост.Прави оплакване, че предоговарянето на задълженията по основния договор с три последващи анекса, не е породило правно действие, а чистата стойност на кредита, която следва да бъде присъдена, е договорената такава в чл. 1 от първоначалния договор, след приспадане на платената сума.Освен това исковата претенция се явявала неоснователна и за остатъка от 3195, 82 лева, тъй като същата се претендирала на договорно основание, което не се установило да съществува.Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен.Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК от въззиваемата страна..

От „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК **** чрез процесуалния представител юрисконсулт Р.А.К. е постъпила въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за редовна /възнаградителна/ лихва /просрочена/ в размер на 6523, 09 лева, начислена за периода от 15.09.2015г. до 15.09.2018г. вкл.; за наказателна лихва /неустойка/ в общ размер 112, 90 лева, от която наказателна лихва в размер на 61, 97 лева върху просрочени главници за периода от 15.11.2014г. до 15.08.2015г. и начислена от 15.09.2015г. до 11.10.2018г. вкл. и наказателна лихва в размер на 50, 93 лева върху просрочени главници за периода от 15.09.2015г. до 15.09.2018г. и начислена от 15.09.2015г. до 11.10.2018г., ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и в частта, с която са отхвърлени предявените искове от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК **** против М.Г.Ш., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 20 024, 25 лева главница, от които редовно падежирала /просрочена/ главница, формирана от неплатени вноски с падежи от 15.11.2014г. до 15.09.2018г. вкл. – 3132, 81 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 16891, 44 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане; сумата от 6523, 09 лева възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.09.2015г. до 15.09.2018г. вкл.; сумата от 112, 90 лв., от която: наказателна лихва в размер на 61, 97 лева върху просрочени главници за периода от 15.11.2014г. до 15.08.2015г. и начислена от 15.09.2015г. до 11.10.2018г. вкл. и наказателна лихва в размер на 50, 93 лева върху просрочени главници за периода от 15.09.2015г. до 15.09.2018г. и начислена от 15.09.2015г. до 11.10.2018г., съответно в частта, с която са присъдени разноски в полза на М.Т.Б. в размер на 37, 55 лева, разноски в полза на М.Г.Ш. в размер на 1329, 80 лева и на Д.Г.Б. сумата от 794, 16 лева за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се развиват доводи за неправилност на решението в обжалваните части.Оспорва се извода на съда за нарушаване на разпоредбите на чл. 7, т. 7 и т. 9-12 от ЗПК /отм./ при сключване на процесния договор за кредит и за наличие на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ЗПК /отм/.Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила, вместо което да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат уважени до пълните претендирани размери.Претендират се направените разноски в двете съдебни инстанции.

С отговора по чл. 263 от ГПК въззиваемата М.Г.Ш. изразява становище, че по отношение на нея решението следва да бъде проверено само досежно неговата валидност и допустимост, тъй като жалбата е бланкетна.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните части като правилно и законосъобразно.Претендира разноски.

С писмения отговор на ответницата М.Т.Б. се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на дружеството.Моли решението на районния съд в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендира разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗА за въззивната инстанция.

Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените от страните пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, изхождат от легитимирани лица – страни по делото, останали недоволни от постановеното съдебно решение в обжалваните части, откъм съдържание са редовни, поради което се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните пороци в жалбите.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно следните суми: главница в размер на 20 024, 25 лева, от които редовно падежирала /просрочена/ главница, формирана от неплатени вноски с падежи от 15.11.2014г. до 15.09.2018г. вкл. – 3132, 81 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 16891, 44 лева; редовна /възнаградителна/ лихва /просрочена/ в размер на 6523, 09 лева, начислена за периода от 15.09.2015г. до 15.09.2018г. вкл.; наказателна лихва /неустойка/ в общ размер 112, 90 лева, от които: наказателна лихва в размер на 61, 97 лева върху просрочени главници за периода от 15.11.2014г. до 15.08.2015г. и начислена от 15.09.2015г. до 11.10.2018г. вкл. и наказателна лихва в размер на 50, 93 лева върху просрочени главници за периода от 15.09.2015г. до 15.09.2018г. и начислена от 15.09.2015г. до 11.10.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ищецът основава вземането си на договор за банков кредит, сключен с ответницата М.Т.Б., като кредитополучател и ответницата М.Г.Ш., като поръчител, за сумата от 18 270 лева /с включен лимит за застрахователен пакет „Живот“ – 270 лв./, който ще бъде използван за потребителски нужди и за рефинансиране на кредит и кредитна карта, ползвани от кредитополучателя съответно от БПБ АД и ОББ АД, както и за погасяване на остатъчния дълг по ползван от кредитополучателя потребителски кредит от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, съгласно договор за кредит от 13.01.2005г.Договореният краен срок за погасяване на кредита е 15.06.2017г.Съгласно чл. 4 от договора, кредиполучателят заплаща на Банката годишна лихва за ползвания кредит, както следва: за първите 6 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, Банката прилага годишна лихва в размер на 10, 50%.Лихвата представлява СБР за лева /стойност на банковия ресурс, определен от Банката/ + 6 пункта надбавка годишно.След изтичане на срока, съгласно чл. 4.2 Банката прилага годишна лихва в размер на 12, 50% за остатъчния срок и сума на кредита.Лихвата представлява СБР за лева + 8 пункта надбавка годишно.Лихвата се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за реалния брой дни на ползване на сумата по кредита.При така определената лихва годишният процент на разходите за кредита към момента на сключване на договора за кредит е в размер на 13, 29%.СБР съгласно договора между страните представлява лихвения процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“ плюс законоустановените разходи на Банката, в т. ч. за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на влогове, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“ при Банката.При промяна на пазарните условия, Банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР.Новият лихвен процент влиза в сила от датата, посочена в уведомлението на кредитополучателя.След промяната на лихвата по реда на чл. 4.1 и/или 4.2, Банката изготвя нов погасителен план за дължимите по кредита анюитетни вноски, който се изпраща на кредитополучателя в 7-дневен срок от влизането в сила на променената лихва.Банката си запазва правото едностранно да промени размера на лихвата по кредита съгласно действащата политика на Банката, при условие че кредитополучателят не осигури превеждане на трудовото си възнаграждение в пълен размер или месечната погасителна вноска по негова сметка при Банката, в рамките на 45 дн. срок от подписване на договора.Банката си запазва правото да промени размера на лихвата съгласно действащата политика на Банката и на по-късен етап, ако цялата или част от разполагаемия размер на трудовото възнаграждение на кредитополучателя не се получава по негова сметка при Банката.Преди първо усвояване на суми по договора, кредитополучателят заплаща на Банката еднократно комисионна за управление 1% върху размера на кредита.Комисионата за управление не подлежи на връщане при предсрочно, пълно или частично погасяване на кредита.При забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитоплучателят дължи на Банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 12 пункта годишно.Наказателната лихва представлява договорената лихва, увеличена с наказателната надбавка, начислявана на годишна база върху цялата усвоена и непогасена главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.Съгласно чл. 8 от договора за обезпечение на всички вземания на Банката по договора, се учредява поръчителство от М.Г.Ш., ЕГН **********, като с подписването на договора поръчителят неотменно и безусловно се задължава да изплати всички задължения на кредитополучателя към Банката, включващи коя да е част от дължимите плащания по договора /главница, лихва, наказателна лихва, разноски по обслужването на кредита, разноски по събирането на кредита по съдебен или извънсъдебен ред/.Поръчителят отговаря солидарно с Кредитополучателя пред Банката за изпълнение на задълженията по договора до окончателното погасяване на всички задължения на Кредитополучателя към Банката, в сроковете и при условията на договора.В чл. 11 от процесния договор е предвидена автоматична предсрочна изискуемост при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължението по договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151-вия ден кредитът /непогасената главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна лихва/ става автоматично и незабавно изискуем и Банката има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми по предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва поредност на способите и/или имуществото, срещу което насочва изпълнението и без да уведомява за това кредитополучателя.Банката уведомява по реда на чл.