Решение № 1533 от 31.10.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1533 гр. Варна, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110201212 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Джей Билд“ ЕООД, с ЕИК: 148129358, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, ет. 2, офис № 7, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Е. С. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 03 – 013765 от 20.05.2021 г., издадено от и.д. Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за това, че на 12.04.2021 г. в 16:45 часа в гр. Варна, дружеството „Джей Билд“ ЕООД в качеството на работодател, е допуснало до работа лицето Т. Д. И., с ЕГН: **********, на длъжност „кофражист“ в строителен обект: жилищна сграда с гараж, находящ се в гр. Варна, УПИ XII – 74, кв. 22 по плана на ж.к. „Бриз“, ПИ ***, където дружеството „Джей Билд“ ЕООД извършва строително – монтажни работи, преди на лицето да е предоставило копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП – нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

Дружеството – жалбоподател „Джей Билд“ ЕООД гр. София намира 1 издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Признава, че в действителност на датата 12.04.2021 г. е бил сключен трудов договор между дружеството в качеството на работодател и св. Т. Д. И. в качеството на работник/ слубжител, като действително също така св. И. се е намирал на територията на строителния обект, където дружеството е извършвало строителни дейности, но дружеството подчертава, че на тази дата св. И. не е престирал трудова сила, а само му е бил показан обекта и подлежащите на изпълнение СМР. Също така акцентира, че до приключване на проверката от страна на инспекторите на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна нарушението е било отстранено и няма настъпили неблагоприятни последици за работника/ служителя. Претендира, че в хода на административно – наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в частност на разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които са опорочили административно – наказателното производство до степен, изискваща отмяна на наказателното постановление. Поради гореизложените съображения, дружеството моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност, дружеството моли за редуциране размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ до предвидения в закона минимален размер.

В проведеното на 05.07.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1212 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Джей Билд“ ЕООД не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество. В депозирана на 04.07.2023 г. в деловодството на 44 състав на Варненския районен съд молба, изготвена от адв. Е. С. от АК – Варна се заявява, че се поддържа жалбата на посочените в нея основания, моли се за отмяна на наказателното постановление и се претендира присъждането на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 05.07.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1212 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна и.д.

Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител Началник отдел АИПО в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна Дарина Ошакова, която моли за потвърждане 2 на наказателното постановление, мотивирайки се, че нарушението е безспорно установено, поради което и правилно е била ангажирана административно – наказателното производство на дружеството за извършеното нарушение. Процесуалният представител на въззиваемата страна моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 12.04.2021 г. бил подписан трудов договор между дружеството „Джей Билд“ ЕООД в качеството на работодател и св. Т. Д. И. в качеството му на работник/ служител по силата на който контракт св. И. поел задължение да изпълнява длъжността „Кофражист“ към дружеството – работодател срещу месечно възнаграждение в размер на 650 лева.

Още същият ден св. И. започнал да изпълнява своите служебни задължения в строителен обект: жилищна сграда с гараж, находящ се в гр.

Варна, УПИ XII – 74, кв. 22 по плана на ж.к. „Бриз“, ПИ ***, където дружеството „Джей Билд“ ЕООД извършвало строително – монтажни работи, без обаче дружеството – работодател да е изпълнило задължението си да предостави на своя работник/ служител (св. И.) копие от от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП.

В 16:45 часа на 12.04.2021 г. Л. П. Б. и св. Р. Н. П. – инспектори към дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на строителния обект, находящ се в гр. Варна, УПИ XII – 74, кв. 22 по плана на ж.к. „Бриз“, ПИ ***, като установили, че св. Т. Д. И. престира труд в полза на дружеството „Джей Билд“ ЕООД, без обаче да му е било връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда удостоверяващо, че трудовия договор е бил регистриран в ТД на НАП.

Самият трудов договор бил регистриран в ТД на НАП – гр. Варна в 17:37 часа на 12.04.2021 г.

Приемайки, че със своето поведение дружеството „Джей Билд“ ЕООД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, на 13.05.2021 г. гл. инспектор Б. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило 3 писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 20.05.2021 г. и.д. Директор на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на дружеството – жалбоподател „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

От показанията на св. Т. Д. И. и св. Р. Н. П., които съдът напълно кредитира като последователни, логични и взаимнодопълващи се, категорично се установява, че в следобедните часове на 12.04.2021 г. св. И. е престирал труд в полза на дружеството „Джей Билд“ ЕООД в строителен обект: жилищна сграда с гараж, находящ се в гр. Варна, УПИ XII – 74, кв. 22 по плана на ж.к. „Бриз“, ПИ ***.

Показанията на св. И. са подкрепени от лично попълнената от него декларация с правно основание чл. 309 от Кодекса на труда, като самият св.

И. потвърди в хода на съдебното следствие, че декларираните от него обстоятелства са верни и отговарят на действителността.

Съобразявайки факта, че декларацията е попълнена в 16:45 часа на 12.04.2021 г., а същевременно трудовия договор е регистриран в 17:37 часа на 12.04.2021 г. в НАП, очевидно е, че към момента на извършване на проверката дружеството не е било изпълнило задължението си да връчи на св.

И. копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда удостоверяващо, че трудовия договор, сключен между тях е бил регистриран в ТД на НАП.

Това бездействие на дружеството съставлява от обективна страна 4 административно нарушение. Посочената, в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, разпоредба на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда е императивна и гласи, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му бъдат предоставени документите, лимитирано изброени в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ – екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.

62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Според съда е несъстоятелно възражението, че св. И. не е престирал трудови функции на обекта, а само се е запознавал със своите служебни задължения. Самото запознаване с работата също представлява същинска трудова дейност, поради което и съдът е категоричен, че към датата на извършване на проверката св. И. е престирал труд в полза на дружеството.

Съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал.

1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.

По отношение вида и размера на наказанието.

Същевременно съдът намира, че наведените възражения във въззивната жалба по отношение на размера на наложената имуществена санкция са напълно основателни. Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и необосновано, според съда, е наложил наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 1500 лева. При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината 5 обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „Джей Билд” ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното производство, поради което съдът намира, че определеното към минимален размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че предвид разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда, в никакъв случай не може да се приеме процесното нарушение за „маловажен случай“ и респ. да се приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 013765 от 20.05.2021 г., издадено от и.д. Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция” бъде намален до предвидения в закона минимум от 1500 лева.

Предвид изхода на спора претенциите на двете страни за адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение се явяват частично основателни.

Следва ИА „Главна инспекция по труда“ да бъде осъдена да заплати на дружеството „Джей Билд“ ЕООД парична сума в размер на 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1212 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, а същевременно следва да бъде възложена в тежест на въззивното дружество парична сума в размер на 40 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в съдебното производство пред Варненския районен съд