Решение № 73 от 13.08.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. ХАСКОВО, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Търговско дело № 20255600900095 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на Р. В. М., подадена чрез пълномощник срещу Отказ № 20250724140357/25.07.2025г. на АВ, ТРРЮЛНЦ, постановен по Заявление образец А4 с вх.

№ 20250724140357/24.07.2025г. за вписване на промени по партидата на „Ер Ди 2020“ ЕООД, ЕИК ***-вписване на нов едноличен собственик на капитала и управител на дружеството.

Твърди, че отказът е незаконосъобразен. Досегашният едноличен собственик на капитала и управител Е. П. Г. е починал на 08.07.2025г. и е оставил саморъчно завещание от 01.07.2025г., с което е завещал в полза на Р. В. М. всички притежавани от него 1000 дружествени дяла с номинална стойност от 1лв., всеки от капитала на „Ер Ди 2020“ЕООД ,с всички произтичащи от тях права и задължения. Завещателното разпореждане дава качеството на заветник на Р. В. М. по смисъла на чл.16 от ЗН и в случая заветът е вид завещание, което може да бъде саморъчно и нотариално Твърди, че дружествените дялове от капитала на търговското дружество са били прехвърлени в нейна полза със саморъчното завещание и тъй като дружествените дялове могат да се прехвърлят и наследяват, именно тя е станала техен собственик. Чрез подаването на молба от 23.07.2025г. до дружеството е заявила искането си да продължи дейността на „Ер Ди 2020“ЕООД, поради което неправилно е било отказано вписването като управител и едноличен собственик на капитала. Претендира от съда да отмени обжалвания отказ като неправилен и незаконосъобразен и да задължи АВ , ТРРЮЛНЦ да впише заявеното за вписване ново обстоятелство по посоченото заявление

Заявление образец

А4 с вх.№

20250724140357/24.07.2025г.

В срок е постъпил отговор от Агенция по вписванията, с който се оспорва жалбата и 1 се излагат доводи за неоснователност. Прави се искане съдът да потвърди обжалвания отказ.

Претендират се и разноски.

Хасковският окръжен съд след преценка на доводите изложени в жалбата и отговора,както и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената жалба е допустима, защото изхожда от заявителя пред търговския регистър, по чието искане е постановен отказ. Отказът е от 25.07.2025г. , а жалбата е подадена на 28.07.2025г., поради което срокът е спазен.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Справката в АВ,ТРРЮЛНЦ посочва, че „ЕР ДИ 2020“ЕООД, ЕИК *** е с капитал 1 000 лв., с едноличен собственик и управител Е. П. Г.,починал на 08.07.2025г. Обявеният учредителен акт не съдържа правила за съдбата на дружеството при смъртта на едноличния собственик на капитала.

Със Заявление обр. А4 от 24.07.2025г. е поискано вписване на нов едноличен собственик на капитала и управител в лицето на Р. В. М.. Представен е препис – извлечение от Акт за смърт № 0689/09.07.2025г. на Община Хасково за това, че на 08.07.2025г. в гр.

Хасково е починало лицето Е. П. Г.. Към заявлението е приложен и нотариално заверен препис на Саморъчно завещание на Е. П. Г. от 01.07.2025г. съставено в гр. Хасково, с което завещава на частния заветник Р. В. М. притежаваните от него 1000 дружествени дялове с номинална стойност от 1лв., всеки от капитала на „Ер Ди 2020“ЕООД, с всички произтичащи от тях права и задължения.

Завещанието е обявено по реда на чл.27 от ЗН от М. С. помощник-нотариус по заместване при Х. К.-Нотариус №081 по регистъра на НКРБ, с район на действие- района на Хасковския районен съд съгласно представения към заявлението препис на саморъчното завещание, с протокол от 23.07.2025г. Заветникът е взел решение да продължи дейността на дружеството в резултат на завещаните дружествени дялове, да стане едноличен собственик на капитала, да приеме актуална редакция на дружествения договор, да заличи вписания управител и да бъде избран за управител. Решенията са от 23.07.2025г., от която дата е и новият учредителен акт на дружеството с ограничена отговорност Към завлението за вписване са приложени необходимите документи, в това число декларации и образец от подпис като управителя, декларации по ЗТРРЮЛНЦ и документ за платена ДТ.

Заявлението е подадено на 24.07.2025г., като в обжалваният отказ длъжностното лице е приело, че завещателното разпореждане направено от Е. П. Г. дава качеството на заветник на Р. В. М. по смисъла на чл.16 ал.2 от ЗН. Тъй като законодателят в чл.16 от ЗН е направил разграничение между наследник/ал.1/ и заветник/ титуляр на определени имуществени права/ал.2/, поради което заветниците по смисъла на чл.16 ал.2 от ЗН не могат да вземат решение за продължаване на дейността на дружеството, тъй като чл.157 ал.1 от ТЗ изрично указва, че това могат да извършат само наследниците /по закон и завещание/. Отказът е 2 обоснован и с цитирана съдебна практика.

Приложеното към заявлението завещание от външна и формална страна отговаря на изискванията на чл.25 ал.1 от ЗН за форма, обявено е по реда на чл.27 от ЗН от нотариус, видимо не съдържа данни за прилагане на чл.42 от ЗН, поради което следва да се зачете като валидно и редовно. От съдържанието му се констатира волеизявление на наследодателя Е. П. Г.,б.ж. на гр. Хасково, починал на 08.07.2025г. да се разпореди с точно определено имущество, което очевидно притежава към датата на смъртта си, в полза на Р. В. М., което разпореждане, придава качеството заветник на Р. В. М. на основание чл.16 ал.2 от ЗН. Т.е. в случая завещателното разпореждане се отнася до определено имущество-дружествени дялове, то е частно и придава качеството на заветник на посоченото лице. По този начин Р.

В. М. не се легитимира като наследник на Е. П. Г. по завещание върху цялото имущество, оставено след смъртта му.

Чл.129 ал.1 от ТЗ предвижда, че дружествените дялове могат да се прехвърлят или наследяват, а според чл.157 ал.1 от ТЗ дружество, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността му. Въз основа тези норми се налага извода, че наследяването е придобивен способ по отношение на дружествените дялове и наследникът в това си качество се легитимира като техен собственик по наследство. Този придобивен способ е равнопоставен по правни последици на прехвърлянето на дялове със сделка, тъй като законът не въвежда допълнителни разграничения и не поставя ограничения в правните последици. След като дружествен дял може да се наследи, а наследяване възниква по закон и по завещания –чл. 16 ал.1 от ЗН се налага изводът, че универсалното правоприемство по закон и по завещание също е равнопоставено и е с едни и същи правни последици по отношение придобиването на права върху дружествени дялове от наследодателя и преминаването им в патримониума на наследника бил той по закон или по завещание. И в двата случая наследникът се легитимира като техен носител.

Няма спор, че дружественитят дял, който може да се прехвърли или наследи, съгласно чл.129 от ТЗ, е имуществено право и се различава от членството в ООД /ЕООД и от притежаваните от съдружника лични неимуществени права – чл.123 от ТЗ, които не попадат в обхвата на правото, обект на прехвърляне по чл.129 ал.1 от ТЗ било чрез частно правоприемство чрез сделка по чл.129 ал.2 от ТЗ, било при универсално правоприемство по наследяване, като последното може да бъде по закон или по завещание. Както при частното правоприемство на дружесвен дял чрез сделка по чл.129 ал.2 от ТЗ, така и при наследяването, обект на транслиране от единия патримониум в другия е дружествен дял като имуществено право.

След придобиването на тези права, безпорно е, за да възникне въз основа на тях членствено отношение с дружеството, следва за това да има многостранен договор, който се сключва чрез решение на общото събрание на съдружниците по приемане на новия съдружник по негово писмено искане, към което прилага или договора по чл.129 ал.2 от ТЗ, или доказателства за универсалното правоприемство – наследяване по закон или 3 по завещание и делба на дяловете с другите наследници, ако има такива. Когато се касае за ЕООД, след като стария едноличен собственик на капитала прехвърли по реда на чл.129 ал.2 от ТЗ дяловете си, новият им собственик следва да вземе решения по реда на чл.147 от ТЗ с протокол, в който да материализира волята си да стане едноличен съдружник, по който начин учредява членственото си отношение с дружеството.По същия ред следва да постъпи наследилият всички дружествени дялове от ЕООД, ако желае да стане съдружник. Няма законово основание придобиването на дяловете и възникване на членствени отношения чрез универсално правоприемство по наследство да бъде при режим, различен от този на придобиване на дяловете при частно правоприемство. Нито в ТР, нито в ЗН има норма, която да въвежда специални изисквания или да въвежда ограничения, чието тълкуване да обоснове извода, че при продажба или друга сделка с дружествен дял по чл.129 ал.2 от ТЗ /т. е. при частно правоприемство/ се придобиват права в обем по – голям от този, при който дяловете се наследяват. И при двата придобивни способа правоприемникът получава в патримониума си дружествени дялове като имуществени право. От неговата воля и от тази на останалите съдружници, ако е ООД, зависи да се породят въз основа на тях и членствени отношения с дружеството.

Не така стоят нещата обаче в случаите на частно завещание с предмет дружествени дялове в ЕООД. В тези случаи, при положение, че са спазени съответните разпоредби на ЗН, последиците на придобиване от заветника на правата по завета на дружествени дялове ще настъпят по отношение на него, независимо от това дали той разполага с правото да иска продължаване по чл.157 ал.1 от ТЗ на дейността на едноличното дружество, доколкото, при липса на такава възможност, ще се пристъпи към прекратяване и ликвидация на самото дружество, а заветникът ще разполага с правото на ликвидационен дял. Тъй като заветникът по смисъла на чл.16 ал.2 от ЗН не е наследник, същият не разполага с правата по чл.157 ал.1 от ТЗ да поиска продължаване дейността на дружество с починал едноличен собственик на капитала и не може да встъпи в членствени отношения с дружеството въз основа на завещаното му имуществено право-дружествени дялове.

В разпоредбата на чл.129 ал.1 от ТЗ е уредено правото на наследяване на дружествения дял /имуществено право/ на починалия съдружник, но не и наследяването на членственото правоотношение. Наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на общото събрание като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала. Притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл.125 ал.3 от ТЗ, ако не заяви желание да бъде приет за съдружник или общото събрание откаже на наследника да го приеме за съдружник, независимо, че той би могъл да отговаря на законовите изисквания за приемане на съдружник и не са поставени ограничения от такъв характер в дружествения договор. Под дружествен дял в закона /чл.129,131 и чл.137 ал.1 т.2 от ТЗ/, правната доктрина и практиката се разбира от една страна самото членствено правоотношение като съвкупност от взаимни насрещни права и задължения между 4 съдружник и ООД, а от друга съответната на дела в капитала част от чистото имущество на дружеството/чл.127 от ТЗ/. Спорът за притежаване на правото на дружествен дял , придобито по силата на завет не включва спор за правото по чл.157 ал.1 от ТЗ за продължаване дейността на дружеството и при липса на такава възможност следва да се пристъпи към прекратяване и ликвидация на самото дружество, а заветникът ще разполага с правото на ликвидационен дял, тъй като при прекратяване на дружеството този дружествен дял се трансформира в ликвидационен дял.

Разпечатката съдържа 29 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e120e41a-a27c-45e6-bedf-100544f61409