Решение № 2091 от 09.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2091 гр. Пловдив, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20225330204967 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4252025 издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Н. Д. М. с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи незаконосъобразност на електронния фиш, тъй като същия не му бил връчен съобразно сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна е взела становище в административно наказателната преписка, където се твърди, че фишът е законосъобразно издаден, тъй като е неприложима разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, както и че са спазени процесуалните изисквания при издаването му, отчетен бил толерансът, и нарушението било извършено. Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 07.12.2020 г. в 12:32 ч. в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург”, срещу № 1 в посока бул. Менделеев, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км./ч. от отчетената скорост, при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място, лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира“, с рег. № *** се е движил със скорост от 84 km/h, като е превишил максимално допустимата с 34 km/h и това е установено с АТСС TFR1- М № 581. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя Н. Д. М. в качеството му на собственик на процесното МПС.

1

Установява се автоматизирано техническо средство TFR1- М № 581 да е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.

В случая намира приложение разпоредбата на чл. 30, ал.5 от Закона за Измерванията, тъй като АТСС е било в употреба и се счита от одобрен тип и след изтичане на срока на валидност на удостоверението. Същото е минало периодична техническа проверка на 28.09.2020 г., като е издаден протокол от проверка № 8-33-20 от същата дата.

Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 4252025, който е бил връчен.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 24.02.2010 г. на БИМ и писмо от БИМ, протокол за последваща проверка № 8-33-20/28.09.2020 г., протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-38685/08.12.2020 г., разпечатка на фиш серия К № 4252025, разпечатка от база данни за собственост на автомобил, снимка за местоположението на АТСС, справка от софтуерната система и справка за статус на електронни фишове.

Съдът кредитира събраните писмени доказателства, като безпротиворечиви и чертаещи установената фактическа обстановка.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, като за населено място от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно установено е, че на 07.12.2020 г. в 12:32 ч. лек автомобил марка „Опел“, модел Зафира, с рег. № *** се е движил със скорост от 84 km/h, в гр. Пловдив, бул. Санкт Петербург срещу № 1, в по с о к а бул. Менделеев, като е превишил максимално допустимата скорост с 34 km/h. Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км/ч., колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя.

Установява се и не се спори, че лицето на което е издаден електронния фиш е собственик на автомобила. Същият не се е възползвал от правото си да посочи ползвател на автомобила, на когото да се издаде електронен фиш.

Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, като е управлявал МПС с 34 км/ч над допустимото и по този начин е извършил деянието си с пряк умисъл.

По наказанието:

Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 400 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.

1, т. 4 от ЗДвП , доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на скоростта на движение в диапазона межди 31 и 40 km/h. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.

Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен, а към момента на извършване на деянието тази разпоредба е била все още приложима. Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, 2 отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.

При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство по налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Правилно е отчетен установеният толеранс от 3 км./ч. в полза на водача. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на нарушението.

Съдът не споделя доводът на процесуалния представител на жалбоподателя за изтекла давност на нарушението или изтекъл срок по чл. 34 от ЗАНН. Практиката на касационната инстанция е твърда по отношение на тези срокове и е в следния смисъл: на първо място, не е налице изтекла погасителна давност и това е така, тъй като в ЗАНН давността е уредена в разпоредбите на чл. 34 и в чл. 82. Вторият случай урежда давността за изпълнение на наказанията по вече влязъл в сила административнонаказателен акт. Процесният електронния фиш е издаден на 07.12.2020 г., когато е установено нарушението със заснемането му, но е връчен едва на 15.08.2022 г. След като електронния фиш не е бил връчен по реда, уреден в ЗАНН, както твърди самият жалбоподател, той не е влязъл в сила и сроковете по чл. 82 от ЗАНН са неприложими. Нормата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН урежда хипотези, при които административнонаказателно производство въобще не се образува или образуваното се прекратява, когато нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ, които случаи стоят извън процесния, както и въпросите за давността, която е обвързана с момента на съставяне на АУАН и НП.

В процесния случай установяването на нарушението се извършва от техническо устройство и електронния фиш не е плод на нечие волеизявление на субект, който притежава възможността да изразява такова волеизявление. В производството по издаване на електронен фиш се прилагат специалните правила, регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН се прилага само за неуредените случаи.

В хипотезата с издаване на електронния фиш не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес по ЗАНН - обвинение чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на наказателно постановление. Електронния фиш е едновременно и двете. В него се съдържа описание на нарушението, което се констатира с техническо средство, и се налага наказание предвидено в закона.

За пълнота следва да се отбележи, че датата на извършване на нарушението 07.12.2020 г., отбелязана в електронния фиш, се явява и датата, на която нарушителя е 3 станал известен за административнонаказващия орган.

На второ място, възражението, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя повече от година и осем месеца след съставянето му е ирелевантно, тъй като в ЗДвП е предвиден специален ред за издаване на този вид актове. В случая е приложима само абсолютната 4 г. и 6 м. давност, предвидена в чл.81 ал.3, във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК за издаване на санкционния акт и влизането му в сила, която тече от момента на извършване на нарушението. В случая този давностен срок очевидно не е изтекъл.

По отоншение на това че не е спазена процедурата по връчването на електронния фиш съдът не намира че това е процесуално нарушение водещо до отмяна на електронния фиш, а единствено има отношение към преценката по допустимостта на жалбата. Тъй като в случая жалбата е била преценена за допустима, то не е ограничавано правото на защита на нарушителя и възражението за нарушения в процедурата по връчване на електронния фиш са ирелевантни.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.

Процесният случай е от третата група мобилни АТСС прикрепени към превозно средство. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него, тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.

За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.