Присъда № 170 от 12.10.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 170/12.10.2023 г. по НОХД № 2138/2023 г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура гр. Бургас, с който спрямо подсъдимия * с ЕГН: ********** е повдигнато обвинение за това, че на 15.02.2022 г., в гр. Бургас, по ул. „Крайезерна“, в посока бул. „Т. Александров“, управлявал МПС - л.а. „Фолксваген Голф“, с номер на рама *, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно ЗДвП – престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Пред районния съд делото протече по общия ред като бяха разпитани необходимите свидетели и бяха приобщени нужните доказателствени материали.

Подсъдимият депозира обяснения, в които заяви, че служител на КАТ (неназован) му е казал, че щом автомобилът има Свидетелство за регистрация, значи е регистриран и може да бъде управляван по пътищата.

В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в обвинителния акт на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което да се изтърпи ефективно.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. * – БАК заявява, че според него обвинението е доказано, но с оглед спецификата на казуса на подсъдимия следва да се наложи наказание „Глоба“, а не „Лишаване от свобода“.

Подсъдимият * заявява, че не се чувства виновен, защото автомобилът, който е управлявал, е имал документ за регистрация. В предоставената възможност за последна дума заявява, че е казал, това което трябва и няма да говори повече.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият * с ЕГН: ********** *.

Към дата на инкриминираното деяние * е бил неосъждан (бил е реабилитиран за осъждането си по НОХД № 2796/2017 г. на СРС), но на 21.02.2022 г. спрямо него е влязло в сила Споразумение по НОХД № 2271/22 г. на СРС, с което е бил признат за виновен в извършване на 18.05.2021 г. на престъпление по чл. 197, т.3, вр. с чл. 195, т. 4, пр. 1 НК и му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3 години. В последствие на 26.10.2022 г. спрямо подсъдимия е влязло в сила и ново осъждане по НОХД № 3778/2022 г. на РС-Бургас, с което за извършено на 24.03.2022 г. престъпление по чл. 281, ал. 2 НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца.

Към 15.02.2022 г. * е бил правоспособен водач на МПС, като е бил санкциониран за множество нарушения на правилата за движение по пътищата.

На 15.02.2022 г. подсъдимият * * управлявал собствен на брат му - * л.а. „Фолксваген Голф“ peг. № *, с номер на рама *, гр. Бургас, по ул. „Крайезерна“, в посока бул. „Т.

Александров“, който автомобил бил в негово владение от години. Регистрацията на този автомобил била прекратена от контролните органи още на 02.02.2021 г., към която дата 1 автомобилът бил във владението на подс. * и управляван от самия него. При все, че му било известно, че регистрацията на автомобила е прекратена, подс. * управлявал въпросния и на 15.02.2022 г., когато бил спрян от полицаи при 02 РУ на МВР - Бургас и при сектор „ПП“ при ОДМВР - Бургас * и *. При извършената проверка и констатация за административно нарушение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, на подс. * му бил съставен АУАН серия АД бланков № 001266 от 15.02.2022 г., който той подписал без възражения. На подс. * за същото нарушение, извършено от него на 16.01.2022 г., му бил съставен АУАН бл. № GA/318592 от 16.01.2021 г., със съдържанието на който бил запознат на същата дата.

Материалите по случая били докладвани в прокуратурата, като с постановление от 10.08.2022 г. наблюдаващият прокурор образувал досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. С постановление от 21.04.2023 г., съгласувано по реда на чл. 219, ал. 1 НПК * бил привлечен в качеството на обвиняем.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите – * (л. 76 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал.

1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 38 от ДП); * (л. 76-77 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 39 от ДП) и от обясненията на подсъдимия * * (л. 75-76 от съдебното производство).

От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 14 - 15 от съдебното производство); АУАН бл. № 001266 (л. 6 от ДП); АУАН бл. № GA 318592 (л. 7 от ДП); справка регистрация на МПС (л. 8-9 от ДП); справка за нарушител/водач (л. 10-12 от ДП) и резолюция (л. 50 от ДП).

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.

Свидетелските показания и на двамата разпитани свидетели напълно хармонират помежду си, като се подкрепят и от приложените писмени материали, поради което и съдът ги кредитира изцяло, включително и по отношение на приобщените показания от досъдебното производство, когато логично споменът на двамата полицейски служители е бил по-ясен и чиято достоверност свидетелите потвърдиха непосредствено пред съда.

Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от подсъдимия, който в обясненията си потвърждава, че е управлявал процесния автомобил на посочената дата, но твърди, че щом автомобилът е имал Свидетелство за регистрация, то и поведението му е несъставомерно. Именно поради това, че обясненията на подсъдимият не се оборват от останалия доказателствен материал, то и съдът кредитира и заявеното от *, като относно твърденията му, че поведението му е несъставомерно, съдът ще даде отговор по-надолу в мотивите си.

Съдът кредитира и всички приложени писмени доказателства, доколкото те са изготвени/приобщени по надлежния ред и не се оспорват по никакъв начин от страните.

2

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.

На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с поставени табели с peг. № * и с номер на рама * в движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас, по ул. „Крайезерна“, в посока бул. „Т. Александров“, представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с поставени табели с peг. № * и с номер на рама * , който подсъдимият е управлявал, е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.

На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява, въпреки че то не е регистрирано по надлежния ред. В тази си част наказателната норма е бланкетна, като съдържанието й следва да се запълни чрез анализиране на относимите правни норми към регистрирането на МПС на територията на страната. Правната регламентация на въпросните правоотношения е намерила израз в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която - по отворените за обществено ползване пътища се допускат единствено регистрирани моторни превозни средства с поставени на определените места табели с регистрационен номер. За приложение на разпоредбата е приета и Наредба № I45/24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като съгласно чл. 2 от Наредбата МПС задължително се представят за регистрация от секторите "Пътна-полиция" при СДВР или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика, като последният е длъжен, с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 1, лично да представи превозното средство и необходимите документи за извършване на регистрацията. За всяко регистрирано превозно средство се издава свидетелство за регистрация /чл. 9 от Наредбата/ и се предоставят табели с регистрационен номер /чл. 10 от Наредбата/, които следва да бъдат монтирани на местата, определени от производителя.

Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредбата - регистрацията на съответното превозно средство може да се прекратява служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл.18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. От писмените доказателства се установява, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“, считано от 02.02.2021 г. Видно от справката – на 07.03.2022 г.

3 регистрацията е била служебно възстановена, но това е било сторено след инкриминираното деяние.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият * е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. В частност - интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че с действията си привежда в движение автомобилът и го предвижва в пространството, че пътят, по който се движи е отворен за обществено ползване, както и че автомобилът е „МПС” по смисъла на закона и не е регистриран по надлежния ред, доколкото регистрацията му е била служебно прекратена, като от волева страна подсъдимият е искал да управлява МПС-то въпреки липсата на регистрация.

Тук е мястото да се посочи, че не може да се възприеме, че * не е знаел, че автомобилът е бил с прекратена регистрация. Това е така доколкото на 16.01.2022 г. спрямо него е бил съставен АУАН № ГА 318592/16.01.2022 г., в който документ изрично е записано, че регистрацията на автомобила е прекратена. Актът е бил предявен на подсъдимия, който с подписа си е удостоверил, че е запознат с неговото съдържание, включително и с това, че автомобилът, който управлява е с прекратена регистрация. Без значение за настоящето производство е как се е развило производството по издаване на НП, свързано с деянието от 16.01.2022 г. Важното е, че най-късно от тази дата подсъдимият безспорно е бил уведомен и е знаел, че регистрацията на автомобила е била прекратена.

Въпреки това той не се е съобразил с това и нито е предприел действия по подновяване на регистрацията (чрез сключване на задължителна застраховка „ГО“), нито е престанал да го управлява, поради което и поведението му от 15.02.2022 г. безспорно носи всички признаци на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.

Това, че автомобилът е имал поставени регистрационни табели и респективно – издадено СРМПС, по никакъв начин не оборва горните изводи, доколкото табелите и Свидетелството се издават при първоначалната регистрация на МПС-то, но в закона съществуват редица хипотези (като настоящата), при която въпреки наличието на табели и СРМПС – регистрацията се прекратява и автомобилът реално и юридически остава без регистрация, въпреки наличието на табели и документи. Именно поради това и съдът не възприема доводите на подсъдимия, че поведението му не е престъпно.