Определение № 15065 от 31.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15065 гр. София, 31.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110105423 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 31661/30.01.2025 г., от П. Б. П. с ЕГН **********, гр. София, ул. „С* срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Р*, с която са предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че П. Б. П. не дължи по отношение на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело №4192/2012г., по описа на PC-Плевен, 3-ти състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 11.10.2012 г., а именно: 369,44 лева - главница, дължима по Договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.03.2008г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва от 228,43 лева, начислена за периода от 11.08.2005г. до 18.03.2008г., 40,97 лева - наказателна лихва за периода 11.08.2005г. - 18.03.2008г., както и 175,00 лева - сторени съдебни разноски, поради погасяване на вземането по давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца има издаден Изпълнителен лист издаден на 11.10.2012 г. от Районен съд –Плевен на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 11.10.2012 г. по ГД № 4192 от 2012 г. по описа на РС - ПЛевен, за което е образувано изпълнително дело № 5/2013 г. по описа на ДСИ при РС – Плевен.

Твърди се, че вземането е цедирано на ответника. Счита, че вземането е погасено по давност. Излага изложение на фактите, че не са предприемани никакви действия, които да прекъсват давността. Твърди, че последното валидно изпълнително действие е 09.02.2016 г. Твърди, че изплатил 1 съобщение до ответника, че иска кредитът да бъде изтрит, но ответникът отказал, поради което счита, че има налице правен интерес от водене на делото.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Представя договор за правна защита и съдействие. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Прилага следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1.

Изпълнителен лист от 11.10.2012г. по ч. гр. д. №4192/2012г., по описа на СРС, 41-ви състав; 2. Покана за доброволно изпълнение;'3: Писмо до „ЕОС Матрикс" ЕООД; 4:

Отговор на „ЕОС Матрикс" ЕООД;

Не моли да се изиска изпълнително дело № 5/2013 г. по описа на ДСИ при РС – Плевен.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът твърди, че исковата претенция е недопустима. Липсвало правен интерес, тъй като нямало образувано изпълнително дело. Моли съда да прекрати иска за горницата от 4533.03 лева – главница. Изцяло признава иска. Позовава се на чл.78, ал.2 ГПК, като твърди, че не е дал повод за завеждане на делото. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Прави искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Моли съда да изиска изпълнително дело № 5/2013 по описа на ДСИ при РС – Плевен.

Прилага и моли да бъде приложено: постановление с изх. № 5981/10.08.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. В. П. Н., със съдебен адрес: гр. С*, партер, *, която представителна власт важи за всички инстанции (л.9 от делото). Моли да бъде уведомен по електронната поща.

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск, който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.

№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е под 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира една минимална държавна такса по чл.1 ТДТССГПК, независимо от броя искове.

Защитаваният материален интерес е 813.84 лева, поради което такса е в размер на 50.00 лева.

2

Ищецът представя документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. № 56896/18.02.2025 г. (л.16 от делото).

По редовността на ИМ и доклада на делото

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да бъде изготвен проект за доклад по чл.146 ГПК.

По отношение на допустимостта на производството съдът ще се произнесе с крайния съдебен акт.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Следва да се изиска изпълнително дело № 5/2013 г. по описа на ДСИ при РС – Плевен.

Съдът служебно приема, че следва да се изиска за послужване ч. гр. д.

№ 4192/2012 г. по описа на РС – Плевен, до влизане в сила на решение по настоящото дело или заверен препис от него.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда 3 книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата свободна дата е 13.05.2025 година от 09.30 часа, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 31661/30.01.2025 г., от П. Б. П. с ЕГН **********, гр. София, ул. „С* срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Р*, с която са предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че П. Б. П. не дължи по отношение на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело №4192/2012г., по описа на PC-Плевен, 3-ти състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 11.10.2012 г., а именно: 369,44 лева - главница, дължима по Договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.03.2008г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва от 228,43 лева, начислена за периода от 11.08.2005г. до 18.03.2008г., 40,97 лева - наказателна лихва за периода 11.08.2005г. 18.03.2008г., както и 175,00 лева - сторени съдебни разноски, поради погасяване на вземането по давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца има издаден Изпълнителен лист издаден на 11.10.2012 г. от Районен съд –Плевен на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 11.10.2012 г. по ГД № 4192 от 2012 г. по описа на РС - ПЛевен, за което е образувано изпълнително дело № 5/2013 г. по описа на ДСИ при РС – Плевен.

Твърди се, че вземането е цедирано на ответника. Счита, че вземането е погасено по давност. Излага изложение на фактите, че не са предприемани никакви действия, които да прекъсват давността. Твърди, че последното валидно изпълнително действие е 09.02.2016 г.

Твърди, че изплатил съобщение до ответника, че иска кредитът да бъде изтрит, но ответникът отказал, поради което счита, че има налице правен интерес от водене на делото.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Представя договор за правна защита и съдействие. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът твърди, че исковата претенция е недопустима.

Липсвало правен интерес, тъй като нямало образувано изпълнително дело. Моли съда да прекрати иска за горницата от 4533.03 лева – главница. Изцяло признава иска. Позовава се на чл.78, ал.2 ГПК, като твърди, че не е дал повод за завеждане на делото. Прави възражение 4 по чл.78, ал.5 ГПК. Прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:

Отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че П. Б. П. не дължи по отношение на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело №4192/2012г., по описа на PC-Плевен, 3-ти състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 11.10.2012 г., а именно: 369,44 лева - главница, дължима по Договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.03.2008г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва от 228,43 лева, начислена за периода от 11.08.2005г. до 18.03.2008г., 40,97 лева - наказателна лихва за периода 11.08.2005г. - 18.03.2008г., както и 175,00 лева - сторени съдебни разноски, поради погасяване на вземането по давност.

Възражения на ответника – недопустимост на иска за главница и липса на правен интерес. Изцяло признава вземането. чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават ;

Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

Страните не спорят, че между тях има образувано изпълнително дело № 5/2013 г. по описа на ДСИ при РС – Плевен , въз основа на изпълнителни листа по ч. гр. д. № 4192/2012 г. по описа на РС - Плевен.

Страните не спорят, че вземането, установено по ч. гр. д. № 4192/2012 г. по описа на РС - Плевен, е погасено по давност.

Страните спорят дали е налице правен интерес от водене на делото. Спори се за допустимост на производството.

Спорно е дали ответникът е дал повод за завеждане на делото. Спори се дали е налице втората предпоставка по чл.78, ал.2 ГПК. чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест: