Решение № 1753 от 17.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1753 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100501007 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 23435/ 27.12.2024 г., постановено по гр.д. № 716464/2021 г. на СРС, ГО, 63 състав, ответникът „Кинекс“ ЕООД, ЕИК 121769871, е осъден да заплати, на „Интерграфик БГ“ ООД, ЕИК 202880996, следните суми:

1/сумата от общо 13 074 лева с ДДС – неплатена цена по фактура № 436/02.10.2017 г., издадена въз основа на неформален договор за изработка и продажба на рекламни материали, по който ищецът „Интерграфик БГ“ ООД има качеството „доставчик“, а ответникът „Кинекс“ ЕООД „получател“, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба – 13.12.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 2/ сумата от 3983,94 лева, представляваща обезщетение за забава върху неплатената главница за периода от 12.12.2018 г. до 12.12.2021 г., като е отхвърлен искът за обезщетение за забава за сумата от 0.32 лева, представляваща разлика над уважената част до пълния размер на претенцията.

Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Кинекс“ ЕООД. В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск – искът бил за заплащане на цена на продадени стоки, а съдът се произнесъл по иск за заплащане на цена по договор за изработка и продажба на рекламни материали. Отделно се поддържа, че решението е неправилно, тъй като в 1 доклада по делото първоинстанционният съд неправилно бил приел, че се касае за договор за изработка, а не за договор за продажба на стоки, като правилната квалификация била посочена едва с решението. Сочи се, че със споразумение за насрещно прихващане от 16.05.2019 г. страните са извършили извънсъдебно признание на всички дължими между тях суми, като никъде в споразумението не фигурира задължението по фактура 436/02.10.2017 г.

Въззивникът навежда, че от изготвената СЧЕ се установява, че „Интерграфик БГ“ ООД е издал кредитно известие 472/18.12.2017 г., към „Кинекс“ ЕООД за общо 6408 лв., от които 5340 лв. данъчна основа и 1068 лв. ДДС, с което ищецът е намалил дължимото ДДС. Поддържа се, че кредитното известие не било осчетоводено от ответника поради нарушение на данъчния закон от ищеца, като ищецът не е предал на ответника въпросното кредитно известие.

Относно разпита на Д.К.Д. се твърди, че същият е бил управител на „Интерграфик БГ“ ООД към момента на издаване на процесната фактура, поради което и на основание чл.177,ал.1,т.2 ГПК същият не може да бъде разпитван като свидетел, а може да дава обяснения като страна по реда на чл.175 ГПК. Сочи се, че договорът за изработка на рекламни материали е бил развален, поради което и не се дължи и лихва. Поддържа се, че по делото не са събрани годни доказателства за изпълнението на задълженията по договора от страна на ищеца. Въззивникът твърди, че протокол 281/02.10.2017 г. е изготвен в деня на издаване на фактурата, поради което и е практически невъзможно в същия ден да бъде изпълнен договора, който включва дейности по извършване на фотосесия и изработка на каталог с одобрени от възложителя пози, изработка и дизайн на страници и корици. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени сторените разноски.

Въззиваемият „Интерграфик БГ“ ООД оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че по делото безспорно се е доказало, че е продал на ответника стоки на стойност 13074 лв. съгласно двустранно подписана фактура и протокол за предаване на стоките. Отделно се сочи, че по делото е изготвена и приета СЧЕ, от която безспорно се установява, че фактурата е осчетоводена от ответника. Моли се за потвърждаване на обжaлваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

По доводите за допустимост и неправилна правна квалификация, съдът намира следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба на „Интерграфик БГ“ ООД срещу „Кинекс“ ЕООД, с ЕИК 121769871, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/сумата от общо 13 074 лева – неплатена цена по фактура № 436/02.10.2017 г., издадена въз основа на неформален договор за продажба на стоки, по който ищецът има качеството „продавач“, а ответникът „купувач“, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба – 13.12.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 2/ сумата от 3984,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху неплатената главница за периода от 12.12.2018 г. до 12.12.2021 г. В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на неформален договор за продажба на стоки, като договорът между страните е обективиран във фактура № 436/02.10.2017 г. Поддържа, че фактурата за продажбата на процесните стоки е подписана и от двете страни по договора. Посочва, че падежът за изпълнение на задължението бил 15.11.2017 г. Твърди се, че продавачът е изпълнил своето задължение по договора и е предал стоките на купувача, което е видно от подписан между страните Протокол № 281/02.10.2017 г. за предаване на стоките от купувача на продавача, но от своя страна купувачът не е изпълнил задължението си да заплати продажната цена на ищеца на уговорената между страните падежна дата, поради което ответното дружество е изпаднало в забава.

Процесната фактура е издадена от доставчик „Интерграфик БГ“ ООД с получател „Кинекс“ ЕООД и е на стойност 10 895 лева без ДДС или за сумата от 13 074 лева с ДДС, и е издадена за следните услуги / стоки: 1/ фотосесия каталог-одобрени пози; 2/ дизайн страници и корица каталог; 3/предпечат каталог; 4/ изработка клише рекламни торби; 5/изработка рекламни торби /10 000 броя/; 6/ дизайн и изработка на визитки /500 броя/ и 7/самозалепващи се етикети за принтер – като стойността по сделката е следвало да бъде платена до 15.11.2017 г. На основание чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от предмета и обема на търсената защита, посочени в исковата молба. Определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от 3 изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум /в този смисъл и Решение № 121 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4630/2019 г., IV г. о., ГК/. В случая първоинстанционният съд неправилно е приел, че е сезиран с главен иск по чл.327 ТЗ вр. чл.79,ал.1 ЗЗД - заплащане на цена по търговска продажба. Видно е от процесната фактура, че предмет на договора е изработката на конкретни персонализирани специално за получателя продукти, т.е. водещият елемент в случая е изработката, а не продажбата. Ето защо и коректната правилна квалификация на предявения иск е чл.79,ал.1 вр. чл.266,ал.1 ЗЗД вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Същевременно неправилната правна квалификация на съда в случая няма за последица недопустимост на постановеното решение, доколкото съдът се е произнесъл по фактите, включени във фактическия състав на иска чл.266,ал.1 ЗЗД/в този смисъл и Решение № 25 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2389/2016 г., IV г. о./. Ето защо и доводите на въззивника, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, са неоснователни

По правилността на обжалвания съдебен акт

Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд по отношение основателността на претенцията и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. По доводите в жалбата за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Безспорно процесната фактура е подписана от представител на ответника, като безспорно също така се установява, че същата е осчетоводена и от двете дружества. Фактурата е първичен счетоводен документ, с който доставчикът документира доставка на стока или услуга към получателя й.

Съгласно чл.113,ал.1 ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга /или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 ЗДДС/.

Последователна е практиката на ВКС, че двустранно подписаната фактура, съдържаща съществените елементи на конкретната сделка има доказателствено значение за сключен договор за изработка и е основание за 4 плащане на уговореното възнаграждение; тя може да бъде ценена и като доказателство за приемане от поръчващия на фактически извършените работи, независимо от липса на подписан приемо-предавателен протоколРешение 138 от 17.10.2011г. по т.д.№ 728/2010г. на ІІ т.о. и Решение № 65 от 16.07.2012г. по т.д. 333/2011г на ІІ т.о. В допълнение в конкретния случай е представен и двустранно подписан протокол № 281/02.10.2017 г. В отлика на поддържаното от възивника, че протоколът удостоверява само предаването на фактурата, въззивният съд приема, че протоколът удостоверява предаването на стоките. В протокола са описани самите стоки, предмет на фактурата, а не самата фактура, още повече съставянето на протокол за предаване на фактурата е безсмислено и житейски нелогично, доколкото същата е подписана от представител на ответника. Съставеният протокол представлява частен свидетелстващ документ и няма материална доказателствена сила /същата е присъща единствено на официалните удостоверителни документи/, но доколкото е подписана и от управителя на ответника, същата се ползва с висока доказателствена стойност. Неоснователни са оплакванията на въззивника, че било невъзможно протоколът да удостоверява предаването на стоките, тъй като бил съставен в деня на издаването на фактурата – обичайна търговска практика е фактурата да се издава след като бъдат изработени и поръчаните материали в деня на предаването им, като самото поръчване обикновено става с писмена или устна заявка. Изводът, че стоките са били получени от ответника, с е подкрепя и от показанията на свидетеля Д.К.Д., които съдът кредитира като логични, последователни и кореспондиращи напълно с останалите доказателства по делото. Неоснователни са доводите на въззивника, че тъй като преди Д.К.Д. е бил управител на ищцовото дружество, същият можел да дава единствено обяснения като страна – нормата на чл.177,ал.2,т.2 ГПК касае единствено лица, които по време на разпита са управители на дружество, страна в производството, какъвто не е настоящият случай. Въззивният съд не кредитира показанията на свид. С.Н.З.

/счетоводител на ответното дружество/, доколкото същите противречат на всички събрани п о делото доказателства и са житейски нелогични /свидетелят не дава обяснение защо процесната фактура и осчетоводена и е ползван ДДС кредит/. Ето защо и съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията си по сключения договор за изработка, поради което и за ответника е възникнало задължение за заплащане на договорената цена. По 5 отношение на представените двустранни споразумения за прихващане на насрещни вземания следва да се посочи, че макар с тях действително страните да са погасявали насрещни задължения, в съставените протоколи липсва посочване, че са изброени всички задължения между страните. По отношение на кредитно известие кредитно известие 472/18.12.2017 г. по делото не се установява същото да касае вземането по процесната фактура. По изложените съображения и предявеният иск чл.79,ал.1 вр. чл.266,ал.1 ЗЗД вр. чл. 286, ал. 1 от ТЗ се явява основателен за пълния предявен размер от 13 074 лева.