Решение № 151 от 30.03.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Перник, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Административно наказателно дело № 20261720200031 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Л. Г. Л.ов, представляван от адв. Е. Д. – САК, против наказателно постановление № 25-1158-003379/10.10.2025 година, издадено от Началник Група в ОДМВР, сектор „Пътна полиция" Перник, с което на жалбоподателя, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ вр. чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, за осъществен състав на административно нарушение по чл. 58, т. 4 ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба" в размер на 511,29 евро и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от три месеца.

В жалбата са изложени подробни доводи, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и е направено съответно искане да бъде изцяло отменено. Акцентира се, че наказателно постановление е издадено без да са разгледани, обсъдени и съобразени фактите и обстоятелствата, както и без да е отчетено дали Л. Г. Г. е нарушил разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП и дали не попада в изрично изброените хипотези – изключения на чл. 58. т. 3от ЗДвП /Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г./. Сочи се и че не е взето предвид при издаването му, че към датата на твърдяното нарушение посочената като нарушена правна норма забранява движението в платното за насрещно движение, а в АУАН и НП е посочено, че се санкционира управление на МПС в лентата за принудително спиране.Съобразно изложеното е направено искане обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира разноски за платен адвокатски хонорар.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с адв. Д., която поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление по изложените в нея съображения.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща 1 представител за съдебното заседание. В съпроводителното писмо, с което е изпратена административно-наказателната преписка във връзка с обжалваното наказателно постановление, е изразено становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от насрещната страна до предвидения в закона минимум.

Районен съд - Перник, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

От фактическа страна:

В Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия „GA" № 3394589/24.09.2025 година, съставен от В. С. С., на длъжност „инспектор” в сектор „Пътна полиция" Перник, в присъствието на свидетеля по акта К. С. К., е описано, че на 04.08.2025 г. около 20:02 часа в Община Перник, по автомагистрала „Струма", километър 21+932, с посока на движение от град Перник към град Дупница, жалбоподателят Л. Г. Г. управлява личния си лек автомобил Фолксваген пасат, с регистрационен номер *******, като се движи в лентата за принудително спиране.

Посочено е, че описаното нарушение е установено от снимков материал по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, заснет от електронната системата за събиране на пътни такси по реда на член 10, алинея 1 от Закона за пътищата, предоставен от Автомобилна пътна администрация. Към АУАН е приложен и снимков материал. Цифрово нарушението е квалифицирано като такова на разпоредбата на чл. 58, т. 4 ЗДвП. Като доказателство в АУАН е описано и приложено към него сведение.

Актът за установяване на административно нарушение е подписан от актосъставителя и от свидетеля по акта. Предявен е и връчен на нарушителя на 24.09.2025 година, когато е подписан от него.

На същата дата – 24.09.2025 г. от Л. Г. Г. е депозирано сведение, в което сочи, че на 04.08.2025 г., в момента на заснемането му, е имало авария на управлявания от него автомобил и се е опитвал да стигне до близка бензиностанция, намираща се на двеста метра след камерата. Сочи, че се е движел в аварийната лента, тъй като валял проливен дъжд и нямало как да прескочи мантинелата.

Въз основа на съставения АУАН Началник Група в ОДМВР, сектор „Пътна полиция" Перник, е издал обжалваното наказателно постановление № 25-1158003379/10.10.2025 година, с което на жалбоподателя, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр.

1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ вр. чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, за осъществен състав на административно нарушение по чл. 58, т. 4 ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба" в размер на 511,29 евро и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от три месеца. Наказателното постановление е връчено на Л. Г. на 15.12.2025 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. С. С., показанията на който съдът кредитира като логични и вътрешно непротиворечиви, от които се установяват обстоятелствата във връзка с издаване на горепосочения АУАН.

По-конкретно, установява се, че АУАН е издаден на база изпратен снимков материал от Агенция „Пътна инфраструктура”.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля 2

П.В.К., които съдът също кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят сочи, че на 04.08.2025 г., след 19:00 часа, жалбоподателят му се е обадил по телефона, бил е притеснен и му е казал, че се намира на бензиностанция „Лукойл” на магистрала „Струма”, посока Благоевград, защото има проблеми с автомобила. Помолил го е да отиде. Споделил му е, че заради проливния дъжд вероятно има проблеми с ремъка на автомобила и се е наложило да кара в аварийната лента. Свидетелят сочи, че е отишъл на бензиностанцията, жалбоподателят е оправил колата и след това са тръгнали заедно, като е карал след неговия автомобил до къщата му в село Студена.

При постановяване на решението съдът съобрази както събраните гласни доказателства чрез разпит на посочените свидетели, така и приетите и приложени по делото по реда на и чл. 84 от ЗАНН като доказателства писмени документи, приложени по административно-наказателната преписка, както следва: акт за у с т а н о в я в а н е на административно нарушение /АУАН/ Серия „GA" № 3394589/24.09.2025 година и приложена снимка към него от 04.08.2025 г., наказателно постановление №25-1158-003379/10.10.2025 година, сведение от Л. Г. Г. от 24.09.2025 г. до ОДМВР – Перник, заповед за компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган от 02.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи, писмо от Агенция „Пътна инфраструктура” от 08.08.2025 г. с приложен снимков материал.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намери за установено следното:

Административно-наказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респективно фактическите констатации, заложени в наказателното постановление. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

В доказателствена тежест на административно-наказващият орган е да д о к а ж е по несъмнен и категоричен начин осъществяване на конкретно административно нарушение, авторството на същото и вината на нарушителя. В доказателствена тежест на същия е и да попълни административно наказателната преписка с всички относими към повдигнатото административно наказателно обвинение доказателства. В процесния случай съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като освен това нарушението е несъставомерно.

На първо място, в обжалваното наказателно постановление цифровата квалификация на допуснатото нарушение към датата на неговото осъществяване – 04.08.2025 г., не отговаря на неговото словесно описание. Словесното описание на нарушението е „на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране”, а съгласно чл. 58, т.4 ЗДвП – посочената като нарушена законова разпоредба в редакцията към 04.08.2025 г. /датата на нарушението/, при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в платното за насрещно движение.

На следващо място, в посочената в наказателното постановление разпоредба на чл.

3

178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДВП, въз основа на която е наказан жалбоподателя, е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път. В конкретния случай от събраните доказателства по делото – показанията на свидетеля П.В.К. /л. 30 – гръб/ съдът приема за установено, че е налице изключение по чл. 58, т. 3 ЗдВп, поради което вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 58, т. 4 ЗДвП /движение на автомагистрала в лентата за принудително спиране – съгласно действащата редакция на разпоредбата/ е несъставомерно. По-конкретно, от показанията на посочения свидетел съдът приема за установено, че на посочените дата и час на заснемане на управлявания от жалбоподателя лек автомобил в лентата за принудително спиране на автомагистрала „Струма”, е било налице изключение по чл. 58, т. 3 ЗДвП, а именно повреда на управлявания от него лек автомобил Фолсваген Пасат, с рег. № *******.

Съдът кредитира показанията на свидетеля К. като логични, последователни вътрешно непротиворечиви, включително и при съобразяване на факта, че кореспондират със сведението на жалбоподателя, дадено непосредствено след предявяването на АУАН, т.е. намира същите за достоверни, а не за дадени с оглед обслужването на защитната теза на жалбоподателя. При преценката на същите съдът съобрази и че са дадени от свидетеля, след като е предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК. При преценка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът констатира и че е допуснато нарушение на чл. 53 ЗАНН, съгласно която наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина. В конкретния случай от съдържанието на наказателното постановление не е ясно поради какви причини не се кредитира дадено сведение от жалбоподателя.

В обобщение, по изложените съображения, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателя, който е направил разноски в производството за плащане на възнаграждение на адвокат и своевременно е поискал присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от 08.12.2026 г. /л. 27 - гръб/, сключен между него и адв. Е. Д. се установява, че страните са договорили възнаграждение в размер на 1200 лева за защита и процесуално представителство по настоящото дело, като е отразено, че сумата е платена в брой при подписване на договора. Тези разноски съдът възлага на структурата на МВР, издала отменения електронен фиш. От ОДМВР Перник е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на делото, и като съобрази размера на присъждани адвокатски възнаграждения по дела със сходен предмет и при идентична икономическа обстановка, съдът намира за основателно, поради което и размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимум - чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2. от 400 лв. /205,52 евро/.