Решение № 548 от 27.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. Пловдив, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно гражданско дело № 20255300503326 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Асеновград, ЕИК/ Код по Булстат 000471059, представлявана от кмета д-р Х.Г., против решение № 618 от 05.11.2025 г., постановено по гр.дело № 2034/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, ІІ гр.с-в, с което е признато за установено по отношение на Община Асеновград, че П. А. Д., ЕГН **********, от гр. Пловдив ул.“Александър Стамболийски“ № 41, ет. 7, ап. 21, е собственик на ПИ с идентификатор ***, находящ се в с. О., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-7/31.01.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. О., местност „ДОЛЕН ЮРТ“, с площ 3 536 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, номер по предходен план: 016033, при съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот №

***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на правния спор, с което исковата претенция бъде отхвърлена като неоснователна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия

П. А. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. К., с който се взема становище за нейната неоснователност 1 и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на сторените във въззивната инстанция разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В настоящия случай при първоинстанционното разглеждане на делото не е налице нарушение на императивна правна норма. Ето защо, доколкото обжалваното решение е валидно и допустимо, съдът следва да се произнесе съобразно оплакванията за неговата неправилност, направени във въззивната жалба.

Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск за собственост на недвижим имот по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от П. А. Д., ЕГН **********, против Община Асеновград, ЕИК/по Булстат 000471059.

Ищецът П. А. Д. твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** в землището на с. О., местност „Долен Юрт“, с площ от 3 536 кв.м. Сочи , че собствеността върху имота е била придобита още през XIX век от неговия прадядо – Д.Д.. След неговата смърт владението преминава последователно върху неговия син И.Д. (починал 1987 г.), а след това върху неговия внук А. Д. (баща на ищеца, починал 2018 г.). Ищецът твърди, че е придобил имота по силата на наследствено правоприемство и давностно владение. Сочи, че през периода от 1987 г. до 2018 г. родителите му А. Д. и И. Д.а са владяли имота явно, необезпокоявано и постоянно. В мястото са отглеждали животни, изградена е била стопанска постройка (кошара) и дворът е бил ограден. След смъртта на бащата през 2018 г., ищецът и неговата майка са продължили да полагат грижи за имота.Ищецът поддържа, че имотът е останал частна собственост през всички законодателни режими. Заявява, че земята никога не е била внасяна в ТКЗС, не е била национализирана, колективизирана или отчуждавана по какъвто и да е ред.

Въпреки това, при опит за снабдяване с документ за собственост, ищецът е установил съществуването на Акт за публична общинска собственост № 3267 от 26.04.2010 г., съставен на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ. Ищецът оспорва този акт, като твърди, че общината е актувала чужд имот, който не е бил част от държавния или общински поземлен фонд.

С отговора на исковата молба ответната Община Асеновград е оспорила иска с възраженията, че липсват писмени доказателства имотът да е бил придобит от наследодателите на ищеца, както и доказателства същият да е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

2

В подкрепа на твърденията си в исковата молба ищецът е представил скица на имота, в която като собственик е записана Община Асеновград. От удостоверение за наследници на А. И. Д. е видно, че същия е починал на 13.11.2018 г., като след смъртта си е оставил следните наследници по закон: И.

Б. Д.а – съпруга и П. А. Д. – син, ищец по делото. Съгласно удостоверение за наследници на И.Д.Д.,същият е починал на 06.05.1987 г., като е оставил следните наследници по закон: Д. И.а Д.а – дъщеря (без наследници) и А. И.

Д. – син.

От Акт № 3267/26.04.2010 г. за публична общинска собственост е видно, че ПИ с идентификатор ***, находящ се в с. О., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-7/31.01.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. О., местност „ДОЛЕН ЮРТ“, с площ 3 536 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, номер по предходен план: 016033, при съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот №

***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № *** е собственост на Община

Асеновград, на осн.чл.56 ал.1 вр.чл.3 ал.2 т.2 от ЗОС.

По делото са представени също Протокол от 11.08.2006 г.; Протоколно решение от 29.07.2008 г.; Списък на земи/общинска собственост в землището на село О.; Регистър на земеделски земи, гори и земи в землището на с.О.;

Трудов договор сключен между Общината и кметския наместник на с.О. Г.Т., Заповед от 2008 г. с която са одобрени имоти на осн.чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ в землището на Община Асеновград. От „Общинска служба Земеделие“ Асеновград е представено удостоверение от което е видно, че ППЗСПЗЗ е приет и обнародван в ДВ бр.122 от 1997 г. – изменен с ДВ бр.31 от 2003 г. и ДВ бр.62 от2009 г., в землището на село О. няма обявяване в ДВ на изработени карти и регистър на имотите на съществуващи стари реални граници. За землището на с. О. няма възстановяване на земеделски земи с план за земеразделяне по реда на чл.27 от ППЗСПЗЗ. Планът за възстановяване правото на собственост в/у гори и земи от горския фонд в землището на с.О. е обявен, съгл.чл.18 ал.3 от ППЗВСГЗГФ в ДВ бр.68 от 18.08.2000 г.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Х.Д.С. се установява, че ищецът има имот в началото на с.О., близо до къщата му.

Собствеността върху него е придобил от своя дядо и от родителите си, в който имот дълги години са отглеждали животни. Този имот е с площ от около 3.5 дка, със статут на пасище , в същия е имало и кошари, а сега е засят с овошки.

Имотът не е бил внасян в ТКЗС и друг никой освен близките на ищеца и самият той не е ползвал имота, не е имало и спор за собствеността на същия.

Пред съда свидетелят З.Д.К. заявява, че познава ищеца , който притежава имот находящ се в началото на село О., в близост до къщата му, в м.“Долен юрт“, където има кошара и плевня. След смъртта на дядото А. , бащата на ищеца продал животните и бутнал кошарите. Имотът е ограден от ищеца и сега в него отглежда овошки. В селото се знае, че имотът е на ищеца и никой освен неговото семейство не го е стопанисвал през годините.

3

От показанията на свидетелката З.Я.М. се установява, че същата е купувала месо и млечни продукти от родителите на ищеца, които дълги години отглеждали животни в процесния имот.

През съда свидетелят Н.К.К. заявява, че от 1997 г. започнал работа като ветеринарен лекар в град Асеновград, обслужвал и селата включително и О..

Познавал лично бащата на ищеца , които отглеждал животни в имота.

При тази доказателствена съвкупност първоинстанционният съд е уважил предявеният иск. С решението си районният съд е приел за установено, че ищецът е наследник по закон на А. И. Д. – починал на 13.11.2018 г. и И. Б. Д.а - починала в хода на делото на 14.05.2025 г., които са владяли спорния имот години наред, продължавайки владението на И.Д.Д. – починал на 07.05.1987 г. Този имот никога не е бил отчуждаван, национализиран или колективизиран, не е бил внасян в ТКЗС, не е ползван от други лица и организации, както и спор по отношение на същия не е имало.

Наследодателите на ищеца са упражнявали фактическата власт върху така описания имот, като владението им е било явно, спокойно, постоянно и несъмнено и продължило до смъртта на дядото на ищеца И.Д. - починал през 1987 г. След това към неговото владение е присъединено това на неговия син, баща на ищец по делото А. И. Д. – починал през 2018 г. А от този момент имотът се владее от ищеца , поради което и на основание чл. 79 от ЗС правото на собственост върху недвижимия имот, е придобито от ищеца по давност с непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години.

Пред настоящата инстанция се формира спор относно това придобил ли е ищецът собствеността върху процесния недвижим имот, подлежал ли е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ процесният имот и дали същият е включен в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, като липсва спор относно обстоятелството, че относно същия липсват реституционни претенции.

Възстановяването на собствеността се извършва само по отношение на посочените в чл. 10 от ЗСПЗЗ имоти, като всички изброени хипотези касаят случаи, в които или собствеността е била отнета, или без да бъде отнета не е упражнявана в реални граници.

По делото не е спорно, че процесният имот е идентичен с имота, за който е съставен акт за частна общинска собственост. По делото липсват доказателства процесният имот да е бил отнеман от ищеца или от неговите наследодатели, нито да е бил включен в ТКЗС, както правилно е приел в решението си и районният съд. Тежестта да установи това благоприятно за него обстоятелство лежи върху ответника – Община Асеновград. При това положение следва да се приеме, че процесният имот никога не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и поради това и не би могъл да бъде включен в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ, поради което не е общинска собственост.

Налице е съдебна практика, съобразно която земя, която се намира извън регулационния план, не винаги има земеделски характер. Това е така, когато земите не са били включени в блок на ТКЗС, не са били причислени към държавния поземлен фонд или не са били отнети от лицата, които ги 4 владеят. Ако собствениците на такива земи или ползващите ги лица, не са били членове на ТКЗС и земите им не са били отнети фактически, те са запазили правата си върху тях. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. За тези земи не е съществувала забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност - в този смисъл са Решение № 218 от 29.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6670/2013 г., I г. о., ГК Решение № 427 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008 г., II г. о., ГК. По делото са налице убедителни доказателства относно обстоятелството, че процесният имот представлява именно такава земя. Свидетелските показания на Х.С., З.К. и З.М. са еднопосочни, взаимнодопълващи се и категорично установяват в процеса, че процесният имот никога не е бил включван в масиви на ТКЗС, а в продължение на повече от 40 години е бил владян и обработван от наследодателите на ищеца, като до 1987 г. същият е бил владян от неговия дядо И.Д. , а след неговата смърт през същата година към неговото владение е присъединено това на неговия син А. Д., баща на ищеца, починал през 2018 г. А от този момент до датата на подаване на исковата молба в съда имотът се владее от ищеца.