Определение № 810 от 30.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 810 гр. Благоевград, 30.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500656 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№3910/05.05.2025г., подадена от В.

И. М., с адрес: гр. П., ул.“О. П.“ №, чрез адв.А. Д., против определение №295/30.04.2025г по гр.д.№1893/24г по описа на РС-Петрич, с което е отхвърлена молба по чл.248 ГПК.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че присъденото възнаграждение е несъразмерно ниско спрямо фактическата и правна сложност на спора и извършените процесуални действия. Иска се същото да бъде отменено и да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ЗА, в претендирания размер от 1061.76 лева с ДДС.

Ответната страна е подала отговор. Счита жалбата за неоснователна.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът В. И. М., с адрес в гр. П.л. „О. П.“№, ЕГН **********, е предявил срещу ответника „Сити Кеш“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц № ет., ЕИК, обективно (евентуално) съединени искове, както следва: искове за обявяване на недействителност на договор за потребителски кредит, сключен между тях, и искове за прогласяване на нищожността на неустоечната клауза от същия договор.

1

С Решение № 127 от 31.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1893/2024 г. на Районен съд – гр. Петрич, съдът е прогласил, на основание чл. 22 ЗПК,за недействителен Договор за потребителски кредит с № 725415/24.08.2022 г., сключен между В. И. М., с адрес в гр. П, ул. „О“ №, ЕГН ********** (като кредитополучател) и „Сити Кеш“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц“ №, ет. , ЕИК 202531869 (като кредитодател), поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; осъдил, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Сити Кеш“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С, бул. „Ц.“ №, ет. , EИК 202531869, да заплати на адвокат А. З. Д. от Софийската адвокатска колегия, с адрес на кантората в гр. С., ул. „ О.“ № , ет. , ап. , с личен адвокатски № 1000768210, сумата от 360 лв. – възнаграждение, с включен ДДС, за безплатната правна помощ, оказана на ищцовата страна по делото.

Пред РС е постъпила молба по чл.248 ГПК, подадена от В. И. М., с адрес: гр. Петрич, ул.“Отец Паисий“ №3, чрез адв.А. Д., с която се иска да се измени постановеното решение в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер на осн. чл.38 ЗА. С обжалваното определение районният съд е отхвърлил молбата. Приел е, че няма основание за изменение на решението в частта на разноските и е изложил подробни съображения

Въззивният съд споделя мотивите на районния съд. Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 съдът не е обвързан от минимално определен размер на адвокатския хонорар в нормативен акт, изготвен от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС. Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

При определяне на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, съдът е обвързан единствено от фактическата и правна сложност на делото, но не и от минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г., определени единствено на база материалния интерес – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22, Т. е. материалният интерес / цената на иска / е без значение - както в случаите когато е висок, така и в случаите на нисък такъв. Преценката относно фактическата и правна сложност е обективна и конкретна за всяко дело. В изложения смисъл е и Определение № 816 от 20.02.2025 г. на ВКС по 2 ч. гр. д. № 482/2025 г., III г. о., ГК, според което съдът следва да определи справедливия размер възнаграждение въз основа на преценката си за фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки извършената от адвоката работа при отчитане на обстоятелството, че неговия труд е висококвалифициран. Фактическата и правна сложност на делото не е висока – събрани са писмени доказателства, проведено е едно открито съдебно заседание, без лично участие на ищеца и неговия представител, налице е обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, предмет на иска. Тези данни са изцяло съобразени от районния съд при определяне размера на възнаграждението, затова и този съд е определил адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 360 с ДДС лева.

Настоящият съдебен състав намира така определения размер за съответен на посочените критерии и като така справедлив. Ето защо обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №295/30.04.2025г по гр.д.№1893/2024г. по описа на РС-Петрич.

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3