Решение № 28 от 17.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Велико Търново, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Симона Миланези

ПЕНКО ЦАНКОВ при участието на секретаря Ирена Д. Илиева в присъствието на прокурора Ч. Люб. М. като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264100600009 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид:

Производството е въззивно и по реда на чл. 313 и сл. от НПК .

Въззивното производството е образувано по подаден протест от РПВ.Търново, ТО гр. П. срещу Присъда № 18/03.12.2025г., постановена по НОХД № 231/2025г. пo описа на Районен съд гр. П..

С обжалваната присъда, първоинстанционният съд е признал подсъдимия М. Н. И., роден на **.**.****г. в гр. П., с постоянен и настоящ адрес в гр. Б.ч, общ. П., ул. "*****" №**, б., б.г., ****, с ****, ****, ****, ЕГН ********** за виновен в това, че на 20.06.2025г., в гр. Б.ч, общ. П., обл. В.Т., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „БМВ“ марка „***", с peг. №: ********, след употреба на наркотични вещества или техни аналози - канабис и амфетамин, установена по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000", с фабричен № ARRC-0033 престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което и на основание чл.343б, ал. 3 от НК, във вр. с чл.36 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК, му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, изпълнението на което и на основание чл. 66 от НК е отложено за за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не е наложил предвиденото в закона по- леко наказание глоба.

Решаващият съд е постановил отнемане, в полза на държавата, на 1 вещественото доказателство - лек автомобил марка „БМВ“ модел „***“, с рег.

№ ********, с № на рама WBAWJS10X0B******, собственост на подсъдимия М. Н. И., находящ се на съхранение в „М ***", ОДМВР - В. Търново, след влизане в сила на присъдата. При това първостепенният съд се е произнесъл и по отношение на реализираните в хода на наказателното производство разноски.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 от НПК – съкратено съдебно следствие, при което подсъдимият е признал фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства по отношение на тези факти.

Въззивният протест е подаден от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя процесуалната му допустимост.

Навеждат се оплаквания, според които обжалваната присъда на РС П. е несправедлива, досежно отлагането на изпълнението на наложеното наказание, свързано с лишаване от свобода, по реда на чл. 66 от НК.

Претендира се изменение на присъдата в наказателната и част, по отношение на постановеното, отлагане, по реда на чл. 66 от НК на изпълнението на определеното наказание и постановяване на неговото, ефективно изтърпяване.

Не се излагат съображения в подкрепа на направеното искане. Депозирано е допълнително изложение към подадения протест, в което се излагат доводи в подкрепа на направените твърдения.

По делото е постъпило становище от подсъдимия чрез неговия упълномощен защитник (адв. В.Т.), по отношение на подадения въззивен протест.

В съдебно заседание представителят на Окръжена прокуратура – Велико Търново поддържа въззивния протест и направеното в него искане.

Подсъдимият, лично и чрез неговия защитник пледират за потвърждаване на атакувания първоинстанционен акт. Намират, че присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните по делото доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и ги прецени по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Обжалваната присъда на РС-П. е постановена след правилно изясняване на фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема в нейното единство и пълнота.

Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал, в хода на съдебното следствие, пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

През лятото на 2025г. (месец юни) подсъдимият живеел в гр. Б.ч, община П. и работел като „*****“ във фирма „*****“ЕООД гр. С.. Същият не е женен, но от съвместно съжителство има две малолетни деца, за които полага грижи. Видно от приобщената като доказателство по делото характеристична справка, М. И. няма криминалистични регистрации.

Подсъдимият не е правоспособен водач на МПС, като видно от 2 приобщената като доказателство по делото справка, издадена от РУ П., М. И. е санкциониран за извършено нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДвП, на 29.04.2025г.

Подсъдимият не е осъждан за извършвани престъпления от общ характер на територията на Република България.

Видно от съдържанието на приобщената като доказателство справка за съдимост И. е осъждан общо девет пъти за извършени престъпления от общ характер както следва:

1. С решение от 07.11.2006г. по Дело No: РАВ-0000185/2006 на Jdo. de lo penal N. 2 de Salamanca, в сила от 07.11.2006г., за престъпление - Кражба c използване на насилие или оръжие, или заплаха за използване на насилие или оръжие срещу лица, при което му е наложено наказание от 7 години лишава от свобода. Осъждането е в държава - членка на ЕС - Испания и наказанието е изтърпяно на 10.08.2014 г.

2. С решение от 12.10.2017г. по Дело No: 1801701589 на President du tribunal de grande instance de Limoges, в сила от 10.12.2017г., за престъпление извършено на 17.04.2017, Категория: 03204201 - управление на превозно средство без свидетелство за управление, или след лишаване от право за управление, на подсъдимия е наложено наказание глоба от 300 евро.

Осъждането е в държава - членка на ЕС - Франция.

3. С решение от 13.12.2017 г. по Дело No: 30 Cs 123 Js 26358/17 на AG Regensburg, влязло в сила на 03.01.2018 г., за извършено престъпление управление на превозно средство без свидетелство за управление или след лишаване от право за управление, на И. е наложено наказание – 40 евро.

Осъждането е в държава - членка на ЕС - Германия.

4. С решение от 16.05.2018 г. по Дело No: 30 Ds 123 Js 28051/17 на AG Regensburg, влязло в сила на 24.05.2018г., за извършено престъпление управление на превозно средство без свидетелство за управление или след лишаване от право за управление, на И. е наложено наказание – глоба от 30 евро. Осъждането е в държава - членка на ЕС - Германия.

5. С решение от 04.07.2018 г. по Дело No: 30 Ds 123 Js 10657/18 на AG Regensburg, влязло в сила на 04.07.2018г. за извършено престъплениеуправление на превозно средство без свидетелство за управление или след лишаване от право за управление, на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца. Така определеното наказание е отложено за срок от 3 години. Осъждането е в държава - членка на ЕС Германия.

6. С решение от 18.07.2018г., по Дело No: 24 Cs 125 Js 13247/18 на AG Regensburg, влязло в сила на 22.02.2019г., за извършено престъпление управление на превозно средство, без свидетелство за управление или след лишаване от право за управление, на И. е наложено наказание - глоба в размер на 40 евро. Осъждането е в държава - членка на ЕС - Германия.

7. С решение от 25.06.2019г. по дело No: DUR-0000301/2019 на Jdo.lA. inst е instruccion N. 1 de monzon, влязло в сила на 25.06.2019г., за извършено престъпление- управление на превозно средство без свидетелство за управление или след лишаване от право за управление, на подсъдимия е 3 наложено наказание – глоба в общ размер от 6 евро. Осъждането е в държава членка на ЕС - Испания.

8. С решение от 11.03.2020г. по Дело No: 24 Cs 125 Js 12631/18 на AG Regensburg, влязло в сила на 02.04.2020г., за извършено престъпление – diebstahl in zwei fallen: StGB § 242 Abs. 1, § 243 Abs. 1 Satz 2 Nr. 1, § 243 Abs. 1 Satz 2 Nr. 3, § 25 Abs. 2, § 56, § 52 ( представляващо престъпление – кражба), на М. И. е наложено наказание от 10 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено за срок от 3 години. Наказанието е изтърпяно на 01.04.2023 г. Осъждането е в държава - членка на ЕС – Ф.Р.Германия.

9. С решение: 30.04.2019г. по Дело No: 600 Js 967/18 49 Ds 9/19 на Amtsgericht Schwelm, влязло в сила на 08.05.2019г., за извършено престъпление: Gemeinschaftlich versuchter Diebstahl in einem besonders schweren Fall Правни разпоредби: StGB § 243 Abs. 1 Nr. 3, § 242 Abs. 1, Abs. 2, § 25 Abs. 2, § 23, § 22 (престъпление – кражба), е наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението което е било е отложено.

Наказанието е изтърпяно на 07.05.2022г. Осъждането е в държава - членка на ЕС – Ф.Р.Германия.

На 20.06.2025г. М. И. се движил в гр. Б.ч, община П. по ул. „"****"№**, към центъра на града, управлявайки собствения си лек автомобил БМВ *** с рег № ********, когато бил забелязан и спрян за проверка от служителите на РУ – П. — свидетелите С.Н. и Д.В., които изпълнявали служебните си задължения като автопатрул в населеното място. В хода на извършената проверка полицейските служители установили самоличността на подсъдимия.

При извършена проверка от органите на полицията (св. Й.Д), по надлежния ред, с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARRC0033 се установило употреба на наркотични вещества и техни аналозиканабис 25 и амфетамин / наркотични вещества по смисъла на Приложение №1 към чл.3 ал.2 от ЗКНВП, включени в Списък № 1 към ЗКНВП с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от употребата им, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина/.

Издаден бил талон за изследване на водача с бланков № 273252, като М. И. бил съпроводен до ФСМП гр. П., при което водачът отказал да даде кръвна проба.

Така описаните факти се признават от подсъдимия, като правилно РС е приел, че това признание се подкрепя от събраните по делото в досъдебната му фаза доказателства. Следва да се посочи на първо място, че всички доказателства- и гласни и писмени еднопосочно и безпротиворечиво изясняват фактическата обстановка. Същата не е спорна и между страните.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства са непротиворечиви и е достигнал до единственият възможен и правно обоснован извод, че М. Н. И. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна, при форма на вина пряк умисъл, престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, като на 20.06.2025г., в гр. Б.ч, общ. П., обл. В.Т, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „БМВ“ марка „***", с peг. №: ********, след употреба на 4 наркотични вещества или техни аналози - канабис и амфетамин, установена по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000", с фабричен № ARRC-0033. Канабисът и амфетаминът са наркотични вещества, класифицирани в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - „Списък I Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.

Престъплението е формално, на просто извършване, тъй като за съставомерността на деянието законът не изисква настъпването на други общественоопасни последици извън самото деяние - управление на моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество. В тази връзка, правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че за да възникне наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 3 НК, е достатъчно деецът да е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Законът не се интересува от това дали към момента на управление на превозното средство, деецът е бил повлиян от наркотичното вещество или неговия аналог, и ако е така, в каква степен. В този смисъл е и константната съдебна практика /Решение № 58 от 14.04.2021 г. на ВКС по н. д.