Решение № 10593 от 05.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10593 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20221110168560 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК

Образувано е по предявен от С. В. А., ЕГН **********, иск по чл. 49 СК против З.

А. А., ЕГН **********, за развод, обективно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК - относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на ненавършилите пълнолетие родени от брака деца Ванеса З.ева А., ЕГН **********, и Ема З.ева А., ЕГН **********, включително и за минал период от време на основание чл. 149 СК, както и иск по чл. 53 СК относно фамилното име.

В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, като имат две родени по време на брака деца - Ванеса З.ева А., ЕГН **********, и Ема З.ева А., ЕГН **********. Твърди се, че страните са имали много добри отношения в миналото. През 2014 г. ответникът е заминал за Великобритания, където има възможност да търси по-добри възможности.

Поради обстоятелството, че страните пребивавали в две различни държави дълъг период от време, довело до отчуждение между тях. Ищцата посочва, че Великобритания не е държава, в която тя би живяла и това е довело до решението да остане заедно с общите за страните две деца в България. Посочва, че е положила усилия за запазване на брака им, но не е успяла. Това е довело до решението да се изнесе с децата от жилището, в което пребивавали до момента, което е собственост на бащата на ответника. Предвид изложеното ищцата счита брака за изпразнен от съдържание и моли съда да прекрати същия поради дълбоко и непоправимо разстройство. Моли на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца, като бащата бъде осъден да заплаща издръжка в размер на по 250 лв. за всяко дете, както и издръжка за минал период в размер в общ размер за всяко дете в размер на 540 лева за всяко дето или общо за двете 1080 лева, считано от 12.09.2022 г. до 16.12.2022 г. (датата на подаване на исковата молба). Моли съдът след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име - Пенкова. В съдебно заседание поддържа исковете.

1

В отговора си по исковата молба, постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответната страна заявява, че желае прекратяване на брака с ищцата и не оспорва иска за развод, но оспорва изложените в исковата факти и обстоятелства, довели до разрива в отношенията им.

Навежда свои твърдения като основание за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Сочи, че е заминал за Великобритания, за да осигури по-добри финансови възможности на своето семейство, което е имало затруднения към онзи момент.

Твърди, че се е прибирал често до България, за да може да прекарва време с тях. Посочва, че ищцата е причината за разпадането на семейството им, като същата се била изнесла от жилището им, като по този начин е причинила травми на всички. Предявен е и насрещен иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от с правно основание чл.

49, ал. 1 и 3 СК за развод, по вина на съпругата, обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняване на родителските права по отношения с ненавършилите пълнолетие деца, местоживеенето на децата и издръжката спрямо децата, както и иск по чл. 53 СК за ползване на семейното жилище. Претендира разноски.

В отговора на насрещната искова молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответницата по насрещния иск оспорва същата.

ДСП-Люлин в депозирания по делото социален доклад сочи, че до 2014 г. страните са живеели, заедно с децата си в Република България. През 2014 г. бащата е заминал да работи във Великобритания, като през 2022 г. З. се е прибирал окончателно в България.

Децата се отглежда от майката в жилище, собственост на бившия съпруг на сестра , където има подходящи условия за живот на децата. Бащата живее в апартамент, намиращ се в близост до този на майката, който е собственост на баща му и също е пригоден за отглеждане на деца. Наблюдава се много добре изградена силна и емоционална връзка между майката и децата. В доклада е споделено, че отношенията между родителите са нарушени. Детето Ема споделя, че предпочита да живее при своята майка.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че от името на децата желае да сключат споразумение относно режима за виждане. Посочва, че те могат да се виждат с баща си, когато поискат и тя не би ги спряла. Твърди, че иска децата да бъдат щастливи и спокойни.

Ответникът изслушван по реда на чл. 59, ал. 6 СК заявява, че е бил лишен от децата си. Сочи, че желае да живее с тях. Посочва, че причината да замине в чужбина е малкият доход, който са имали в семейството като споделя, че техен заем е бил заплащан от родителите на съпругата. Посочва, че в продължение на 8 години, се е прибирал всеки път, когато е имал отпуска. Заявява, че срещите между него и децата в момента са нормални, като голямата му дъщеря в момента живее при него. През 2021 г. е забелязал охладняване от страна на съпругата му, като излага доводи, че тя е имала връзка с друг мъж, когато З. е решил и окончателно да се завърне в България. Посочва, че в дома му има самостоятелни стаи за децата.

Изслушана по реда на чл. 15 ЗЗДт в присъствието на социален работник, Ванеса З.ева А. споделя, че живее при майка си през седмицата, а през уикенд е при баща си.

Посочва, че няма конфликти с родителите си. Когато е при тях се разхождат, ходят на кино, общуват. Твърди, че няма проблем, че живее с майка си, тъй като ако пожелае има възможност да отиде при баща си и не бива спирана от майка си. Заявява, че не желае промяна на режима, който има с родителите си.

Изслушана по реда на чл. 15 ЗЗДт в присъствието на социален работник, Ема З.ева А. посочва, че през седмицата е при своята майка, а събота и неделя е при баща си. Споделя, че би желала да ходи при баща си по-рядко, защото е свикнала с майка си. Когато е с баща си излизат навън с приятели, гледат филми или си играят.

2

По делото е назначена и съдебно-психологична експертиза, която е проведена единствено по отношение на малолетната Ема З.ева А., доколкото Ванеса З.ева А. е навършила пълнолетие на 12.03.2025г., т.е към момента на извършване на експертното изследване вече е била пълнолетна. Видно от заключението на вещото лице, Ема е наясно с факта на родителска раздяла между родителите , но не го приема. Детето е стресирано от продължаващия родителски конфликт и от промените, настъпили след раздялата им.

Посочено е, че детето има топли и доверителни отношения както с майка си, така и с баща си. На този етап проявява по-силна емоционална връзка с майка си. Посочено е, че не се забелязват данни за манипулация и от двамата родители. И двамата родители са в състояние да се грижат за детето, като притежават добър родителски капацитет. Силно препоръчително е търсенето на психологическа подкрепа за подобряване на родителската комуникация и изграждане на функционални родителски отношения с цел превенция на родителско отчуждение.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се по делото, че на 16.07.2005 г. З. А. А. и С. В. Пенкова са сключили граждански брак, като при сключването му съпругата е променила фамилното си име от Пенкова на А.. /л. 2 от делото/. Установява се също, че по време на брака им са родени децата - Ванеса З.ева А., ЕГН **********, и Ема З.ева А., ЕГН **********, /л. 8-9 от делото/.

Видно от представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (л. 27 и 28 от делото), апартамент № 159, находящ се в гр. София, ж.к. ******. З. и А.З.ев А..

По делото се установява, че ищцата на 07.10.2022 г. е била назначена на постоянен трудов договор във фирма "САЙКЪЛ ГЕТС" АД, като за периода 01.01.2022 г. до 30.11.2023 г. е имала регистрирани още три трудови договора, които са прекратени, а именно: 1) на 15.05.2019 г. е сключила трудов договор с фирма „Инвенио РК“ ЕООД, който е прекратен на 12.03.2022 г.; 2) на 11.03.2022 г. е сключила трудов договор с фирма „АЛИНА 05“ ЕООД, който е прекратен на 12.04.2022 г.; 3) на 08.08.2022 г. е сключила трудов договор с фирма „РЕМИКС ГЛОБЪЛ“ ЕАД, който е прекратен на 12.09.2022 г. В посочения период е получавала различно по размер трудово възнаграждение, като при сегашния работодателя "САЙКЪЛ ГЕТС" АД, реализира средномесечен осигурителен доход в размер на 1932,03 лева.

От представената справка от НАП, се установява, че ответникът няма сключен трудов договор, нито са налице данни за осигурител. В изготвения по делото доклад от ДСП - Люлин е посочено, че ответникът реализира доход от таксиметрова дейност в размер на 2500 лева месечно./л. 204 от делото/. Като доказателство по делото е приет и договор с водач № 8388, сключен между З. А. А. и „Йелоу 333“ АД (л. 29 – л. 33 от делото).

По делото е са разпитани свидетелите П. И. С. и И. Ал. К.. Съдът кредитира показанията на свидетелките като последователни, логични и непротиворечиви. От показанията на свидетелите се установява, че страните са имали много добри отношения преди заминаването на ответника за Великобритания през 2014 г. И двамата свидетели посочват, че страните са много грижовни спрямо децата си и че причината за заминаването на ответника е търсене на по-добри финансови възможности за семейството. Посочват, че не са ставали свидетели на спорове между родителите. Свидетелката Крахтова, споделя, че не е виждала ищцата с друг мъж. Сочат, че страните са се отдалечили, поради заминаването на ответника в чужбина.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна 3 следното:

От представените удостоверения - за сключен граждански брак и за раждане се установява, че страните са съпрузи и че същите имат две деца - В. З.ева А., ЕГН **********, която в ходя на процеса е навършила пълнолетие, и малолетната Е. З.ева А., ЕГН **********.

Съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на небрачните искове в частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните отношения с неотглеждащия родител на детето на страните Ванеса З.ева А., родена на 12.03.2007 година, доколкото същата е навършила пълнолетие към момента на устните състезания и е отпаднал правният интерес от исковете в тази им част.

От показанията на свидетелите Стоилова и Крахтова се установява, че страните са във фактическа раздяла от 2014 г., когато на ответника му се е наложило да замине за Великобритания. Страните не поддържат нормални съпружески отношения, същите са охладнели един към друг. От 2022 г. не живеят заедно, макар и З. да се е установил трайно отново в България.

При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което същата следва да бъде прекратена.

Относно вината: Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Вината в семейното право представлява субективното отношение на съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат. Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е направено в исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно пред съда. В настоящия случай ответникът е направил искане за произнасяне по въпроса за вината. Тук е необходимо да се има предвид, че когато съдът е сезиран с искане за произнасяне по брачната вина, той е длъжен да прецени поведението и на двамата съпрузи и може да приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство имат и двамата или дори съпругът, който е поискал произнасяне по вината (вж. изрично в този смисъл Решение № 160/14.05.2014 г. по гр. д. № 5764/13 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 189/07.10.2015 г. по гр. д. № 7400/15 г., III г. о. на ВКС).

Разпечатката съдържа 38 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e11e5c1b-5cac-433c-8f8c-a75139d035f3