Решение № 282 от 06.08.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Перник , 06.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА

МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно гражданско дело № 20211700500356 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на страните срещу

260404/02.04.2021 г. по гр.д. № 2035/2020 г. на ПРС, както следва: решение

№

1. Въззивна жалба от Община Перник срещу решението му в частта, в която е осъдена Община Перник да заплати на С. А. Н. сумата от 10000 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – *** до изплащане на вземането, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания в резултат на злополука станала на ***, вследствие на стъпване в дупка на шахта на пътната настилка в кв. „Христо Смирненски“ на вътрешната улица, която е успоредна на ул. „Г.С. Раковски“ и е пресечка на ул.

„Св.Св.Кирил и Методий“, образуваща кръстовището с ул. „Радомир“ гр. Перник и 2. Въззивна жалба от С. А. Н. срещу решението му в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, в резултат на злополука станала на ***, вследствие на стъпване в дупка на шахта на пътната настилка в кв. „Христо Смирненски“ гр. Перник за разликата от присъдените му 10000 лева до пълния предявен размер от 15000 лева.

В жалбата на Община Перник са изложени подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение в облажваната му част, като се 1 поддържа, че същото е постановено в противоречие на материалния закон и е необосновано. Поддържа се, че Община Перник не е надлежен ответник по иска, тъй като процесната шахта е канализационна, и нейното поддържане и експлоатация е вменено на „ВиК Перник“ ООД. С въззивната жалба е оспорен размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който счита за силно завишен и несправедлив. Иска се отмяна на решението в тази му част, като се постанови ново решение, с което спора да бъде решен по същество. Моли да им се присъдят направените разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, насрещната страна С. А. Н. е подал писмен отговор, в който е оспорил въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, и се потвърди решението в обжалваната му част. Моли да му се присъдят направените разноски във въззивното производство.

Във въззивната жалба на С. А. Н. са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, поради необоснованост.

Поддържа, че присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди, не отговаря на претърпените от него болки и страдания, и такива, които ще търпи занапред в следствие на претърпяната злополука. Моли решението да бъде отменено в оспорената му част, като бъде осъден ответника да му заплати сумата от 15000 лева, както и лихва върху нея от момента на увредата, както и да му бъдат присъдени разноски и за пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, насрещната страна Община Перник е подала писмен отговор, в който е оспорена въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение и им се присъдят направените разноски в производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност или недопустимост на постановения съдебен акт, поради което и атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Атакуваното решение е постановено при наличие на всички процесуални предпоставки и при липсата на процесуални пречки за възникването и упражняването на правото на иск, поради което е и допустимо и следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи.

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба от С.

А. Н. чрез процесуалния си представител адвокат Р.К. ПАК, с която се иска да бъде осъден ответника Община Перник да заплати на ищеца сумата от 15000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от претърпяна злополука на ***, в гр. Перник, кв. „“Христо Смирненски“, при която е получил травматично увреждане, изразяващо се в множествени счупвания на метакарпални кости на дясната ръка, ведно с мораторна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - ***, до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и да бъде осъден ответника да 2 му заплати направените по делото разноски.

В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК Община Перник е подала такъв, като е оспорила предявените искове по основание и размер и е поискала отхвърляне на същите. Оспорила е насочения срещу нея иск с доводи, че няма данни за произхода на дупката на пътното платно, както и за наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилия инцидент, като е твърдяла също така и че не е надлежен ответник по иска, а такъв е „ВиК“ Перник“ ЕООД, тъй като последното стопанисвало пропадналата шахта на пътното платно.

Пернишкият окръжен съд като обсъди оплакванията и исканията в жалбата, доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Пред въззивната инстанция страните не спорят, че на *** в гр. Перник, в кв.

„Христо Смирненски“, на пътното платно в близост до кафе „Малибу“ ищецът стъпнал в дълбока дупка (шахта), загубил равновесие и паднал.

За изясняване на обстоятелствата, при които е настъпил инцидента пред ПРС са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Р. В. П., който сочи, че на *** бил в кафе „Малибу”, за да вземе кафе за него и ищеца и се намирал на последната маса, когато чул охкане и видял, че Н. е паднал в дълбока дупка (шахта) на пътното платно в близост до кафето. Свидетелят се притекъл на помощ, извадил ищеца от дупката (шахтата) държейки го под ръка и тръгнали към кафето за помощ.

Впоследствие Н. казал на свидетеля да се прибира, а той ще се оправи сам. Твърди, че възстановителният период при ищеца е продължил около 3-4 месеца.

Пред районния съд е разпитан и свидетеля Т. И. М., който в показанията си твърди, че ищеца през м. юни, преди около 2 години е бил с гипс на ръката, поради което го помолил да му помага и да го обслужва. Твърди че всяка седмица в период от около 3-4 месеца, три пъти седмично ходел при ищеца, носел му храна, а Н. пиел обезболяващи, като първия ден ищеца бил неадекватен, а след това нещата се нормализирали. Сочи, че Н. изпитвал силни болки, а към настоящия момент му споделял, че трудно вдига тежки предмети с ръката и няма сръчност.

Пред ПРС е допусната и приета съдебно - медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р К. Ч., който е установил, че ищецът е получил субкапитални счупвания на четвърта и на пета дланни кости на дясната ръка, счупване на проксималната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка, които са му причинили затруднение на движенията на дясна ръка за период от време по-голям от един месец.

Нормалният период за възстановяване на увреждането вещото лице е определило около 1,5-2 месеца, като ищецът е бил в болничен отпуск за период от време от 120 дни, а лечението се е състояло в гипсова имобилизация на крайника. В резултат на уврежданията Н. е търпял физически болки и страдания в периода на възстановяване, които са били по-интензивни в първите дни и седмици след получаване на уврежданията и са намалели по интензитет по време на възстановителния период.

Горното заключение е оспорено от страните, поради което пред районния съд е допусната повторна съдебно-медицинска експертиза, която е изготвена от вещото лице д-р М. М., със специалност ортопед-травматолог, съгласно която на *** ищецът е получил счупвания на три кости от дясна длан -4-та и 5-та метакарпални (дланни ) 3 кости, намиращи се анатомично на дланта и чието продължение са 4-ти и 5-ти пръсти.

Вещото лице е установило, че е била счупена и основната (проксималната) костна фаланга на 4-ти пръст, анатомично намираща се в основата на пръста. Относно механизма на травматичните увреждания, съгласно заключението на вещото лице същите са получени от удар на ръката върху твърд тъп предмет, като е възможен и механизма описан от ищеца, а именно при падане с протегната напред ръка и удар на дланта в земята при свити пръсти. Вещото лице е посочило, че при самата травма Н. е изпитал силни болки и страдания с невъзможност да си служи с дясната ръка. Появил се е оток с подкожно кръвонасядане. От приложената по делото ЛАК, вещото лице е установило, че ищецът по спешност е постъпил в СПО на МБАЛ - Перник и след рентгенография е насочен към травматологично отделение, където е извършено е наместване на 5-та метакарпална кост, която е била с разместване. Счупванията са обездвижени чрез гипсова имобилизация обхващаща 4-ти и 5-ти пръсти с дланта и гривнената става. Болковия синдром е бил по-силен в първите 10-15 дни, като постепенно с времето е намалял. Н. е носил гипсовата имобилизация за период от 35 дни, като през това време е търпял неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение. След отстраняването на гипса е започнал рехабилитация за раздвижване на пръстите и гривнената става. Вещото лице е установило също така, че първоначално ищецът за период от около 20-30 дни е търпял по-силни болки и страдания, които с времето са намалели, а оздравителния процес е продължил за времето на болничната нетрудоспособност от 120 дни. За да изготви своето заключение, д-р М. е извършил преглед на ищеца, при който е установил, че счупванията са зараснали напълно, Този извод вещото лице е направил от извършената рентгенография на 06.10.2020 г.

Установил е също така, че движенията на пръстите и дланта, както и юмручния захват са възстановени, като ищеца има болки в мястото на счупванията при по-тежки физически натоварвания и промяна на времето. В заключение сочи, че болковия синдром ще бъде придружен без особен функционален дефицит на ръката.

В хода на първоинстанционното производство е допусната и приета съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Е. А., което след като е извършило оглед на място е установило, че процесната шахта се намира в гр. Перник, кв. „Христо Смирненски“, на вътрешната улица, която е успоредна на ул.“Г.С.Раковски“ и е пресечка на ул.“Св.Св.Кирил и Методий“, образуваща кръстовището с ул.“Радомир“.

Шахтата е улична, която събира водите от водосъбирателните шахти, с желязо-бетонов капак, около нея е изпълнен нов асфалтобетон с ширина 0,15 до 0,60 м и е елемент от канализационната мрежа на гр. Перник, която се стопанисва от „ВиК“ ООД, гр.

Перник. Към заключението е представен и снимков материал на процесната шахта.

При така установите факти Пернишкият окръжен съд прави следните правни изводи:

По доводите във въззивната жалба на ответната Община Перник:

Основното възражение в жалбата е, че Община Перник не е надлежен ответник по предявения иск, тъй като процесната шахта се стопанисва от „ВиК“ ООД, гр.

Перник.

Настоящия въззивен състав счита, това възражение за неоснователно по следните съображения:

Правилно районният съд е приел, че ответната община следва да отговаря по 4 предявения срещу нея иск, за което е изложил подробни доводи в обжалваното решение. Следва да се посочи и това, че ответника – Община Перник, в качеството си на юридическо лице (чл.14 от ЗМСМА) е правен субект, на когото закона е възложил задължението да осъществява чрез съответните служби за контрол, дейностите по ремонт и поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, сигнализиране за препятствията по тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най- кратък срок. В тази връзка са разпоредбите на чл.31 от Закона за пътищата, съгласно която, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, както и разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗДвП, която императивно регламентира, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Разпоредбата на чл.167, ал.2, т.1 от ЗДвП ( в редакцията и към датата на инцидента), вменява задължение на службите за контрол, определени от кметовете на общините, да контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране.