Разпореждане № 51735 от 26.04.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 51735 гр. София, 26.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско дело № 20231110111094 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „АПС Бета България“ ЕООД срещу И. И. Н. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 719.48 лева /вероятно по техническа грешка посочени в общ размер на 758.32 лева/, представляваща сбор от:

- 464.52 лева - главница по договор за Договор за паричен заем № 4167770 от 09.06.2021г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са платени от поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД съгласно договор за поръчителство от 09.06.2021г, което лице е цедирало вземанията си на заявителя съгласно договор за цесия, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането;

- 27.38 лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за паричен заем № 4167770 от 09.06.2021г. за периода от 09.06.2021г. до 12.11.2021г.;

- 27.98 лева – мораторна лихва върху главницата по Договор за паричен заем № 4167770 от 09.06.2021г. за периода 09.06.2021г.-05.04.2022г.;

- 175.60 лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 09.06.2021г, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането;

- 24.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

1

В конкретния случай, при разглеждане на системата от сделки, може да бъде обоснован извод, че със сключването на договора за предоставяне на поръчителство, в допълнение на договора за потребителски кредит, се цели заобикаляне на уредбата на Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което уговорките на двата договора следва да се разглеждат общо и неразделно.

Видно от чл. 4 от договора за потребителски кредит, неговото действие, в този смисъл, реалното усвояване на кредита са поставени в зависимост от предоставяне на поръчителство от посочено от кредитодателя лице.

С оглед на това, дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство следва да се квалифицира като такса или комисиона за действия, свързани с усвояване на кредита, като възнаграждението е уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

От друга страна, претендираното възнаграждение не е включено в годишния размер на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и не е предвидено в договора. По тази причина това възнаграждение не може да бъде претендирано от кредитора (чл. 10, ал. 2 от ЗПК). В допълнение следва да се отбележи, че размерът на възнаграждението на месец надвишава само по себе си максималния размер на годишния процент на разходите, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който, видно от съдържанието на договора за потребителски кредит, възлиза на 39.99 % без вземането по договора за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното претенцията възнаграждението по договора за поръчителство е неоснователна.

Поради неоснователността на искането за присъждане на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва.

В частта на заявената претенция за присъждане на сумата от 24.00 лева – разходи по събиране на вземането, съдът също счете, че то се основава на нищожна клауза отново по съображения, че дейностите по отчет на договорите е задължение на кредитора да положи грижата на добрия търговец при водене на делата си и начисляването на допълнителна такса за това е в нарушение на добрите нрави и също води до скрито оскъпяване на заема.

С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част (в общ размер на вземанията, за които се отхвърля 199.60 лева при претендиран сбор от 719.48 лева), както и за съответната част от разноските следва да бъде отхвърлено, като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се издаде за сумата в общ размер на 519.88 лева и за съответната част за разноските в размер на 18.06 лева държавна такса и 36.12 лева за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 56742 от 01.03.2023г. на „АПС Бета България“ ЕООД срещу И. И. Н. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 175.60 лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 09.06.2021г, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и за 24.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

3