Решение № 63 от 23.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Кюстендил, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Г.ева

Николай Ал. Николов при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова в присъствието на прокурора Е. Ив. П. като разгледа докладваното от Надя Сп. Г.ева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241500600527 по описа за 2024 година

Производството е по глава 21 от НПК, озаглавена „Въззивно производство“ и е второ по ред, след ОТМЯНАТА ( по протест) с РЕШЕНИЕ от 07.01.2021 г. по ВНОХД № 486/2020 г. по описа на КнОС, на първата първоинстанционна ОПРАВДАТЕЛНА ПРИСЪДА от 29.06.2020 г., по НОХД № 755/19 г. по описа на ДнРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Настоящето ВНОХД е образувано по въззивна жалба от подсъдимият А. Д. М., чрез защитника му адв.Г.Г. от САК, срещу втората първоинстанционна присъда с № 38/12.06.2024 г., постановена по НОХД № 669/21 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), с която подсъдимият е осъден на 8 м. ЛС, с 3-годишен изпитателен срок по обвинението за престъпление по чл.216, ал.5 вр. с ал.1 от НК, за причиняване на имуществени вреди на обща стойност 5 376.00 лв., и да заплати на гражданския ищец В.

Н. Н. сумата от 5 376 лв.-обезщетение за имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието- 07.11.2017 г. до плащането, а е признат за НЕВИНОВЕН и е оправдан по обвинението за разликата над 5 376.00 лв. до 6 990.40 лв. и е отхвърлен гражданският иск за разликата над 5 376.00 лв. до 8 521.00 лв., като неоснователно завишен.С присъдата подсъдимият е осъден да плати разноски, както следва: на гр.ищец-400 лв. , на ДнРС -2080 лв. за експертизи и 215.04 лв.-ДТ върху уважения размер на гр.иск и на ОД на МВР-Кюстендил- 819.60 лв. или общо сумата от 3 514.64 лв.

С жалбата се прави оплакване за неправилност, поради процесуална и материална незаконосъобразност, както и необоснованост на присъдата. Отбелязва се, че в присъдата и обвинителния акт не се прави разлика между движими и недвижими вещи, като недв.вещи са посочени като движими. Заявени са две алтернативни искания –първото е по чл.335, ал.2 1 вр. с чл.348, ал.3 от НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, а второто е по чл.336, ал.1, т.3 от НПК за отмяна на присъдата и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението и да се отмени присъдата изцяло относно гражданския иск.

В допълнение към въззивната жалба са наведени доводи за нередовност на обвинителния акт, поради неяснотата му относно начина на извършване на престъплението, довела до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Твърди се, че не е налице субективната страна на престъплението, тъй като пом.ЧСИ е разрешил на подсъдимия да изнесе от дома си движимите вещи, поради това, че не са предмет на публичната продан.

Сочи се и че цялото обвинение почива на предположения, направени въз основа на показанията на пострадалия и съпругата му.

По време на въззивните съдебни прения прокурорът е изразил становище за потвърждаване на осъдителната присъда, като правилна.

Адв. О. е пледирал за потвърждаване на оправдателната присъда, като правилна Ответникът-граждански ищец и частен обвинител В. Н. е заявил, че жалбата е неоснователна и е молил за потвърждаване на присъдата.

Адв.Г. е пледирал за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като в обв.акт и присъдата не се прави разлика между унищожаване и повреждане, от една страна и липси, от друга, които се смесват, както и между движими и недвижи вещи, като трайно прикрепените към сградата вещи са смесени с движими, които не са трайно приети, в резултат на което не се разбира от обв.акт, коя вещ е движима и коя недвижима.

Отбелязва се, че вещите, които липсват от имота не могат да бъдат предмет на престъпление по чл.216 от НК, на което може да е предмет само повредената колона. Сочи се, че липсват доказателства за извършване на престъплението от подсъдимия, както и за неговата субективна съставомерност, и че присъдата почива на предположения. В обобщение се моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд или за оправдаване на подсъдимия.

Подсъдимият е заявил, че е невинен и че иска да се вземе предвид експертизата от 08.01.2018 г., а не следващите.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, и след служебна проверка на първоинстанционната присъда, в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

КнОС намира за необходимо да отбележи, че е процесуално недопустимо искането на подсъдимия по чл.335, ал.2 в сл.на чл.348, ал.3, т.1 от НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, поради съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на страните, въпреки че повторно са налице условията по чл.335, ал.2 от НПК. Това е така, защото в случая намира приложение ограничението за повторно връщане на делото от въззивната инстанция по чл.335, ал.3 от НПК, която следва да го реши същество, даже и при несъответност на обвинителния акт с изискванията по чл.246, ал.2 и 3 от НПК и ТР №2/2002 г. на ВКС. Вторият по ред обв. акт страда от същите пороци като първия, тъй като по нищо не се различава от него. Съставомерни фактически обстоятелства относно начина на извършване на престъплението липсват, като въз основа на изложените фактически обстоятелства относно ипотекирането на имота, продажбата му на търг, въвода във владение и състоянието му преди и след това, в частта от обстоятелствената част на обв. акт, описваща вида на извършеното престъпление е направен извод, че подсъдимият е повредил и унищожил противозаконно посочени движими и недвижими вещи, по вид, брой и местонахождение, която е пренесена и в диспозитива на обв.акт. Никъде в обв.акт не се описва как точно е унищожил и повредил тези вещи и на каква стойност е всяка една от тях, като е посочено, че видно от изготвената оценителна експертиза, общата стойност на нанесените щети на къщата са в размер на 6 990.40 лв.

2

При повторното разглеждане на делото, по време на разпоредителното заседание защитата е направила искане за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на прокурора, поради неотговаряне на обв.акт на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, тъй като начинът на извършване на престъплението не е описан. Съдът е оставил без уважение искането за прекратяване на наказателното производство и връщане на обв.акт, като неправилно не е прецизирал вида на искането, което е такова за прекратяване на съдебното производство . Указал е срок за обжалването му, което не е сторено от подсъдимия и делото е разгледано по общия ред, по идентичен обв.акт с първи, нередовността на който е станала причина за отмяната на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане с отменителното решение на КнОС по ВНОХД № 486/2020 г. по описа на КнОС .

ДнРС е изяснявал въпроса относно оценката на повредените и разрушени вещи чрез назначаване на две експертизи с протоколни определения, които не съдържат необходимите за същите реквизити, не е посочена квалификацията на назначените вещи лица, а въпросите към същите са формулирани по неясен начин.

Едната експертиза е назначена с протоколно определение от 02.12.2022 г., според диспозитива на което съдът назначил „Нова съдебно-техническа и оценителна експертиза, която да се изготви от вещите лица инж. Й. А. и ик. Ж. С. Г., без да са посочени въпросите, които са форумилирани . чрез препращане към въпросите на които са отговорили вещите лица на досъд.п-во.

КнОС, предвид мотивите за назначаването й и искането на защитата, приема че е назначена повторна експертиза по см.на чл.153 от НПК, доколкото е посочено в мотивите за назначаването й, че е следвало да отговори на „същите въпроси“, зададени на досъд.п-во, тъй като вещото лице, оценило вещите, “ не можало по категоричен начин да защити заключението си“. Впоследствие в.л. инж.А. е заменена, по нейно искане, с в.л. Й. П., за който не е посочено, с какво образование, специалност и компетентност е. Последната не се сочи и в Заключението, озаглавено Заключение по техническа и съдебнооценителна експертиза, депозирано в ДнРС на 23.01.2023 г., а също и при снемане на самоличността на вещите лица в с.з. на 07.06.2023 г. (л.169 г от ох 669). КнОС, след справка в Списък на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за съдебния район на Софийския градски съд за 2021 г., констатира че в него Ж. Г. е вписана със специалност „Икономика на строителството, Оценител на недвижими имоти, земеделски земи и подобренията върху тях; Оценител на цели държавни и общински предприятия“, а Й. И. П.- със специалност: Финанси, Индустриален мениджмънт, Счетоводство и одит по международни стандарти, Банково дело, Оценител на недвижими имоти, Оценител на машини и съоръжения.

Другата експертиза е назначена с второ протоколно от 07.06.2023 г., според диспозитива на което ДнРС е „поставил допълнителна задача на вещите лица, които да изготвят заключение с направените уточнения по-горе (неясно къде, тъй като мотиви за назначаването й лисват), като направят оценка на движимите вещи по обв.акт. В изпълнение на същото вещите лица изготвили друго заключение по техническа и съдебнооценителна експертиза, което депозирали в ДнРС на 01.09.2023 г. С него те отговорили на поставения от съда въпрос, формулиран по-горе, като след израза „да изготвят заключение с направените уточнения по-горе , в скоби посочили ( вещите лица да дадат 3 варианта –нови, 3 средна, висока стойност и да се посочи процент амортизация, овехтяване).

ДнРС неправилно допуснал и изменение на предявения граждански иск за по-висока сума от посочената в обвинението, без да е направено изменение в същото, което е съществено процесуално нарушение и е недопустимо

КнОС намира за необходимо да маркира и някои други от допуснатите от съда по НОХД № 669/2021 г. процесуални нарушения, които при първо по ред разглеждане на делото от въззивната инстанция са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд. Те са следните:

На първо място, приетите за установени фактически обстоятелства са идентични с изложените в обстоятелствената част на обв.акт с незначително допълнение, което само по себе си, според част от съдебната практика е основание за отмяна на присъдата, тъй като съдът не е формулирал собствени фактически обстоятелства. ДнРС преписал дословно обвинителния акт, включително и в частите му, установени от несъбрани от него доказателства по време на съдебното следствие. Такива са цитираните в обвинителния акт показания на свид.К. К. ( неправилно и неясно защо, вместо факти прокурорът е цитирал свидетелски показания) и преписани от съда (на стр.6 от мотивите, 2-ри абзац). Те са дадени на 26.09.2018 г. на досъд.п-во, които съдът не е приобщил към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4 или 5 от НПК, поради изричния му отказ за това с протоколно определение от 23.03.2022 г. ( стр.77 гърба от съд.п-во). Въпреки това в частта от мотивите, озаглавена „ от фактическа страна“ почти дословно са въпроизведени показанията на свидетеля от досъд.п-во ( които не са установени по време на съдебното следствие от свидетеля), според които „Св. К. В. К. работел като помощник ЧСИ при ЧСИ Е. Х., която водила публичната продан на къща, находяща се на адрес: гр. Р., ул.“*.

********“ № *. Във връзка с изпълнение на служебните му задължения на помощиника при ЧСИ му е бил разпределен за работа случая по изп.д. № 862/2012 г. по описа на ЧСИ Х.

Описът на недвижимият имот и въводът във владение били извършен от нето. По изпълнителното дело са били провеждани няколко публични продани за периода от 10.01.2014 г. до края на 2017 г., по реда на ГПК, като на последната публична продан за купувач е обявен св. В. Н., който е заплатил процесната цена и имота му е бил възложен с Постановление за възлагане от 25.10.2017 г., влязло в законна сила на 07.11.2017 г. и вписано в службата по вписванията в ДнРС под № 27, том 17, вр. Х, рег. № 4560/21.11.2017 г., като купувач е лицето В. Н.. Моментът на извършване на описа на имота е 10.01.2014 г., а момента на въвода във владение е 08.01.2018 г., като за този период от време подсъдимия М. е назначен за пазач на имота…..

Разпечатката съдържа 32 от 163 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e11ce9ac-6c74-4f31-8c8c-2daf9a47beab