Присъда № 60 от 05.12.2022, Окръжен съд - Бургас

Мотиви на присъда № 60/05.12.2022 г. по НОХД № 1046/2022 г. по описа на Окръжен съд - гр.Бургас

Съдебното производство по делото е образувано по внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, с който срещу подсъдимия Т. М. Т., ЕГН **********, е повдигнато обвинение за това, че на 12.09.2020 г., около 01:00 часа, в гр. Созопол, на централен плаж, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ, а именно един брой синджир от жълто злато от 14 карата с грамаж 8.05 гр., на стойност 486.38 лева (четиристотин осемдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки), от владението на собственика А. Д. А., ЕГН **********, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

При проведеното разпоредително заседание за обсъждане на въпросите, изложени в чл. 248, ал. 1 от НПК, страните изразиха едно общо становище по тях, включително и относно липсата на основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, както и за липсата на допуснати в хода на разследването съществени процесуални нарушения.

Подсъдимият Т. и служебно назначеният му защитник адв. Златко Златев от АК - Бургас, изразиха желание съдебното производство да се развие по общия ред.

С оглед становищата на страните и след самостоятелна проверка на материалите по делото, съдът прие, че липсват основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, а също и на съдебното производство, доколкото в хода на разследването не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК.

Съдът разгледа делото по реда на Глава двадесета от НПК.

В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна така, както е формулирано с обвинителния акт.

Счита същото за доказано по несъмнен начин, позовавайки се на всички надлежно събрани в наказателното производство доказателства. Предвид високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца, пледира за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия, като наказанието да бъде определено към средния размер, предвиден в закона за това престъпление, а именно лишаване от свобода за срок от 8 години, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. Златко Златев от АК Бургас, намира за недоказано обвинението, с което подс. Т. е предаден на съд.

Счита, че липсват доказателства, които по безспорен начин да установят авторството на инкриминираното деяние. Моли съда да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.

В хода на проведеното съдебно следствие, подсъдимият Т. Т. се възползва от правото си да не дава обяснения. В личната си защита, както и в 1 последната си дума заявява, че не знае нищо за този случай.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т. М. Т. е *****.

На 13.03.2020 г. подс. Т. е освободен от затвора след изтърпяване на едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду наложените му по НОХД № 1480/2017 г. по описа на PC - Стара Загора, по НОХД № 1788/2017 г. по описа на PC - Стара Загора, по НОХД № 33/2018 г. по описа на PC Стара Загора, по НОХД № 348/2017 г. по описа на PC - Сливен и по НОХД № 519/2017 г. по описа на PC - Горна Оряховица, а именно лишаване от свобода в размер на 2 години и 6 месеца, което на основание чл. 24 от НК е увеличено до 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим (л. 181-183 от ДП).

През месец септември 2020 г. св. А. А. бил на почивка в гр. Созопол.

Около 00:30 часа на 12.09.2020 г. излязъл от хотела, за да си купи цигари.

Слязъл на брега до шезлонгите на централния плаж и седнал на един от тях.

По крайбрежната алея все още се разхождали хора. В един момент с периферното си зрение видял от дясно мъж и жена, които му заприличали на семейство. Това били подс. Т. и приятелката му св. А.. Двамата се приближили към св. А. и подсъдимият му поискал цигара. След като получил цигара, подс. Т. започнал да го разпитва дали е на почивка, колко ще остане, дали познава някой, който продава „други вещества“, както и дали жената, която е с него, е хубава. Свидетелят отговорил отрицателно и си тръгнал, като се отправил към алеята, но усетил, че някой го следва. Подсъдимият Т. му извикал да спре и го хванал за дясната ръка над лакътя. Свидетелят А. спрял и тогава подсъдимият му казал, че е „цивилен“ и, че всички въпроси, които е задал, били, за да разбере дали свидетелят не извършва незаконни дейности, свързани с наркотици. Пострадалият помолил да го остави и отново поискал да си тръгне, но подс. Т. не му позволил, като го хващал за ръката и се приближавал до него. В един момент подсъдимият с бързо движение издърпал портмонето от джоба на шортите на пострадалия. Свидетелят А. от своя страна се опитал да издърпа обратно портмонето си от ръката на подсъдимия, но последният не го пускал. Двамата държали портмонето едновременно. Подс. Т. попитал дали вътре има пари и същевременно го разтворил и разгледал преградите в портмонето. Тогава пострадалият успял да го дръпне от ръцете му и продължил да върви към алеята. Подсъдимият го настигнал, хванал го за дясната ръка, обърнал го частично към себе си и с едната си ръка хванал златния синджир, който пострадалият носел на врата си и който тежал 8,05 грама, и го издърпал силно, след което веднага се отдалечил. Докато вървял повторил, че е „цивилен“ и има познати и пострадалият не трябва да съобщава за случилото се в полицията. Свидетелят А. излязъл на алеята и се обадил на тел. 112.

2

На 13.09.2020 г. св. А. посетила магазин за бижута и ценности „**“ на ул.“**“ № * в гр. * и продала отнетата вещ на св. Ф. Х. – **. Попълнила декларация, че синджирът е нейна собственост и от магазина й била изплатена съответната сума.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, заключението на която установява, че пазарната стойност на 8,05 грама злато от 14 карата е 486,38 лв. (л. 39-40 ДП).

По делото е изготвена и графическа експертиза, видно от която подписът в графа „декларатор“ е положен от св. А. (л. 50-51 от ДП).

Синджирът впоследствие бил претопен и не е възстановен на пострадалия А..

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност:

- Гласни доказателствени средства: показанията на св. А. Д. А. в съдебно заседание и тези, дадени пред орган на досъдебното производство, обективирани в протокол за разпит на свидетел от 18.12.2020 г. (л. 22-24 ДП), приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т.

2, предл. второ от НПК; показанията на св. С. И. Д. в съдебно заседание и тези, дадени пред орган на досъдебното производство, съдържащи се в протокол за разпит на свидетел от 17.03.2021 г. (л. 27-28 ДП), приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК; показанията на св. С. С. С. в съдебно заседание и тези, дадени пред орган на досъдебното производство, обективирани в протокол за разпит на свидетел от 08.04.2021 г. (л. 29-30 ДП), приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК; показанията на свидетелите Н. В. Х., В. Р. М. и Ф. Ш. Х., дадени в съдебно заседание;

- Писмени доказателствени средства, събрани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 283 от НПК: протокол за изготвяне на ВДС (л. 59-60 ДП), протоколи за разпознаване на лица по снимки от 06.01.2022 г. (л. 109 и л. 110 ДП) и албуми към тях (л. 111 – 116 от ДП);

- Писмени доказателства, прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК: декларация от 13.09.2020 г. (л. 53 от ДП), писмо рег. №3649/2022г. на Началник на сектор „Режимна дейност“ при ГД „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието (л. 130 от ДП), Медицинско удостоверение на В. Н. А., изх. № 1- 0042/17.03.2022 г. и епикриза (л. 137-138 от ДП), справка за съдимост на подсъдимия Т. М. Т. (л. 181 – 183 от ДП) и писмо от 24.11.2022 г. на зам. началник на Затвора-Стара Загора (л. 37 от съдебното производство);

- Изготвени по делото и приети в съдебно заседание експертни заключения на: Съдебно-оценителна експертиза (л. 39-40 от ДП) и графическа експертиза (л. 50-51 от ДП).

Съдът поставя в основата на фактическите си изводи относно релевантните по делото обстоятелства доказателствените факти, изводими от показанията на свидетеля А. А., който е лице, пострадало от 3 инкриминираното деяние. Свидетелят А. пресъздава с подробности конкретиката, сочеща на времето, мястото, механизма на неправомерните действия и предмета на посегателство, като е категоричен за осъществената спрямо него от извършителя на инкриминирания престъпен акт – подс. Т., сила за отнемане на вещта. Очертаните от пострадалия фактически положения в депозираните от него свидетелски показания се подкрепят и кореспондират както с показанията на полицейските служители Н. Х., С. Д., С. С. и В. М., така и с писмените доказателствени средства, а именно протокол за изготвяне на ВДС и протоколи за разпознаване на лица.

Съпоставени с всички доказателства по делото, в показанията на свидетеля А. не се констатират несъответствия или противоречия относно фактите и обстоятелствата, свързани с основния предмет на доказване по делото.

Процесният инцидент е описан изключително детайлно и подробно от пострадалия.

Настоящият съдебен състав изцяло се довери на показанията на св.

А., който категорично на досъдебното производство разпознава подсъдимия Т. Т. като извършител на инкриминираното деяние.

В хода на досъдебното производство и при спазване на правилата на разпоредбата на чл. 171 НПК, на 06.01.2022 г. е проведено процесуално следственото действие разпознаване на лица, за което са изготвени писмени доказателствени средства - протоколи за разпознаване на лица. При проведения непосредствено преди това разпит, свидетелят А. подробно посочва отличителните белези на мъжът и жената, които се приближили до него инкриминираната вечер – ръст, тегло, дължина на косата, форма и цвят на лицето, облекло и др. Независимо от изминалия период от време, св. А. ги е запомнил добре, след което категорично разпознал подсъдимия Т. като лицето, което му е дръпнало ланеца, и св. А. като жената, която е придружавала подсъдимия. Посочва и особеностите, по които ги е разпознал – по чертите на лицето, по косата (жената), по *** (мъжът).

Съдът не намира допуснати процесуални нарушения във връзка с извършване на това действие по разследването. Същото е осъществено при спазване на процесуалните правила и е годен източник на доказателства. Тези протоколи са изготвени съгласно изискванията на чл. 128 - 129 от НПК и съобразно реда за извършване на разпознаване по чл. 171 от НПК. Ето защо, извършеното разпознаване на лица е годен източник на доказателства относно авторството на деянието, наред с всички останали, съдържащи се в доказателствената съвкупност.

Категорично и пред състава на съда св. А. заяви и посочи подсъдимия като лицето, което му е дръпнало ланеца в инкриминираната вечер. Разпознава и св.А. като жената, която е придружавала подсъдимия същата вечер.

Изложената от съда фактология намира своята доказателствена обезпеченост и в показанията на разпитаните по делото полицейски служители Н. Х., С. Д., С. С. и В. М.. Показанията на посочените свидетели са последователни, логични, кореспондиращи помежду си и взаимнодопълващи 4 се. Оценени в съвкупност с останалите доказателствени материали, те подкрепят отразените в обвинителния акт факти и обстоятелства, на които се основава обвинението и които очертават престъпната деятелност на подсъдимия.

Подробни и ясни са сведенията, дадени от св. С. С., доколкото именно той е служителят, на когото е била разпределена преписката, образувана по повод заявлението на А. А., и който има най-пълни и точни възприятия за цялостния развой на събитията. Свидетелят В. М. е присъствал на проведена от св. С. беседа със св. А., както и извършена впоследствие проверка на магазин за бижута в гр. **, ул. „**“ № *, където установили, че действително на 13.09.2020 г. св. В. А. е продала на св. Ф. Х. – ** в същия магазин, златния синджир, отнет от пострадалия. Видно от изготвената графическа експертиза, подписът в графа „декларатор“ в декларацията за продажба на отнетата вещ, е положен от св. А. (л. 50-51 от ДП). Депозираните от двамата показания са надлежен доказателствен източник и съдържащите се в тях факти и обстоятелства следва да бъдат ценени наред с останалите от доказателствената съвкупност. Посочените свидетели не са от кръга лица, за които съществува забрана по чл. 118 НПК. Заявеното от тях кореспондира и с дадените в хода на съдебното следствие показания на св. Ф. Х..