Определение № 995 от 06.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 995 гр. София, 06.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002101159 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Софийски районен съд, чрез Т. Д. ръководител сектор „Правно обслужване” срещу решение № 1282 от 31.10.2022 г. по в.гр.д. № 1757/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260989/18.03.2022 г. по гр.дело № 2900/2021 г. на Софийски градски съд, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Г. П., действащ чрез своята майка и законен представител И. Т. Х., на основание чл. 2б ЗОДОВ във вр. чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС, сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на производството по гр.дело № 24705/2015 г. на СРС, образувано по искова молба от 08.05.2015 г. и с постановено решение от 07 юли 2020 г. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и предявеният иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ във вр. чл. 6§1 от ЕКЗПЧОС да се отхвърли или се намали размерът на 1 присъденото на ответника възнаграждение.

В изложението са формулирани следните въпроси: 1. Установяване настъпването на неимуществени вреди от продължило над разумния срок съдебно производство у малолетно лице и в частност, когато възрастта на малолетното лице не му позволява да осъзнае какво представлява едно съдебно производство, какво е значението му за неговия живот, каква е обичайната му продължителност и дали то се движи в разумен или забавен срок?; 2. Приложение на изискването за настъпване на значителна вреда (т.е. вреда над обичайната за участник в съдебно производство) и нейното доказване в процеса, когато в съдебното производство е установено, че продължителността на делото не е довела до извънмерни вреди, съответно до сериозно отражение върху живота и психиката на ищеца, като критерий за разглеждане на предявен иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ в светлината на цитираната от ответника по иска практика на ЕСПЧ и ВКС. 3. Налице ли е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претендирани неимуществени вреди от малолетно лице и продължителността на съдебно производство, когато малолетното лице не участва в производството, няма разбиране за това какво е съдебно производство и дали е налице неразумна продължителност на същото, но същото формира емоциите и възприятията си като отражение на възприятията на трети лица, които участват в или коментират пред малолетното лице процеса? Първият въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Вторият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз, в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Третият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателят поддържа очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част.

Цитирани са т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 170/04.02.2020 г. по гр. д. № 4835/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение № 199/15.02.2016 г. и решение № 134/04.07.2016 г. по гр. д. № 5992/2015г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 92/02.08.2016 г. по т. д. № 965/2015 г. на ВКС, І ТО, решение № 272/27.01.2020 г. по гр.д.№ 924/2019 г. на ВКС, ІV ГО.

2

Ответникът по касационната жалба – Д. Г. П., не е изразил становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационен контрол и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.

2б ЗОДОВ във вр. чл. 6§1 от ЕКЗПЧОС.

От фактическа страна по делото е прието за установено следното:

Производството по гр. дело № 24705/2015 г. по описа на СРС е образувано на 08.05.2015 г. въз основа на предявена от Д. Г. П. против „Орка – С“ ООД искова молба с формулирано искане по чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на неговия баща, поради настъпила на 23.10.2014 г. трудова злополука, установена с разпореждане № 17400 от 02.12.2014 г. на НОИ, заедно със законната лихва от увреждането. За обосноваване на искането си малолетният ищец Д. П. чрез неговата майка и законен представител И. Х. е изложил ясно и точно относимите фактически обстоятелства, като е направил и доказателствени искания.

С разпореждане от 05.06.2015 г. СРС, ГО, 73-ти състав, определен да разглежда делото след извършено на 08.05.2015 г. разпределение, е разпоредил връчването на основание чл. 131 от ГПК на препис от исковата молба на ответника за отговор в 1-месечен срок. Съобщението с приложения препис е връчен на ответника „Орка – С“ ООД на 05.10.2015 г., като отговор на исковата молба е подаден от последния на 04.11.2015 г.

Преди постъпването на отговора, с молба от 14.10.2015 г. е направено искане за допускане на обезпечение на иска чрез запор върху вземания на дружеството за вземания от банкови сметки. С молба от 21.12.2015 г. ответникът е съобщил за налагане на исканото обезпечение по друго гр. дело № 3126/2015 г. на РС – Шумен, образувано по молба по чл. 390 от ГПК на Д.

П. и е поискал неговата отмяна, като по исканията на страните СРС се е произнесъл с определение от 30.11.2016 г.

3

С молба от 22.11.2016 г. ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Чаталбашев, е оттеглил исковите си претенции и поискал прекратяване на производството. Преди произнасяне от СРС по така направеното изявление, с молба от 25.11.2016 г. същото е оттеглено от ищеца, чрез законния му представител, като е посочено и, че адв. Ч. не разполага с пълномощия за разпореждане с предмета на делото. Въпреки последното изявление, СРС с друго определение от 30.11.2016 г. е прекратил на основание чл. 232 от ГПК производството по делото. Определението за прекратяване на производството е обжалвано с частна жалба от 20.12.2016 г. от ищеца Д. П., който поради липсата на предприети съдопроизводствени действия, на 04.05.2017 г. е подал молба по чл. 255 от ГПК. След постъпването й по делото СРС е разпоредил на 26.07.2017 г. връчването на препис от частната жалба на другата страна за отговор, като отговор е подаден от ответника на 18.09.2017 г. и по разпореждане от 26.09.2017 г. на първоинстанционния съд, делото е изпратено на въззивния съд за произнасяне по жалбата.

На 29.09.2017 г. по частната жалба е образувано гр. дело № 12407/2017 г. на СГС, който с определение от 22.11.2017 г. е отменил прекратителното определение на СРС, поради липсата на изрични пълномощия на адвокат Ч. и делото е върнато на СРС на 30.11.2017 г.

Междувременно на 01.06.2017 г. по делото на СРС е постъпило и гр. дело №1118/2016 г. на РС - Шумен, образувано по предявени от Д. П. (майка на починалия при трудовата злополука) против „Орка – С“ ООД искове по чл.

200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Същото е изпратено по подсъдност и присъединено от ОС – Шумен за общо разглеждане с гр. дело № 24705/2015 г. от СРС с определение от 16.12.2016 г. по гр. дело № 581/2016 г., образувано по частна жалба за подсъдността на исковете на Д. П.

За предприетите от ищеца действия по движението на делото пред СРС е представена молба от 31.10.2018 г. , подадена от него до Омбудсмана н. Б., за оказване на съдействие по хода на исковото производство по гр. дело № 24705/2015 г. на СРС.

След тази молба и други такива с определение от 27.11.2018 г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК, СРС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.03.2019 г. Постановил е също 4 и гр. дело № 1118/2016 г. на РС – Шумен да бъде докладвано на зам. председателя на СРС за образуване на ново дело и разпределянето му, като с разпореждане от 28.11.2018 г. същото е върнато на същия състав поради постановеното от ОС – Шумен съединяване на делата за общо разглеждане.

На 01.03.2019 г. поради нередовно призоваване на ищеца Д. П. по присъединеното дело на РС – Шумен, ход на производството не е даден, като същото е насрочено за разглеждане на 31.05.2019 г. На това заседание съдът е провел съдебното следствие и след изслушване на устните състезания на страните го е обявил за произнасяне с решение. Решението, с което частично са уважени предявените от Д. П. и Д. П. искове по чл. 200 от КТ, е постановено на 07 юли 2020 г., като до ответника „Орка – С“ ООД са изпратени съобщения съответно на 07 юли 2020 г. и 10.08.2020 г. , върнати в цялост по делото. С разпореждане от 06.07.2021 г. СРС е указал връчването на ново съобщение на ответника чрез процесуалния му представител, който на 14.07.2021 г. е отказал да получи съобщението поради липса на връзка с доверителя й. СРС е приел съобщението за връчено при отказ на представителя и удостоверил влизането му в сила на 29.07.2021 г.

Във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди пред първата инстанция са разпитани свидетелите З. Д. и Х. Ж. – близки познати на детето и неговата майка.

Свидетелката З. Д. е посочила, че Д. е син на нейната най-добра приятелка И.. През лятото се виждали всеки ден, а сега един, два пъти седмично. Заедно ходят на почивка, прекарват заедно уикендите Д. живее с майка си и брат си и е във втори клас. През 2015 година Д. бил на две години.

Майка му не му обяснявала, опитвала се да му спести някои неща. Покрай делата и тревогите, свързани с тях била разстроена, понякога плачела, разказвала на свидетелката, а децата постоянно били край тях. Д. виждал, че майка му е разстроена и я питал защо. Детето се разстройвало заради това, че тя е разстроена. Д. бил много чувствителен и понякога се затварял. Понякога Д. я питал пак ли ще ходи в София заради него. Тя се стараела повече с усмивка да му отговаря.

Свидетелят Х. Ж. е посочил, че познава Д. от 2014 г., когато бил на година и половина. Виждат се поне веднъж в месеца. Детето било чувствително, отговорно и справящо се в училище. Било и силно привързано 5 към своята майка, поради което и то видимо се притеснявало, когато тя трябвало да пътува заради дела, свързани с него. Всяка една емоция на майка му му се отразявала. Свидетелят чувал, че детето се справя добре в училище с помощта на майка му, която го пращала на уроци. Свидетелят знае, че Д. води дело от 2015 г. срещу работодателя на баща си. По него имало заседание през 2019 г., а решението излязло през 2020 г. и влязло в сила през 2021 г. За делото пред детето не било говорено открито, но той дочувал и започвал да пита. Притеснен бил, че майка му пътува за делото. Д. се опитвал да бъде закрилник на по-малкия си брат и да помага на майка си.

От правна страна е прието, че предявеният иск е с правно основание чл.

2б ЗОДОВ вр. чл. 6§1 от КЗПЧОС. Прието е, че за да бъде основателен този иск ищецът следва да докаже, че е водил процесното гр.д. № 24705/2015 г. на СРС; че същото не е приключило в разумен срок и че от това за ищеца са произлезли твърдените неимуществени вреди. Посочил е, че следва да бъде доказан техния вид и обем, с оглед установяване размера на претенцията за обезщетяването им.

Посочено е, че доколкото чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ препраща към чл. 6§1 от КЗПЧОС, според който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, тази норма определя и лицата, които са материално легитимирани да търсят обезщетение за разглеждане на неговото дело в разумен срок.