Решение № 579 от 09.02.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 579

Стара Загора, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I състав, в съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора АНДРЕАН ГЕОРГИЕВ СУТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА административно дело № 20257240700300 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 285 ал.1 вр. с чл.284 вр. с чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, образувано по исковата молба на В. Д. Д., предявена на 21.03.2025г. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 13 000лв., преживени в периода от 25.08.2020г. до 31.08.2020г. в Следствен арест Хасково, а за датата 24.08.2020г. и за времето от 01.09.2020г. до 01.10.2020г. в Следствен арест Свиленград. В исковата молба се твърди, че не са изпълнени изискванията за минималната жилищна площ от 4кв.м. на всеки задържан, липса на свободен и непрестанен достъп до санитарен възел, поради необособяване на такъв към килията, наличие на дървеници и хлебарки, влага, мухъл, изронена мазилка, мръсотия по стените, тавана и пода, стари, скъсани и мръсни дюшеци и одеяла, без достъп на естествена светлина и проветрение поради липса на прозорец, а осветителното тяло било извън килията. В килията отсъствал отоплителен уред, което водело до температура през зимата от 10 градуса по Целзий. Възможността за къпане била веднъж седмично, като нямало пералня и сушилня за дрехите, които поради това съхнели в килията и така се повишавала влажността в помещението. Хранителното меню не отговаряло на Таблица №1, утвърдена по чл.84 от ЗИНЗС, защото отсъствали по 200грама плодове, 300 грама зеленчуци, 200мл мляко на ден. Ищецът не получил нито веднъж почистващи материали и пособия. Нямало площадка за престой на открито и възможност за движение и спорт. В ареста в [населено място] престоят на открито се провеждал в друго по-голямо помещение, в което се разрешавало тютюнопушене, пречещо и увреждащо здравето на останалите. В ареста в [населено място] престоят на открито се осъществявал в коридор. Достъпът до телефон бил ограничен. Нямало библиотека, вестници или телевизия, с което ищецът бил поставен в условия на крайна изолация от външния свят.

Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“ [населено място] оспорва основателността на предявения иск, аргументирайки се с представената по делото информация относно условията за изпълнение на мярката „задържане под стража“, като поддържа, че единственото нарушено условие е за минимална жилищна площ от 4 кв.м., но няма доказателства за посочените в исковата молба неблагоприятни други условия. Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност, тъй като се твърди, че искът е предявен на 06.10.2025 г., която дата е след началния момент на поставяне в условията на нечовешко и унизително отношение в арест Свиленград.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Административен съд – Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.284, ал.1 вр. с чл.3, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 13 000лв. за неимуществени вреди от поставяне на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС при изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Следствен арест Хасково в периода от 25.08.2020г. до 31.08.2020г., а за датата 24.08.2020г. и за времето от 01.09.2020г. до 01.10.2020г. в Следствен арест Свиленград. Искът е предявен на 21.03.2025г., а уточнението на датите, на които мярката е изпълнявана в Следствен арест Свиленград и Следствен арест Хасково е в рамките на първоначално заявения исков период, поради което не представлява предявяване за първи път на нови факти или периоди направеното на 06.10.2025 г. с писмена молба уточнение на времето и мястото, на което са причинени и преживени вредите. Освен това началният момент на давността е този, в който е приключило поставянето в неблагоприятните условия, с което се завършва фактическият състав на чл.284 от ЗИНЗС, така и този по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно цитираното от ответника Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В ход по същество ищецът лично поддържа, че в Следствен арест Свиленград не е имало дървеници и хлебарки, храната е била добра, одеялата също, но са били четирима в една килия, а мястото за престой на открито е било коридор. В ареста в [населено място] е имало дървеници и хлебарки, било много мръсно, миришело лошо и храната не била хубава. Поддържа писменото си становище против основателността на заявеното от ответника с писмения му отговор възражение за изтекла пет годишна давност.

Съгласно заявеното в ход по същество от ищеца, онова, от което се претендират вредите, са пренаселеност, липса на непрекъснат и свободен достъп до тоалетна и течаща вода и липса на престой на открито в Следствен арест Свиленград, а по отношение на условията в Следствен арест Хасково се поддържа причиняване на вредите от пренаселеност, липса на престой на открито, лоша храна, дървеници, хлебарки и лоши битови условия в килията. Установено е от материалите по делото, че ищецът не може да чете и пише, поради което и не следва да се обсъжда заявеното за крайна изолация поради липса на библиотека, вестници в следствените арести. Исковият период не обхваща зимни месеци, поради което не следва да се обсъждат и оплакванията за липса на отоплителен уред в помещението в зимния период.

От справките и документите, приложени към писмения отговор и представени от ответника в изпълнение на задължението за предоставяне на информация за условията, при които е прилагана мярката за неотклонение „задържане под стража“, се установява следното:

Ищецът е пребивавал на посочената дата и в исковите периоди в Следствен арест Свиленград и в Следствен арест Хасково, където е бил поставен при следните условия: В Следствен арест Хасково за времето от 25.08.2020 г. до 31.08.2020 г. в спално помещение № 17 с площ от 8.37 кв.м. заедно с още едно лице с посочени три имена в справката на лист 154 по делото. Килията е оборудвана с три легла, една маса и две табуретки, но прозорците не се отварят, поради което няма достъп на свеж въздух и на естествена светлина. Въздухът се върти от вентилатори и постъпва през въздуховоди, а охлаждането е от климатик, докато отоплението е от централно парно. Представени са доказателства за ДД обработки и за раздавани средства и пособия за лична хигиена, както и за почистване на килиите, поради което не може да се приеме, че нивото на хигиена е било под неизбежното, както и за наличие на дървеници и хлебарки в популации, причиняващи страдание. Къпането и прането е осигурявано два пъти седмично. Леглата са оборудвани с постелъчно бельо и одеяла, които се изпират периодично на обществена пералня. Няма санитарен възел към килията, поради което за посочения период ищецът е лишен от постоянен и свободен достъп до санитарен възел и течаща вода, и защото килията е била денонощно заключена. Липсвал е престой на открито, тъй като същият се е провеждал в обособено затворено помещение с прозорци, които се отварят. За времето от 25.08.2020 г. до 31.08.2020 г. са предоставени хранителни менюта, според които са предоставени храни, съдържащи месо, отделно мляко и веднъж в един от дните плодове. По време на престоя в арест Хасково ищецът не е заявил желание за ползване на телефон, съгласно представено копие-извлечение от нарочен дневник за записване на желаещите да ползват телефонна връзка. На 31.08.2020г. ищецът е предаден в 8.45ч. на служители на ОЗО Хасково.

Следователно за посочения период от 25.08.2020г. до 30.08.2020г. включително ищецът е лишен от престой на открито и от свободен, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, които две неблагоприятни условия кумулативно причиняват страдания от вида на стоящите вън от съмнение, за които се следва обезщетение в размер на 8 евро на ден, съгласно практиката на ЕСПЧ, или общо 40 евро, тъй като на датата 31.08.2020г. ищецът е предаден в 8.45ч. на служители на ОЗО Хасково.

Относно условията в Следствен арест Свиленград: На 24.08.2020г. и от 02.09.2020 г. до 01.10.2020 г. е бил в помещение № 5 с площ от 6.5кв.м., оборудвано с четири легла, една маса и две табуретки, като в това помещение е пребивавал с още едно лице на 24.08.2020 г. или общо двама; от 02.09.2020 г. до 17.09.2020 г. с две задържани лица или общо трима; от 18.09.2020г. до 19.09.2020г. са били общо четирима, а от 19.09.2020г. до 01.10.2020г. са били общо трима. Описаните условия сочат на тежко нарушаване на изискването за поне четири [жк], което причинява само по себе си страдание от липса на достатъчно лично жизнено пространство, което допълнително се утежнява от липсата на прозорец за достъп на естествен и чист въздух, както и на естествена светлина. Прозорецът е бил на вратата към коридора, на която са били поставени и луминисцентни лампи. Килията не разполага със собствен санитарен възел, което допълнително е утежнило положението на ищеца от липсата и на постоянен и свободен достъп до течаща вода и санитарен възел. Същото се отнася и за двата дни – 01 и 02.09.2020 г., когато е настанен в спално помещение № 2 с площ от 6.5 кв.м. заедно с още едно лице. Престоят на открито е в коридора пред спалните помещения, което означава, че няма такъв. Страданието е било действително достатъчно тежко, за да се приеме, че само по себе си поставя ищеца в положение не толкова и само на нечовешко и унизително отношение, колкото на изтезание, за което се следва размер на обезщетението от 10 евро на ден или общо за 32 дни сумата от 320 евро. За посочения период ищецът не е заявил желание да ползва телефон.

Така искът с правно основание чл.284, ал.1 вр. с чл.3, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС се явява частично основателен общо до размера на 360 евро, а над тази сума до претендирания размер от 13 000 лв., равняващи се на 6646,79 евро, както и за датата 31.08.2020 г. следва да се отхвърли като неоснователен.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Стара Загора

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.284, ал.1 вр. с чл.3, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да заплати на В. Д. Д., [ЕГН], сумата от 360 /триста и шестдесет/ евро – обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради нарушаване на забраната за нечовешко и унизително отношение и изтезание при изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Следствен арест Хасково за времето от 25.08.2020г. до 30.08.2020г. включително, и в Следствен арест Свиленград на датата 24.08.2020г. и за времето от 01.09.2020г. до 01.10.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 360 евро до 6646,79 евро – равностойност на 13 000 лева, и за датата 31.08.2020г., като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят страните, като срокът за обжалване тече от връчване на решението на процесуалните представители на страните.

Съдия: