Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 214 от 03.11.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 681/2022
Вид
Решение № 214
Подписан
03.11.2022
В сила
03.11.2022
Състав
Светла Василева Даскалова, Румяна Петрова Петрова, Станчо Радев Савов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Варна, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Станчо Р. Савов

Румяна П. Петрова при участието на секретаря Теодора Св. И. в присъствието на прокурора А. Д. И. като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223100600681 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е Присъда №13 от 12.05.2022г. по НОХД № 395/2021г. на РС- Провадия, 1-ви състав, с която подс. С. Ж. Ж. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като му е наложено наказание при условията на чл.54ал.1 от НК „ЧЕТИРИ МЕСЕЦА“ лишаване от свобода, при общ режим, като на основание чл.68ал.1 от НК е приведено в изпълнение отложено наказание Лишаване от свобода за срок от четири месеца по НОХД № 5161/2018г. по описа на РС- Варна, при общ режим.

Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс. С. Ж. Ж. чрез адв.

С. Н., с която се иска присъдата да бъде изменена в по- лека такава, тъй като освен за детето, за което е осъден да заплаща издръжка има и друго дете, за което се грижи. В допълнението към жалбата се сочи, че присъдата е немотивирана. Твърди се, че до постановяване на присъдата, а и след нея, подсъдимият е внесъл вноски по издръжката, която дължи, като до насрочване на делото във въззивната инстанция ще изплати цялата сума.

В съдебно заседание защитникът на С. Ж. поддържа изцяло депозираната жалба и допълнението към нея, като моли съда са измени присъдата на РС, тъй като подсъдимият осъзнава, че е допуснал грешка, възстановил е сумата по издръжката, има две малолетни деца, за които се грижи, като към настоящият момент той редовно плаща издръжката на детето. С оглед на това моли да бъде отчетено неговото добро поведение и присъдата да бъде изменена в пробация. В последната си дума подс. Ж. също моли да му бъде наложено наказание Пробация.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура счита, че с оглед представеното в съдебно заседание доказателство за изплщане изцяло на дължимата издръжка, жалбата на подсъдимия следва да бъде уважена и да бъде изменена присъдата на РС- Провадия като му 1 бъде наложено наказание пробация. В тази връзка предлага на съда на подсъдимия да бъде наложено казание Пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от 8 месеца, като тази по чл.42а, ал.1т.2 от НК да е с периодичност два пъти седмично. Моли бъде отменено и приложението на чл.68ал.1 от НК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение на законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314ал.1 от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, разгледана по същество се явява основателна.

От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

Подсъдимият С. Ж. Ж. живеел в град Варна, област Варна. На 19.08.2012 год. същият сключил граждански брак със св.С. Ш. З., като от този брак двамата имали родено на 28.01.2013г. дете - М. С.ова Ж.а. С Решение №234/06.11.2017г. по гр.д. №598/2017г. по описа на PC-Провадия, в сила от 06.11.2017г. бракът между подс.Ж. и св.З. бил прекратен поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите. Съгласно постигнатото между същите споразумение упражняването на родителските права спрямо роденото през брака дете М. било възложено на майката, а бащата приел да заплаща в полза на детето чрез неговата майка Садет З. месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от влизане на решението в сила.

След прекратяването на брака св.З. и детето М. заживяли в град Провадия, община Провадия, област Варна, ** ** * * * *. Първоначално подс.Ж. заплащал регулярно дължимите суми по постановената издръжка, като извършвал парични преводи чрез куриер „Еконт Експрес“ООД - гр.Русе до св.З., но в началото на 2020 год. престанал да изпълнява задължението си, поради материална затрудненост. В началото на 2021 год., предвид това неизпълнение майката на детето - св.З. инициирала образуването на изпълнително производство срещу него - №20213130400006 по описа на ДСИ при РС- Провадия. Видно от писмо изх.№247/30.03.2021 год. по делото няма постъпили от длъжника суми по издръжката.

Видно от писмо с приложения изх.№ 10856/17.05.2021 год., съгласно електронната база данни на „Еконт Експрес“ООД - гр.Русе и приложени таблици във файлов формат за периода от 01.11.2017 год. до 05.02.2020 год. подс.С. Ж. Ж. е извършил плащания на общо 24 месечни вноски, всяка по 150 лева за времето от 07.11.2017 год. до 05.02.2020 год. вкл., както и еднократно на 02.12.2017 год. - сумата от 100 лева, което не покривало задължението за една месечна вноска. Така, подс.Ж. заплатил по дължимата издръжка общо сумата от 3 700 лева.

От приложена по делото справка на Служба по вписванията - гр.Горна Оряховица към 01.04.2021 год. подс.С. Ж. Ж. е притежавал ½ ид.ч. от недвижим имот - масивна двуетажна жилищна сграда и гараж, построени върху държавна земя, както и право на строеж върху 125, 45 кв.м.

Видно от писмо вх.№ 10-03-11-228#2 от 18.02.2021г. на Д „БТ“Провадия, през инкриминирания период подс.Ж. нямал регистрации в Д„БТ“-Провадия.

Налична била регистрация в Д „БТ“-Варна за времето от 08.02.2013 год. до 14.03.2013 год.

По делото е приложено заверено копие от трудов договор №00014/24.09.2020 год. на „МИК СТРОЙ“ДЗЗД, съгласно който считано от 25.09.2020 год. подс.С. Ж. Ж. е заемал длъжността „общ работник, строителство на сгради“ при установено пълно работно време.

В хода на въззивното производство е представена разписка, видно от която подсъдимият е заплатил сумата от 500лева, дължима за издръжката на детето по обвинителния акт на 12.02.2022г. и по банков път вносна бележка от 14.09.2022г. е заплатил сумата от 3106,20лв.

2

Въззивната инстанция счита, че по делото са налице доказателства за плащане на дължимата издръжка от подсъдимия за месеците ноемри и декември 2017г., видно от приложените на ДП писмени доказателства от куриерска служба „Еконт“, поради което и в тази част обвинението спрямо подсъдимия е несъставомерно и присъдата следва да се измени. Макар в приетата фактическа обстановка първоинстанционния съд да е приел за установено това обстоятелство, неправилно е включил тези два месеца в инкриминирания период.

Настоящата инстанция счита, че от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият не е заплащал дължимата издръжка за периода от 06.01.2018г. до 25.10.2021г., тъй като не е заплатил дължимата издръжка за м. януари 2018г., на 06.02.2018г. е платил само 100лв., не е платил и дължимата издръжка за м. април 2018г. След този месец/ от м. май 2018г./ е плащал дължимата издръжка до 06.12.2019г. включително, както и една месечна издръжка през м. февруали 2020г., след което престанал да плаща. Горното се установява от приложените по делото писмени доказателства от куриерска фирма „Еконт“, а така също и от показанията на свидетелката Садет З.. Поради неплащането на издръжката за м. януари 2018г., плащането само на 100лв. на 06.02.2018г., както и неплащането на дължимата издръжка за м. април 2018г. подсъдимият е обективирал престъпния състав на чл.183ал.1 от НК, тъй като е инкасирал неизпълнение на задължението на две и повече месечни вноски. Редовното заплащане след това води до погасяване на старо задължение и е налице отново неизпълнение на две и повече дължими издръжки. С оглед на това въззивният съд приема, че инкриминираният период на неплащане на издръжката е от 06.01.2018г. до 25.10.2021г., представляваща 24 месечни вноски на стойност 3600лв, което обективно деяние доказано е било осъществено от него. Видно от писмените доказателства подсъдимият е платил и една издръжка в размер на 150лв. през м. февруари 2020г., след което спрял да плаща. Видно от показанията на св. З. подсъдимият е заплащал издръжката по куриер, като това сторил до м.януари 2020г. От тогава въпреки водените с него разговори, той не заплатил дължимата за детето издръжка. Предвид горното съдът намира, че подс. Ж. е заплатил за този период сумата от 3400лв., представляваща 22 дължими издръжки/ вкл. сумата от 100лв. за м. февруари 2018г./, като за инкриминирания период от м. януари 2018г. до м. октомври 2021г. същият не е изпълнил дължимото поведение за 24 месечни вноски за издръжка, като сумата, която е дължима е в размер на 3600лв. От доказателствата по делото се установява, че същият е работил през този период, т.е. разполагал е със средства да изплаща издръжката. На следващо място налице са доказателства, че е имал и недвижимо имущество, което би могло да послужи за изпълнение на задължението му, но въпреки това, същият съзнателно не е заплатил дължимата за този период издръжка за детето, поради което от обективна страна е осъществил състава на вмененото му престъпление. Същото е осъществено и от субективна страна, тъй като е съзнавал, че е осъден с влязло в сила решение да заплаща ежемесечно издръжка за детето си, но въпреки обстоятелството, че е бил работоспособен и е реализирал доходи, не е изпълнил задължението си. С оглед горното правилно РС- Провадия е установил обективната и субективната съставомерност на осъщественото от подсъдимия деяние, като от инкриминирания период следва да бъдат изключени месеците ноември и декември 2017г., за когато е налице плащане и в този смисъл присъдата следва да бъде изменена.

С обжалвания съдебен акт РС- Провадия е наложил на подс. Ж. наказание Лишаване от свобода в размер на Четири месеца, при общ режим, при условията на чл.54ал.1 от НК, като на основание чл.68ал.1 от НК е привел в изпълнение отложеното наказание по НОХД № 5161/2018г. по описа на ВРС в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, при първоначален ОБЩ РЕЖИМ. Настоящата инстанция счита, че наказанието на подс. Ж. с оглед обуславящите отговорността обстоятелства, се явява несправедливо определено, имайки предвид това, че след постановяване на присъдата същият е изпълнил изцяло задължението за издръжка за инкриминирания период, поради което отчитайки горното съответно на общественаната опасност и на целите на наказанието намира, че би било 3 алтернативно предвиденото в нормата на чл.183ал.1 от НК наказание Пробация.

Съобразявайки обуславящите отговорността обстоятелства наказанието Пробация следва да е със следните пробационни мерки- по чл.42а,ал.2т.1 от НК –„Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, както и по чл.42а,ал.2т.2 от НК –„ Задължителни периодични срещи с пробациионен служител“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Настоящата инстанция счита, че това наказание с оглед на представените писмени доказателства за плащане изцяло на дължимата по обвинителния акт издръжка и ниската обществена опасност на подсъдимия обуславят извод за адекватност и справедливост при налагане на този вид наказание. В тази връзка съобрази обстоятелстото, че през по- голяма част от инкриминирания период подсъдимият е заплащал издръжка, изразеното от същия съжаление за извършеното, както и обстоятелството, че полага обществено полезен труд. С този вид и размер на наказанието ще се изпълнят целите на наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК и ще се въздейства предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия в извършване на престъпления.

С оглед наложеното наказание Пробация присъдата в частта относно приложението на чл. 68ал.1 от НК и привеждане в изпълнение на наложеното на подсъдимия наказание в размер на Четири месеца Лишаване от свобода по НОХД № 5161/2018г. по описа на ВРС следва да бъде отменена.

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за отменяване на присъдата, на основание чл.334т.3, чл.337ал.1т.1, чл.338 от НПК, съставът на Окръжен съд - Варна, като въззивна инстанция,