Решение № 4525 от 05.11.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4525

Хасково, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VI състав, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20247260700964 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по жалба от М. Е., гражданин на M., с посочен по делото съдебен адрес: ТЦ Пъстрогор, срещу Решение №УПП-987/04.10.2024г. на Интервюиращ орган в ТЦ Пъстрогор при Държавната агенция за бежанците при МС (П.Корцанова). Твърди се, че решението, с което се отказва предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността. Жалбоподателят бил заявил пред ДАБ подробно своята история и същата била възприета правилно. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Нямало нито един аргумент дали молбата е явно неоснователна, а били обсъдени въпроси, свързани с обстановката в M.. Това следвало да се обсъжда в производство по общия ред. Не били изложени мотиви защо се приема, че се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липсата на мотиви в тази част била съществено процесуално нарушение, тъй като не се посочвали фактическите основания за правните изводи на органа. Изложени били формално и бланкетно определени факти и обстоятелства. Молбата за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Обстановката в M. непрекъснато се влошавала, а административният орган приел, че той не бил обект на репресии и нямало риск за живота му. Чувствал, че е в опасност и че е уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Изпитвал опасения за живота си в M. и заявил, че иска да живее в България и ако бъдел върнат, то имало опасност от посегателства и реален риск за живота и сигурността му. Не било изследвано законодателството в M.. Неправилно била приложена и тълкувана нормата на чл.9 от ЗУБ. Иска да бъде отменено обжалваното решение и преписката да бъде върната на административния орган с указания молбата да бъде разгледана по общия ред.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №4379 ПАМ-1348 от 20.09.2024г. по отношение на М. А. Е. била наложена принудителна административна мярка – Връщане до страна на произход - M..

С молба №УП-17080/02.10.2024г. по описа на ДАБ при МС, жалбоподателят, [държава], е поискал закрила в Република България. Приложена е и Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като лицето не притежава документи за самоличност, като е подписана и декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 02.10.2024г., както и покана от 02.10.2024г. за провеждане на интервю, решение за настаняване, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта, а също и амбулаторен лист. За с.з. се представя докладна записка за напуснали ТЦ чужденци. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.

На 03.10.2024г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представения по делото протокол – жалбоподателят заявил, че нямал роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал M. през август 2024г. със самолет, легално в посока Турция. Останал в Истанбул 10 дни, а оттам с помощта на трафикант тръгнал към България с група от 8 човека. Минал през телената мрежа нелегално, после в продължение на 8-9 дни били в гората, стигнали пътя и се качили на автомобил за София, където били 8 дни. После тръгнали към Сърбия и ги заловила полицията. Не бил арестуван или осъждан в своята държава. Напуснал я заради бедността, работел дотогава в земеделието. Печелел по 4-5 евро на ден, а това не било достатъчно, защото имал семейство и трябвало да го издържа. Нямал време да учи, за да може да си намери по-добра работа в завод. Искал да отиде в Германия. Не бил членувал в партия или политическа организация, нямал проблеми с властите в M.. Нямал и проблеми заради изповядваната от него религия или етнос. Искал да се върне в държавата си. Подал молба в България, защото искал да работи тук и да праща пари на семейството си.

С Решение №УПП-987/04.10.2024г. на Интервюиращ орган на основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 и т.13 от ЗУБ е отхвърлена молбата от М. Е. за предоставяне на международна закрила, като същото е съобщено на жалбоподателя на 04.10.2024г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 07.10.2024г.

Представена е Справка №ЦУ-2018/27.09.24г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ относно общото положение в Кралство M., както и относно актуалната политическа и икономическа обстановка.

От докладна записка №1626/15.10.2024г. до Директор ТЦ Пъстрогор се установява, че от 12.10.2024г. посочени лица, сред които и жалбоподателят – т.9, са в неизвестност.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя, а жалбата е подадена в определения от закона 7-дневен срок, поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган на длъжност ст.експерт, определен със Заповед №РД05-293/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган – л.15.

Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка. Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 02.10.2024г., а оспореният акт е издаден на 04.10.2024г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура. В хода на производството пред решаващия орган при ДАБ с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

В случая административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила – л.19, но по делото няма приложено последващо становище. Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Поради това съдът счита, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.

Оспореното решение съдът намира и за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателят заявява, като причина за напускане на M. икономическото положение в страната. Бежанската история е обвързана с това обстоятелство, като не се твърди, че има осъществяване на „преследване“. Самият жалбоподател сочи, че не е имал други проблеми извън тези, свързани с бедността. Жалбоподателят не твърди, че е бил принуден да напусне страната, а го е направил доброволно и по своя инициатива. Според съда така изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа, като такива, които не установяват обстоятелството, че спрямо търсещият закрила на основание на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група има осъществено преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова, поради което и същият основателно да се страхува от това. Нито един от изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините, които се релевират в закона. Статутът на лицето следва да се определя не просто от субективните възприятия, но и последното следва да е породено от обективна ситуация, каквато не е била установена от административния орган. Установените с интервюто факти са правилно интерпретирани, като е обсъдено доброволното напускането на държавата по произход. Като е обсъдена детайлно от интервюиращият орган представената бежанска история, то може да се направи защитен извод, че молителят не е бил принуден да напусне родината си, а го е направил сам доброволно и по собствено желание. В изложената бежанска история и при обсъждане причините за напускане на M. следва да се има предвид и установеното незаконно влизане на територията на Република България без чужденецът да е поискал закрила веднага, а това е сторено едва след дни, прекарани в страната, включително престой в София, и след продължаване към сръбската граница след като е било осъществено незаконното влизане в РБългария. Нещо повече – самият жалбоподател сочи, че е искал да стигне до Германия, за да работи там. В настоящото производство не се установява причините за напускане да попадат в обсега на изброените в определението за понятието бежанец, нито може да бъде направен извод, че чужденецът се нуждае от закрила. Липсата на каквито и да е конкретни данни за проявено преследване спрямо търсещия закрила или опасността от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в обжалваното решение. В този смисъл правилен се явява изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на фактите от бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в историята си чужденецът не навежда някакви твърдения за конкретни репресии, предприети спрямо него или близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и обуславя извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като неоснователна е изцяло правилно.