Решение № 33 от 15.02.2024, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 301/2023
- Вид
- Решение № 33
- Подписан
- 15.02.2024
- В сила
- 30.04.2024
- Състав
- Валентина Петрова Димитрова, Ирина Миткова Ганева, Атанас Дечков Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 628 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 286, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 33 гр. Разград, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Валентина П. Д.
Членове:
Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20233300500301 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Първоинстанционното производство пред РС Разград е образувано по депозирана искова молба от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, гр. София, ЕИК 831094393, подадена чрез пълномощник, срещу ответниците ЕТ „КИБ – К. Б“, М. Б. Б., М. В. Б. и Ц. П. С. – Б., първият като кредитополучател, а останалите като поръчители, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК за установяване съществуването на вземане, произтичащо от Договор за кредит № 076LDM000034 от 29.05.2009 година, сключен между страните и за което в полза на банката е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК, за главница в размер 21 165,80лв., договорна лихва, солидарно дължима в размер на 15 152,22лв. за периода 27.12.2013 до 16.10.2014, комисионна, солидарно дължима в размер на 958, 30 лв. за периода 2014-2018г. и наказателна лихва в размер на 4188 лв. за периода 16.10.2016 г. – 15.10.2019 г., и за едноличния собственик за сума в размер на 15 646,28 лв. – наказателна лихва за периода 27.11.2013 г. -15.10.2019 г.
С решение № 39/16.06.2021 г., постановено по гр. д. № 787/2020 г. по описа на РС Разград в производство по чл.422 от ГПК, съдът е приел за установено, че ответниците дължат солидарно на „Първа инвестиционна банка”АД, първият като кредитополучател, а останалите като поръчители, главница в размер 21 165,80 лв., договорна лихва за периода 27.12.2013г. до 27.05.2019г. в размер на 15 152,22лв., комисионна за периода 2014-2018г. в 1 размер на 958,30лв. и наказателна лихва в размер на 4188 лв. за периода 16.10.2016г. – 15.10.2019г., а едноличният търговец – наказателна лихва в размер на 7452,27 лв. за периода 16.10.2016г. – 15.10.2019г. Районният съд е отхвърлил претенцията на ищеца за дължимост на наказателна лихва до първоначално предявения размер от 15 646,28 лева за периода 27.11.2013г. – 15.10.2019г. по отношение на едноличния търговец – кредитополучател като неоснователен и недоказан.
Недоволна от решението е останала ответницата М. Б., поради което е депозирала въззивна жалба, към която се присъединила ответницата Ц. С.- Б., чрез назначения й особен представител. Образувано е в.гр.д. № 285/2021 г. по описа на Окръжен съд Разград, приключило с решение № 177/08.12.2021г., с което след частична отмяна и частично потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение, исковете на „Първа инвестиционна Банка“ АД срещу Ц. С.-Б. и М. Б. в качеството им на поръчители, за установяване съществуването на вземания, произтичащи от сключен между банката и ЕТ „КИБ – К. Б“, гр. Разград договор за кредит по програмата за микрокредитиране №076LDM-000034 от 29.05.2009 г., са уважени за сумите: 19 454,03 лв. – главница за периода 27.11.2013 -16.10.2014 г.; 11 886,73 – договорна лихва за периода 27.12.2013 – 16.10.2014 г. и 101,52 лв. – комисионна за периода 2014-2018 г., за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 4203 от 18.11.2019 г. по ч.гр.д. № 2005/2019 г. на РС- Разград.
По касационна жалба на М. Б. е образувано т.д. № 1351/2022 г. на ВКС, II ТО, в хода на което обжалваното решение на РОС е допуснато до касационно обжалване по въпроса:
„Физическо лице, обезпечаващо банков кредит, по който кредитополучател е търговец, може ли да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън неговата търговска и професионална дейност;
Какви са процесуалните задължения на решаващия състав при такава хипотеза“.
Касационното производство е приключило с постановяване на решение № 50077 от 26.10.2023г., с което решението по в. гр.д. № 285/2021 г. по описа на Окръжен съд Разград е отменено в неговата потвърдителна част за сумите: 19 454,03 лв. – главница за периода 27.11.2013 -16.10.2014 г.; 11 886,73 – договорна лихва за периода 27.12.2013 – 16.10.2014 г. и 101,52 лв. – комисионна за периода 2014-2018 г. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по възражението на М. Б. за нищожност на част от клаузите от процесния договор за кредит.
Във връзка с дадените от ВКС указания, в хода на настоящото въззивно производство жалбата е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание, като е дадена възможност на страните до датата на съдебното заседание да изразят становище и да ангажират доказателства във връзка с направеното от М.на Б. възражение за нищожност на клаузите от процесния договор за кредит като неравноправни. Ц. С.-Б. чрез особения представител в с.з. поддържа възражението на жалбоподателя за неравноправност на клаузите. Останалите страни не са се възползвали от предоставената възможност.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Предвид диспозитива на отменителното решение на ВКС, 2 предметът на настоящата въззивна проверка е стеснен до произнасяне по исковете за съществуване на задължения за главница в размер 19 454,03 лв. за периода 16.10.2014г.27.05.2019г.; договорна лихва в размер 11 886,73 лв. за периода 16.10.2014г.-27.05.2019г. /в диспозитива за двете вземания е допусната ОФГ с посочване на периода, който е относим за погасената по давност част на задължението, а не за обжалваната уважена част/ и 101.52 лв.
– комисионна за периода 2014 – 2018 година.
На 29.05.2009г. между "Първа инвестиционна банка" АД от една страна в качеството на кредитор и от друга „ЕТ „КИБ – К. Б“ като кредитополучател, М. Б. Б., М. В. Б. и Ц. П. С.-Б. като поръчители, е сключен Договор за кредит по програмата за микрокредитиране № 076LD-М-000034 от 29.05.2009 г. с приложени ОУ. По силата на договора банката се е задължила да предостави банков кредит в размер на 26 000лв., при насрещно поето от кредитополучателя и поръчителите задължение за погасяване на кредита в срок до 29.05.2019г. на 120 равни месечни вноски. Кредитът е предоставен за погасяване на съществуващи към банката задължения на едноличния търговец по договори за кредитовърдрафт с №95RО-АА-0032/23/02/2007г. и за корпоративна кредитна карта №95RО-АА0030/15/12/2006г. Уговорено е сумата по кредита да бъде преведена от кредитора по нарочно разкрита на името на кредитополучателя разплащателна сметка. Съгласно двустранно подписания и считан за неразделна част от договора погасителен план, по отношение на дължимите в изпълнение на договора анюитетни вноски е предвиден падеж на 27-мо число на съответния месец. Кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 9,1593 пункта, като конкретно е посочено, че към датата на сключване на договора този базов лихвен процент е в размер на 7,7907 % годишно. В т. 5 от договора е уговорено и задължение на кредитополучателя да събира комисионна за управление на кредита, възлизаща съответно в размер на 1% от разрешения кредит в деня на подписване на договора и по 1% в началото на всяка година от срока на кредита.
С подписването на договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и се задължава да спазва Общите условия на банката по договорите за кредит по програмата на микрокредитиране и Тарифата на банката за таксите и комисионите, както и всички изменения и допълнения към тях, както и че тези общи условия са неразделна част от договора. В погасителния план е посочен размерът на всяка вноска, формиран като сбор от месечни вноски по договорената като цена на кредита възнаградителна лихва и месечни вноски по подлежащата на връщане главница. Посочено е, че месечно дължимите вноски са изчислени на база действащия към датата на подписване базов лихвен процент и са ориентировъчни. В чл. 5 от Общи условия по договорите за кредит по програмата за микрокредитиране е посочен начинът на определяне на БЛП, както и това, че считано от дата на настъпила в БЛП промяна се променя и лихвения процент по договора, без да е необходимо предоговаряне, като банката едностранно има право да променя размера на месечните погасителни вноски, посочени в погасителния план. В т. 12 от същите общи условия е посочено, че дължимите и неизвършени в срок плащания се отнасят в просрочие и 3 се олихвяват и с наказателна надбавка от 20 пункта. В т. 18 от ОУ в право на Банката е предвидена възможност да обяви кредитния договор за предсрочно изискуем в случай, че в срок за повече от пет работни дни след датата, на която съответното вземане е станало изискуемо, длъжникът не е осигурил по разплащателната си сметка средства за погасяването му.
За обезпечаване на вземанията на банката по кредита са сключени четири договора за поръчителство с физически лица, едно от които е М.на Б. Б..
Поради неизпълнение на поетите от кредитополучателя и поръчителите задължения по кредита, след настъпване на крайния падеж за погасяването му 29.09.2019г., на 16.10.2019г. банката е депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, като такава е била издадена срещу едноличния търговец и четиримата поръчители на 18.11.2019 година по образуваното ч.гр.д. № 2005/2019 г. на РС – Разград за сумите, както следва: дължима и непогасена в срока на договора главница от 21 165,80лв.; 15 152, 22 лв. договорна лихва за периода 27.12.2013 г. – 27.05.2019 г.; начислена за периода 27.11.2013 г.
– 15.10.2019 г. наказателна лихва от 15646,28лв. и 958, 30 лв., заявени като годишно дължима и непогасена за периода 2014-2018г. комисионна за управление на кредита.
Предходният въззивен състав е приел за неоснователно основното възражение на въззивницата за недействителност на процесния догвоор поради противоречието му с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП по съображения, че същият не е за потребителски, а за банков кредит, който е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ и е предоставен с оглед търговското качество на кредитополучателя и развиваната от него търговска дейност. С оглед на това е преценено, че кредитната сделка остава извън приложното поле на Закон за потребителския кредит и поръчителите не се ползват от специалната закрила срещу неравнорпавно договаряне с потребители. Като неоснователно е оставено възражението на поръчителите за погасяване на поръчителството по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, основано на съдебната практика, според която началото на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е падежът на всяка вноска, доколкото съставът, разглеждащ делото, е възприел, че преклузивният срок тече от датата на изискуемост на целия дълг, явяващ се крайният момент, в който кредиторът може да упражни правото си на иск за принудително събиране на вземаняита си. С оглед датата, на която е настъпила изискуемостта на целия дълг – 29.05.2019 г. и датата на подаване на заялвнето по чл. 417 ГПК – 16.10.2019 г., предходния състав е приел, че посоченият срок е спазен и отговорността на поръчителите не е погасена.
Пред районния съд е изслушана ССЕ, от заключението по която се установява, че "ПИБ" АД е изпълнил задължението си да предостави на по сметка на кредитополучателя договорената сума от 26 000 лв.
Договореният ГЛП е 16,95%, който в сррока на действие на договора е променен, считано от 1. 05. 2010 г. До тази дата е бил 16, 95% /7,7907 + 9,1593 (БЛП+надбавка/, а след 1.05.2010 г. до 15.10. 2019 г. - 17,95% /8,7907 +9,1593 (БЛП+надбавка)/. Промяната на лихвения процент се дължи на промяната на единия формиращ компонент, а именно БЛП, който е променен за BGN от 7,7907 на 8,7907 от 1.05.2010 г. Според в.л. промяната на БЛП е 4 направена съгласно т. 5 от Общие условия на банката, т.е. едностранно. Размерът на договорната лихва, начислена от банката, е 34 729,21лв., а ако процентът остава постоянен такъв, какъвто е уговорен към момента на сключване на договора за кредит, размерът на договорната лихва е 28 254,74 лева. Разликата за целия период на кредита е 6474,47лв.