Решение № 1142 от 05.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1142 гр. Пловдив, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20265330202268 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-009616 от 27.01.2026г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на Л. Ф. Ф., ЕГН **********, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 204,52 двеста и четири евро и петдесет и два цента/ евро, /с левова равонстойност от 400 лева/, за административно нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление. По същество жалбоподателя не оспорва че е управлявал чуждо МПС без за него да има валидна застраховка „Гражданскаотговорност“, но счита че не е налице субективната страна на извършеното административно нарушение, алтернатовно моли за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, не изпраща и представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В 1 молба - становище се излагат съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за потвърждаването му. Прави се и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 29.12.2025. около 21.22 часа, в гр. Пловдив на бул. „Васил Левски“ до № 99, свидетелят Г. И. А. - младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив и колегата му Б. И. Л., проверил управлявания от жалбоподателя Л. Ф. Ф. лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“, с рег. № ** **** **, собственост на П. Г. Ф. В хода на проверката било установено, че водачът, който не бил собственик, управлявал процесното МПС, във връзка с чието използване нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на горното полицейският служител А. съставил АУАН серия GA № 4645315/29.12.2025г. за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. След като се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на Л. Ф. Ф. на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства - свидетелските показания на актосъставителя Г. И. А., който поддържа констатациите в акта. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.

От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на Л. Ф. Ф. на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят Ф. не е собственик на управлявания от нея лек автомобил. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. Липсата на валидна застраховка се установява и от приложените по делото разпечатки от информационната система на Гаранционен фонд. Жалбоподателя оспорва 3 единствено субективната страна на извършеното административно нарушение, твърдейки, че не е знаел, че за автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това твърдение очевидно се прави единствено, с цел отпадане на следващата се от поведението на жалбоподателя административнонаказателна отговорност. Нещо повече такова възражение не е направено по време на проверката, като АУАН е под подписан без никакви възражения, нито пък са депозирани възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината непредпазливост. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е съзнавал, че процесният автомобил е чужда собственост, както и че го е привел в движение, като боравейки с уредите му за управление, се е придвижвал по пътищата, отворени за обществено ползване. По отношение на липсата на сключен и действащ договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за управляваното МПС по делото не се доказва жалбоподателят да е формирал съзнание и за това обстоятелство към момента на деянието. Въпреки това той е могъл и е бил длъжен да го предвиди. Задължението за предвиждане произтича от нормативен акт и намира израз както в законовото изискването към всеки водач преди да пристъпи към управление на МПС да се снабди с документ, удостоверяващ сключената задължителна застраховка съгласно чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, така и от предвидената отговорност при управление на чужд автомобил без застрахова "Гражданска отговорност".

Непредпазливите административни нарушения също са наказуеми съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, като същевременно за този вид нарушения липсва друго изрично предвиждане по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН /в този смисъл е Реешение № 215/21.02.2021г. по КАНД № 2328/2020г. на Административен съд Бургас.

По тези съображения съдът приема за доказано по делото, че жалбоподателят Ф. е осъществила от обективна и субективна страна административното нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба, като на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, административнонаказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание "глоба" в размер на 400 лева.

Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ съдържа едновременно правилото за 4 поведение и санкцията под формата на неблагоприятните правни последици при неизпълнението му - /в тази насокя са Решение № 2027 от 21.10.2019 г. по к. а. н. д. № 1662/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив;

Решение № 2176 от 11.12.2017 г. по к. а. н. д. № 2993/2017 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив/. Видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран размер – глоба от 400 лева, поради което не е допуснато нарушение при налагането на санкцията. В случая наказващият орган е определил наказанието в единствения му възможен размер, поради което то не може да бъде намалено или изменено – /Решение № 1267 от 20.07.2020 г. по к. а. н. д. № 1094/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив/.

Накрая възразява се деянието на жалбоподателя да представлява маловажен случай на административно нарушение. Съгласно параграф 1, ал.

1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретния случай съдът приема, че нито обществената опасност на деянието, нито тази на нарушителя са отличаващо се по-ниски от типичните проявления за този вид административни нарушения. Действително от справката за нарушител/водач за жалбоподателя Ф., приложена по преписката, се установява, че същата няма други нарушения по ЗДвП. Независимо от това обаче, обществената опасност при този вид нарушения се изразява в риска при увреждане на трети лица да бъде препятствано имущественото удовлетворяване на евентуално претърпени вреди от тях. Доколкото в случая тази опасност е съществувала при управлението на МПС от водач който е неглижирал задължението си да провери преди да предприеме управление на МПС дали има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, то обществената опасност на конкретното деяние не е пренебрежимо ниска. Действително в конкретния случай не се установява нито да са причинени някому вреди, нито жалбоподателят да е бил невнимателен при управлението на автомобила.

Нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ обаче не изисква наличието на конкретни вреди, то е на поставяне в опасност и в случая тази съставомерна опасност е 5 съществувала, а и неоправдано е била прехвърлена върху обществото. Съдът намира, че налагането на административното наказание е оправдано и наложително, за да се въздейства предупредително и превъзпитателно спрямо жалбоподателя Ф., за да не допуска за в бъдеще при управление на чуждо МПС да излага на риск защитените обществени отношения и гражданската му отговорност да не е обезпечена от застраховател.

Фактът, че застраховка е сключена на следващия ден след деянието не определя маловажност на случая. На първо място установява се, че застраховката е сключена от собственика на автомобила. Следователно касае се за чуждо поведение, от което жалбоподателят не черпи нито позитиви, нито търпи негативи и то няма отношение към оценката за неговата лична обществена опасност като водач / в тази насока Решение № 2081 от 17.11.2022 г. по КАНД № 1989/2022 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив/. С това действие собственикът изправя противоправността в своето поведение.

На следващо място това е и действие след довършване на нарушението.

Сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност" след извършването и установяването на нарушението не е проява на някаква извънредна добросъвестност, а е нормално и дори очаквано поведение, в този смисъл то не е аргумент деянието да се квалифицира като маловажен случай т/ в тази насокя е Решение № 2286/19.11.2015г. по КАНД № 2098/2015г.на Административен съд – Пловдив/, Решение № 1894 от 19.10.2021 г. по КАНД № 1482/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.