Разпореждане № 1111 от 17.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1111 гр. Благоевград, 17.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200501161 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4673/02.06.2026 г., подадена от „КРИСМАР“ ЕООД, ЕИК 101672126, със седалище и адрес на управление: гр.Сандански, ул.“***“ № 2, управлявано от Е. А., чрез адв.И. Б., насочена против Решение № 114 от 18.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 607/2025 г. по описа на РС – Сандански в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на П. Р. С., ЕГН **********, с адрес гр.Перник, ул.“***“, № 10, вх.А, ет.2, ап.8, действащ чрез своя законен представител Р. Е. С., сумата от 7669,38 евро, равностойна на 15000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от ухапване от куче, намиращо се под надзора на „Крисмар“-ЕООД, на 23.02.2024г. в с.Струмяни, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2024 г. до окончателното изплащане на дължимото.

От страна на П. Р. С., представляван от своя законен представител Р. С., пък е постъпила частна жалба с вх.№ 5948/09.07.2026 г., с която се обжалва постановеното от РС-Сандански по реда на чл.248 от ГПК Определение № 516/24.06.2026 г. по гр.д. № 607/2025 г.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС-Сандански в обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като същото е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Правят се оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липсата на произнасяне по всички твърдения и възражения на ответника в първоинстанционното производство, както и поради липсата на обсъждане на всички доказателства и мотивиране на крайния извод. В тази насока се обръща внимание на показанията на 1 св.Стойчева и св.С.а, на които РС е дал вяра. Набляга се на съобщеното от свидетеля И.ов - директор на детско-юношеската школа на Миньор – Перник, че за ищеца по време на проведената футболна среща е отговарял неговия дядо.

Отдлено, според въззивника, РС не е обсъдил неговите възражения срещу приетото по делото заключение по съдебно-психологичната експертиза.

Подчертава се, че вещото лице е изразило становище, че претърпените от ищеца болки и страдания биха били ограничени, ако веднага след инцидента е потърсена терапевтична подкрепа, насочена към редуциране на симптомите на тревожност и паника, което в случая не е направено. С това се аргументира и направеното възражение за съпричиняване, като се поддържат и доводите за изключителна вина за настъпилия инцидент на трето лице, а именно на лицето, под чийто надзор се е намирал ищеца – неговия дядо.

В жалбата се заявява, че РС е обсъдил избирателно, а на моменти и превратно, приобщените видеозаписи и обстоятелствата, които се установяват при прегледа им.

Според въззивника, решението е постановено и при липса на формирани мотиви по голяма част от установените факти и обстоятелства и направените от него правни и фактически твърдения и възражения.

Твърди се, че РС неправилно е приел, че са налице всички кумулативни предпоставки за уважаване на предявения иск за вреди, а също така и че не е налице нито едно от обстоятелствата, изключващи отговорността на въззивника, както и че не е налице хипотезата на съпричиняване. В тази насока се акцентира върху приетото от РС, че кучето е под надзора на въззивника, както и върху преценката за интензитета на претърпените от въззиваемия вреди. Подчертава се, че е установено, че възстановителния период на въззиваемия от причинените му травми и при липса на усложнения е от порядъка на 20-25 дни, като се очаква пълно възстановяване, без трайни последици за здравето на пострадалия.

Въззивникът поддържа твърденията си, направени пред РС за наличието в случая на непреодолима сила. Подчертава, че кучето е било здоаво вързано за синлжип и стоманено въже, в частен имот, изпяло ограден от висока и плътна ограда, на безопасно разстояние от хора и животни, с което е била изключена възможността животното само да напусне мястото си, ав същото време въззимаемият е възприел непосредствено тези обстоятелства и въпреки че е бил предупреден предварително, същият самоволно е приближил кучето, навлизайки в периметъра му на придвижване. С оглед на това се оргументира и наличието на изключителна вина на пострадалия.

В жалбата се оспорват изводите на съда, че въззиваемият не е влезнал незаконосъобразно в чужд имот, защото посетил имота по спешност, както и изводите на съда относно движенията на въззиваемия в момента на инцидента.

Решението се оспорва и досежно приетия за основателен размер на 2 претенцията, вкл. и изводите на РС за липса на съпричиняване.

От въззивния съд се иска да отмени решението на РС-Сандански в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока за отговор на жалбата, такъв е постъпил от насрещната страна – П. Р. С., действащ чрез своя законен представител Р. Е. С.. С отговора жалбата се оспорва като неоснователна, а за решението на РС-Сандански се твърди, че е правилно, законосъобразно и обосновано.

Според въззиваемия, РС е изложил подробни мотиви по всички приети за установени факти по делото, вкл. и за това защо и кои от свидетелските показания и изводите на вещото лице по съдебно-психолочигната експертиза кредитира. По отношение видеозаписите се отбелязва, че съдът е извършил самостоятелна преценка на тяхното съдържание и е формирал изводите си в съответствие и след съпоставка с останалия събран по делото доказателствен материал.

В отговора на въззивната жалба се оспорват твърденията на въззивника за наличие на съпричиняване, като се подчертава, че на входа на имота, в който се е налирало процесното куче, не е поставена табела, забраняваща достъпа до него, нито наличието на предупредителни табели за зло куче в имота.

Възражението за наличието на вина за инцидента на трето лице също се оспорва, като в тази насока се твърди, че фактът, че към момента на инцидента ищецът се е намирал под надзора на организаторите на футболния турнир и че те не са наблюдавали непосредствено и постоянно действията му, не може да обоснове извод, че това лице има изключителна вина за събитието и носи самостоятелна отговорност за настъпилия вредоносен резултат. Сочи се, че дори и вината да е на неколцина, ищецът има право да насочи иска си към избран от него ответник, както е направил и в случая с предявяването на иска си срещу ответника „Крисмар“ ЕООД.

Относно това дали кучето се е намирало под фактическия надзор на „Крисмар“ ЕООД, както и дали юридическо лице може да упражнява надзор върху животно, се цитира съдебна практика по приложенитео на чл.50 от ЗЗД Въззивамеият оспорва и твърденията за липсата на вреди с висок интензитет. В тази насока се обръща внимание за обостоятелствата около настъпване на инцидента, конкретно претърпените увреждания и възстановителния период.

Според въззиваемия в случая не е налице нито непреодолима сина, нито изключителна вина у пострадалия.

С оглед на това, от въззивния съд се иска да потвърди решението на РССандански в обжалваната му част, като присъди на въззиваемия разноските пред ОС-Благоевград.

С постъпилата частна жалба, подадена от П. Р. С., представляван от своя законен представител Р. С., се обжалва постановеното от РС-Сандански по 3 реда на чл.248 от ГПК определение № 516/24.06.2026 г. по гр.д. № 607/2025 г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските.

Сочи се, че мотивите на РС за намаляване заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съответстват на действителната процесуална и доказателствена сложност на делото и противоречат на фактическите констатации, изложени в самото решение. Заявява се, че пр оизводството по делото се характеризира с множество спорни фактически обстоятелства, включително относно механизма на увреждането, поведението на пострадалия, наличието и степента на надзор върху животното, както и относно причинната връзка между инцидента и настъпилите вреди. Отделно от това, според жалбоподателя, в хода на делото са събрани и значителен обем доказателства. Това, както и продължителното обсъждане на доказателствата в съдебни заседания, се твърди, че обективно обуславя завишен обем адвокатска работа, както по подготовка на процесуалните позиции, така и по тяхната защита в съдебната фаза. Подчертава се, че са проведени три съдебни заседания, в които се е явил процесуален представител на ищеца, пътуващ от друго населено място, както и са подадени писмени бележки, изготвени и депозирани от адв.С. в обем от 14 страници.

По отношение намаления хонорар за процесуалното представителство на ищеца в обезпечителното производство се поддържа, че работата на адвоката в н е г о не се изчерпва с подаване на една молба, а включва комплексна процесуална дейност, състояща се в проучване на имущественото състояние на ответниците, изготвяне на молба и поддържане на искането за обезпечение, ангажиране и представяне на доказателства, проследяване на производството по допускане на обезпечението, образуване на изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител Велинов за налагане на допусната обезпечителна мярка, защита по подадена частна жалба от насрещната страна, както и последващи действия по изпълнителното дело за запазване на обезпечителната мярка.

По отношение присъдените разноски на ответника Е. Й. А. се оспорват изводите на съда, че такива изобщо се дължат. В тази насока се отбелязва, че защитата на двамата ответници е била обща, идентична по съдържание и насоченост, като е ползван единен процесуален подход, основан на едни и същи фактически твърдения и доказателствени възражения, поради което не е налице самостоятелна и отделна защитна дейност, извършена изключително в интерес на физическото лице, срещу което искът е отхвърлен и която да оправдае отделно и пълно присъждане на разноски. Освен това, се сочи, че с оглед изхода на спора и ограничената самостоятелна процесуална стойност на защитата на този ответник, присъдената сума се явява несъразмерна и следва да бъде намалена.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и вместо това да изменени първоинстанционното решение в частта му за разноските, като присъди на ищеца по делото пълния 4 размер на сторените от него разноски, съобразно приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК и отмени изцяло, евенуално – да намали като прекомерно, присъденото с решението възнаграждение на ответника – физическо лице.

В срока за отговор на частната жалба е депозиран такъв от страна на „Крисмар“ ЕООД и Е. Й. А.. В отговора се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като неотносими се определят доводите на жалбоподателя, че процесуалния му представител пътува от друг град. Обръща се внимание и че ищецът е бил представляван в откритите съдебни заседания от различни адвокати, което е индиция, че немалка част от работата, за която се претендира възнаграждение по делото, не е извършена адвоката, на който се сочи, че е заплатен хонорар. Навеждат се и възражения, че претендирания от ищеца хонарар не е реално заплатен, доколкото липсват доказателства в тази насока.

Представителството по обезпечителното и исковото производство се определя като комплексна адвокатска работа, който факт следва да бъде съобразен при определяне на възнагражденията по всяко едно от делата.

По отношение присъдения на Е. Й. А. разход за адвокатски хонорар се твърди, че договорения такъв на пълномощника му се дължи по равно от двамата ответници, а в същото време общия размер на хонорара е по-нисък от този, който се претендира от ищеца.

С оглед на това, от въззивния съд се иска да потвърди обжалваното определение на РС-Сандански.