Решение № 3542 от 01.12.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3542 гр. София, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Десислава Алексиева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20211100513999 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 20146735 от 25.06.2021 г. по гр.д.№ 80435 по описа за 2017 г. на СРС, Второ ГО, 168-ми състав се:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК допуснатия до делба недвижим имот представляващ АПАРТАМЕНТ №5 с идентификатор ***, съгласно одобрена кадастрална карта със заповед №РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 43.68 кв.м, с адрес в гр.София, ж.к. „******* ет.2, находящ се в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения с прилежащите избено помещение №14 с площ 2.90 кв.м и 0.860% идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти – на същия етаж:

***, под обекта:

***, над обекта:

***. като получената при публичната продан цена от имота да се разпредели от съдебния изпълнител между съсобствениците при 1 квоти от по ½ идеални части за И. С. В. и за Н. С. Т.;

ОСЪЖДА Н. С. Т. да заплати на И. С. В. следните суми:

7152.50 лева - обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаване от ползването на апартамент №5, находящ се в гр.София, ж.к. „******* ет.2 за периода 25.10.2017 г. до 08.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията - 12.02.2021 г. до окончателното изплащане;

1333.15 лева на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху обезщетението за ползване за периода 25.10.2017 г. до 08.02.2021 г.;

1165.33 лева на основание чл. 59 ЗЗД, представляваща заплатени разходи за топлинна енергия за апартамент №5 , находящ се в гр.София, ж.к.

„******* ет.2, с което ответникът се е обогатил, ведно със законна лихва от датата на предявяване на претенцията - 12.02.2021 г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1165.33 лева до предявения размер от 1265.34 лева като неоснователен;

330.00 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляващи разноски за експертизи съразмерно на уважената част от исковите претенции;

ОСЪЖДА И. С. В. да заплати на Н. С. Т. следните суми:

8492.00 лева на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД, представляваща подобрения в апартамент №5, находящ се в гр.София, ж.к. „******* ет.2 като ОТХВЪРЛЯ за разликата над 8492.00 лева до пълния предявен размер от 33430.00 лева като неоснователен;

76.20 лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляваща разноски за експертиза съразмерно на уважената част от иска;

ОСЪЖДА И. С. В. на основание чл. 78, ал. 6 да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 1805.00 лева, представляваща държавна такса за производството по делба и сумата 343.68 лева, представляваща държавна такса по исковете по чл. 61, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД;

ОСЪЖДА Н. С. Т. , на основание чл. 78, ал. 6 да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 1805.00 лева, представляваща държавна такса за производството по делба и сумата 1384.36 лева, представляваща държавна такса по исковете по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

2

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Н.

С. Т..

Обжалва се решението в частта, с която е отхвърлена възлагателната му претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК и допуснатия до делбата ап. № 5 е изнесен на публична продан. Решението се обжалва и в частта по сметките в която са уважени претенциите на съделителката И. С. В. и в частта в която е отхвърлена претенцията му чл. 61, ал. 1 ЗЗД за подобрения.

Решението се обжалва и в частта за разноските.

Обжалваното решение било постановено при липсата на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Не били обсъдени доводите и възраженията наведени в съдебно заседание, както и тези в писмената защита.

Излагат се доводи, че са налице всички предпоставки за уважаване на претенциите му. Претенцията по чл.349 ГПК била доказана. Доказано било и извършването на подобренията, вкл. със заключение на съдебно – техническата експертиза; от последното бил установен и размера на тези подобрения. Сочи, че претенцията на съделителката В. по чл.31,ал.2 ЗС била недоказана, защото въззивникът не бил живял в жилището след смъртта на общия наследодател. В жилището живеело трето за спора лице.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение в обжалваните му части и вместо това да се постанови друго, с което претенциите на въззивника по чл.349, ал.2 ГПК и по чл.61, ал.1 ЗЗД да бъдат уважени, а тези на съделителката В. да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от И. С. В., в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на така постановеното решение в обжалваната му част. Не били допуснати сочените от въззивника нарушения на процесуалния и материални закон; решението било обосновано при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства.

Решението било съобразено със съдебната практика. Намира, че правилно претенцията за възлагане е била отхвърлена, позовава се на свидетелските показания на свидетелката Е.Т.-Д. от които се установило, че тя живее в жилището, а баща й /въззивникът/ живее в с.Дрен. Счита, че СРС е приложил единствения възможен начин за извършване на делбата на ап.5, а именно:

3 изнасянето му на публична продан. Относно претенцията по чл.61, ал.1 ЗЗД сочи, че подобренията били извършени без съгласието на съделителката В. и затова въззивника имал право на по-малката от двете суми между тази за направените подобрения и тази на увеличената стойност на съсобствения имот в резултат на подобренията. Доказана била претенцията й по чл.31, ал.2 ЗС за периода от 25.10.2017 г. до 08.02.2021 г. за който период апартамента се ползвал само от съделителя Т.. Това се потвърждавало от показанията на свидетелката Е.Т.-Д., дъщеря на съделителя/въззивник. Действително, апартамента се ползвал от свидетелката Т., но с оглед разясненията в ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, съделителя Т. оставал задължен за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. Ответникът не бил ангажирал доказателства, че е предоставил ползването на вещта или, че е осигурил достъп на съделителката В., както и, че тя е отказала това така, както се изисква от съдебната практика. Всички доказателства били в противния смисъл. Размерът на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС бил определен от заключението на съдебно-оценителната експертиза както и бил съобразен с притежаваните идеални части. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД бил акцесорен и при основателност на иска за главница, лихва се дължала.

Относно претенцията по чл.59 ЗЗД намира, че също е доказана. Касаело се до разноски за потребена топлинна енергия, които били свързани с непосредственото служене с вещта. Не се касаело до необходими разноски и били в тежест на съсобственика, който ползва имота, тъй като представляват консумативи за ползването на вещта. Разноските били разпределени съобразно изхода на спора. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 26.07.2021 г., Въззивната жалба е подадена на 06.08.2021 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

В частта в която претенциятя на съделителката И. В. по чл.59 ЗЗД е отхвърлена, а тази по чл.61, ал.1 ЗЗД срещу нея на съделителя Т. е уважена, решението като необжалвано е влязло в сила.

По основателността на жалбата:

4

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След извършена проверка въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел:

1-по претенцията за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК:

В настоящия случай, предмет на делбата бил един неподеляем недвижим имот, представляващ жилище с площ 43.68 кв. м. и състоящо се от една стая, кухня и обслужващи помещения. В случая не можели да намерят приложение разпоредбите на чл. 349 ал. 2 ГПК. По делото не били представени доказателства някоя от страните да е живяла в него при откриване на наследството, както и че не притежават друго жилище.

Затова единственият начин за извършване на делбата било изнасяне на апартамента на публична продан.

2- По претенцията по сметки по чл. 61 и сл. ЗЗД на съделителя Т.:

Съделителят Т. твърдял, че е направил ремонт на апартамента като не твърдял това да е станало със съгласието на ищцата, поради което и доколкото не се касаело за разноски необходими за възстановяването на съсобствената вещ, а за подобрения, които били довели до увеличаване стойността на имота, то съдът е достигнал до извода, че претенцията следва да се квалифицира по чл.61, ал.2 ЗЗД, вр. чл.59 ЗЗД, поради което Т. имал право на по-малката от двете суми – тази на направените разноски или увеличената стойност на съсобствената вещ вследствие на подобрението.

По делото се установило от събраните гласни доказателства и от заключенията на съдебно – техническата експертиза, че ответникът Т. действително е направил цялостен ремонт на процесното жилище.

Показанията и на двамата свидетели, разпитани във втората фаза на делбата били еднопосочни по отношение на това да са извършени ремонтите, както и времето на извършването им, съответно и двамата съобщавали факти за ремонта, които съответствали и на констатациите на вещото лице.

5

Същевременно вещото лице установило при оглед на място, че са извършени дейностите, които са предмет на претенциите на Т., като с оглед събраните гласни доказателства съдът е приел, че именно той е извършил разноските за ремонта и то след смъртта на общия наследодател на страните.

Съгласно допълнително заключение на техническата експертиза, изготвено от вещото лице, стойността на извършените в апартамента видове работи възлизал на 20 649.00 лева по средни пазарни цени. Експертът констатирал, че част от извършените и претендирани видове работи не увеличават стойността на процесния имот. Следвало да се посочи, че независимо от възраженията на ищцата извършените преустройства, за които нямало надлежно разрешение следвало да се включват в подобренията предвид липсата на заповед за премахването им. Относно увеличената стойността на апартамента, предмет на делбата, вещото лице дало заключение, че същата се е увеличила с 16 984.00 лева по средни пазарни цени, поради което и ответникът имал право да търси от ищцата съответна на квотата в съсобствеността на подобрения апартамент част от тази сума или сумата от 8492.00 лева, до който размер претенцията му за подобрения била основателна като за разликата до 33430.00 е отхвърлена.

3-По претенцията по чл.31, ал.2 ЗС на съделителката И. В.: