Решение № 61 от 20.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Велико Търново, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20254001000066 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 16/17.02.2025 г., постановено по т. д. № 73/2024 г. по описа на Плевенски окръжен съд, на основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД ответника „Застрахователно Акционерно Дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, пл.

„Позитано“ № 5 е осъдено да заплати на ищеца Т.-А. К. (T.-A.C.), ЧНП *************, гражданин на Р. Румъния, род. на ********** г. в Р. Румъния, адрес: Р. Румъния, окръг Калараш, с. Драгалина, махала „Дражна нова“, ********, като непълнолетен действащ лично и със съгласието на родителите си: 1. К. К. (C. C.), ЧНП ************** и 2. Б. Л. К.

(B. L. C.), ЧНП 1770807513497, граждани на Р. Румъния, с постоянен адрес: Р. Румъния, окръг Калараш, с. Драгалина, махала „Дражна нова“, ********, сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 19.08.2019 г . застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” – ПТП на 19.08.2019 г. на първокласен път I-3 „Бяла - Ботевград“, ведно със законната лихва върху главницата от 150 000 лв., считано от 09.07.2021 г. до окончателното издължаване на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв., т.е. за сумата от 50 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди, 1 ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. Постановено е, че присъдените суми с оглед на чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в полза на ищеца Т.-А. К. (T.-A.C.), като непълнолетен действащ лично и със съгласието на родителите си: 1. К. К. (C. C.), и 2. Б. Л. К. (B. L. C.), могат да бъдат заплатени от ответника „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, гр. София, по следната банкова сметка с IBAN: RO12 OTPV 4700 ******** ****, BIC-OTPV****, в „OTP BANK ROMANIA SA“ - Румъния, титуляр Т.-А. К.. Със същото решение е осъден, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца Т.-А. К. (T.-A.C.), като непълнолетен действащ лично и със съгласието на родителите си: 1. К. К. (C. C.), ЧНП ************** и 2. Б. Л. К. (B. L. C.), да заплати на ответника „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““, гр. София, разноски по делото в размер на 4 045 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска. С решението е осъдено, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответника „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, гр. София да заплати на адв. Ю. В. Й. от АК - Разград, съдебен адрес: гр. Разград, ********, адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца Т.-А.

К., като н., в размер на 9 487.50 лв. за настоящата инстанция. Осъдено е, на основание чл.

78, ал. 6 от ГПК ответника „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, гр. София, да заплати в полза на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 6 000 лв. и разноски за вещо лице в размер на 1 400 лв.

Постъпила е въззивна жалба от Т.-А. К. (T.-A.C.), като непълнолетен действащ лично и със съгласието на родителите си: 1. К. К. (C. C.), и 2. Б. Л. К. (B. L. C.), граждани на Р.

Румъния, чрез адв. Ю. Й. от АК - Разград против Решение № 16/17.02.2025 год., постановено по т. д. № 73/2024 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се излага, че решението в отхвърлителната му част над сумата от 150 000 лв. е неправилно. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди било занижено с оглед принципа на справедливостта и трайната съдебна практика, както и при определяне на обезщетението не били съобразени конкретните в случая обстоятелства (размера на обезвредата с вида и характера на причинените травматични увреждания, проведеното лечение и последиците от травмата), икономическата конюнктура в страната и продължителността на оздравителния процес. Освен това присъденото обезщетение не съответствало на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди. Не били съобразени и застрахователните лимити.

Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде присъдено обезщетение в пълно претендирания размер от 200 000 лв. – неимуществени вреди, ведно със законните последици. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „ЗАД „Булстрад Виена иншурънс Груп““, гр. София.

В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а решението, в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Изложени са подробни съображения.

2

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като е счел, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 150 000 лв. Приел е, че не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счел е, че за присъденото обезщетение се дължи законна лихва върху тази сума, считано от 09.07.2021 г. - датата на предявяване на претенцията, до окончателното й изплащане.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционния съд са предявен осъдителен иск с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за неимуществени вреди и претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.

3

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 09.07.2021 г. Т.-А. К. (T.-A.C.) е предявил претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение (неимуществени вреди), по които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба и писменият отговор на въззивната жалба възражения. Освен това обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 150 000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали пострадалият Т.-А. К. (T.-A.C.) със своето противоправно поведение в съвкупния съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност е допринесъл за настъпване на процесния вредоносен резултат (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД).

В случая не е налице възражение на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение и в този смисъл въззивният съд следва да приеме за установени следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: че чрез своето противоправно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС – Б. В. Г. е причинил телесни увреждания на Т.-А. К. (T.-A.C.) (черепно-мозъчна травма (рана в лявата тилна област на главата - описана като цикарикс месец по-късно; хематом под меките черепни обвивки, разположен вляво тилно[1]слепоочно; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузионни огнища на мозъка двустранно базо-слепоочно); гръдна травма (контузия на белия дроб); травми по крайници и тялото (счупване на втора дланна кост на лява ръка; охлузвания по лява предмишница и лакът, кръвонасядане по гърба; травматична епилепсия и че през релевантния период ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на процесния лек автомобил – управляван от Б. В. Г., чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В т. см. - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ:

„Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато 4 доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това“.

Освен това в случая е налице влязла в сила присъда, която по отношение на всички съставомерни признаци на престъплението, вкл. и относно механизма на процесното транспортно произшествие обвързва гражданския съд - арг. чл. 300 от ГПК. От същата се установява, че Б. В. Г. е признат за виновен в това, че на 19.08.2019 г. на път І-3 (Бяла Ботевград), в района на км. 117+924, район след „Лавров парк“ в землището на гр. Долни Дъбник, обл. Плевен, при управление на МПС - лек автомобил „Лексус СТ 200 Н“ с рег. № СС 2744 MC, нарушил правилата за движение - чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като управлявал своето МПС със скорост 126.2 км/ч и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно средна телесна повреда на Б. Л. К., изразяваща се в счупване в долния край на лъчевата кост на дясна предмишница; счупване с разместване в областта на гръдна кост; счупване крилото на хълбочната кост в ляво; изразено кръвонасядане в травмираните области и кървяща рана в лявата срамна област; двустранен плеврит, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота и трайно затруднение на движенията на снагата и горен десен крайник; средна телесна повреда на К. К., изразяваща се в генерална контузия на тялото; коремна травма с разкъсване на чревни бримки; излив на кръв в коремна кухина; хеморагичен шок; счупване на трети лумбален прешлен; контузия на крайниците, без счупвания, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота и трайно затруднение на движенията на снагата и средна телесна повреда на Т.-А. К., изразяваща се в контузия на главата и тялото; контузия на мозъка; контузия на белия дроб, довела разстройство на здравето временно опасно за живота, престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ във вр. с ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК (Присъда № 177/09.12.2022 г., постановена по НОХД № 1800/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен, влязла в сила на 26.06.2023 г.).