Решение № 34 от 20.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. София, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20221001000024 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 265994/06.10.2021г., постановено по гр. дело № 15854/2018 г., Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 ти състав е признато за установено по предявения от „Юробанк България“АД срещу Г. Й. В., че дължи по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35198/09.04.2008г. и допълнителни споразумения към него от 18.05.2010г.; 26.10.2012г. и от 02.12.2013г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 64661/2017г. на СРС, 1 ГО, 35с-в следните суми : 33 042,30 швейцарски франка- част от главница за периода от 17.07.2014г. до 12.09.2017г.; 169, 33 швейцарски франка- част от банкови такси за периода от 19.12.2013г. до 12.09.2017г.; 240 лева- банкови такси за периода от 11.08.2017г. до 12.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от 14.09.2017г. до окончателното изплащане на главницата.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Г. Й. В., чрез особения му представител адв. С., в които се съдържа оплакване, че обжалваното решение е необосновано и неправилно и постановено в нарушение на съществени процесуални правила. Искането към съда е обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Във въззивната жалба са изложени твърдения за необоснованост и неправилност на 1 изводите на съда относно неравноправния характер на клаузите на чл. 2, ал.1 и ал.3 и чл.6, ал.2 и ал.4 от договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35198/09.04.2008г.

Твърди се, че изводите на съда не са съобразени с разпоредбите на общностното право и практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 ГПК/отм/, съгласно които неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя.

Според жалбоподателя оспорените клаузи от процесния договор имали точно такъв характер- поради неясното им формулиране и поради това, че не са съставени по прозрачен начин, пораждали затруднение за потребителя към момента на сключване на договора да прецени възникналия за него валутен риск при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Счита, че предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк, съгл. уговореното в чл.1 ал.5 от договора за кредит, и че това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева/евро в посока на повишаването му, води до извода, че не е налице достатъчна информираност на потребителя, съобразно даденото от СЕС тълкуване. Твърди се, че изводите на съда не са съобразени с горното, което водило и до извода за неправилност на обжалваното решение.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „Юробанк България“АД е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се заявява становище за неоснователността й по съображенията изложени в отговора.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Юробанк България“АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане в полза на кредитора против длъжника Г. Й. В. по силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35198/09.04.2008 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 64661/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 35 с-в за следните суми: 33 042,30 швейцарски франка – част от главница за периода от 17.07.2014 г. до 12.09.2017 г., 169,33 швейцарски франка – част от банкови такси за периода от 19.12.2013 г. до 12.09.2017 г., 240 лева – банкови такси за периода от 11.08.2017 г. до 12.09.2017 г., ведно със законна лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените съдебни разноски по заповедното производство и по настоящото 2 производство.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че между ищеца „Юробанк България“АД и ответника Г. Й. В. е бил сключен Договор № HL 35198 от 09.04.2008 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 45 220 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ И ЕФ ДЖИ" АД в деня на усвояване на кредита, както следва:

- равностойността в швейцарски франкове на 5,800 евро, по курс „купува" за швейцарския франк към евро на Банката в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот, описан в договора, и

- равностойността в швейцарски франкове на 39 420 евро, по курс купува за швейцарския франк към евро на Банката в деня на усвояване на кредита, за други разплащания, а кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Посочва, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за усвоения кредит кредитополучателя дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,65 пункта.

Твърди се, че към момента на сключване на договора БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4,5%. Заявя, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 (десет) пункта. Заявява още, че в началото на всяка следваща година, считано от откриване на заемната сметка по кредита, кредитополучателят заплаща на банката годишна такса за управление в размер на 0,5% върху размера на непогасената главница към същата дата. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, е 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита - 17.04.2008г. Излага съображения, че съгласно чл. 19, ал. 1 от договора при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. По смисъла на чл. 19, ал. 2 от договора при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Твърди, че към датата на усвояване на кредита 17.04.2008г., приложимият курс „купува" за швейцарски франк на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД към евро е 1,6264110, като определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от Кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове е 73 567,00 швейцарски франка. Между страните са подписани 4 допълнителни споразумения, както следва: на 18.05.2010г., на 26.08.2010г., на 26.10.2012г. и на 02.12.2013г.

3

Твърди се, че с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 15.07.2008г. „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД е прехвърлило на свързаното с банката дружество „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД вземанията си по процесния договор, ведно с прилежащите му споразумения, за което кредитополучателят е бил уведомен. С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 23.12.2016г.

„Бългериън Ритейл Сървисиз“АД е прехвърлило обратно на ищеца цедираните преди това от банката, вземания по процесния договор, за което кредитополучателят бил уведомен. На 23.07.2017г. ответникът е уведомен, че поради непогасяване на дължимите погасителни вноски по кредита, ищецът обявява вземанията по процесния договор за предсрочно изискуеми.

В исковата молба са изложени също така твърдения, че въпреки поетите задължения по договора, кредитополучателят не е погасил дълга по предоставения банков кредит, поради което на 14.09.2017 г. банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК. Твърди, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК общото задължение на длъжника възлиза на 98 632,67 швейцарски франка и 240 лева съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 12.09.2017г., от които:

- 75 015,95 швейцарски франка - главница за периода от 17.07.2014г. до 12.09.2017г.;

- 19 384,50 швейцарски франка - договорна възнаградителна лихва за периода от 17.12.2013г. до 23.07.2017г.;

- 2 498,15 швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от 17.12.2013г. до 12.09.2017г.;

- 1 734,07 швейцарски франка - банкови такси за периода от 19.12.2013г. до 12.09.2017г. и

- 240,00 лева - банкови такси за периода от 11.08.2017г. до 12.09.2017г.

В заповедното производство пред СРС ищецът е претендирал само част от горните вземания. По подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 64661/2017г. по описа на СРС, 35-ти с-в, по което в полза на заявителя „Юробанк България” АД е издадена заповед за изпълнение, с които кредитополучателят е осъден да заплати следните суми: 33 042,30 швейцарски франка, представляваща част от главницата за периода от 17.07.2014г. до 12.09.2017г., 169.33 швейцарски франка, представляваща част от банкови такси за периода от 19.12.2013г. до 12.09.2017г. и 240 лева, представляваща част от дължимите банкови такси за периода 11.08.2017г. до 12.09.2017г., както и законна лихва върху главницата от 14.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, присъдени са и сторените по заповедното производство - разноски.

Искането към съда е било да се постанови решение, с което да установи съществуването на горното парично вземане срещу ответника в посочения размер и да му се 4 присъдят разноските по делото.

Ответникът Г. Й. В. чрез назначения му особен представител адв. К. С. е оспорил предявения иск като недопустим, поради ненадлежно уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на длъжника от цедента „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД за цедиране обратно на „Юробанк България“АД на вземанията по договора за кредит, което води до възпрепятстване на прехвърлителното действие по чл. 99, ал.4 от ЗЗД за извършената цесия спрямо ответника и до липса на процесуална легитимация на „Юробанк България“ АД в заповедното производство по чл. 417 от ГПК и в исковото производство по чл. 422 от ГПК.

Твърди се, че нотариалната покана с peг. № 1611, том II, акт № 14 от 22.06.2017 г. на нотариус А. Г., с peг. № *** на НК, с която е изпратено и уведомлението за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит не са изпратени на адреса на ответника, посочен в процесния Договор за кредит HL 35198 от 09.04.2008 г. В тази връзка поддържа, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД от стария кредитор (цедент), поради което заявител в заповедното производство може да бъде само „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД, който е процесуално легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК.