Решение № 505 от 15.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Благоевград, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500563 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 3619/24.04.2025 г., подадена от „ВиК“ ЕООД, ЕИК 101005019, със седалище и адрес на управление: гр.Петрич, ул.“***“ № 6, представлявано от И.Х., против Решение № 133 от 01.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 1670/2024 г. по описа на РС – Петрич в частта, в която е отхвърлен иска за признаване за установено по отношение на „БЕЛАТУР“ АД, ЕИК: 811198833, със седалище и адрес на управление гр.Петрич, ул.„***“ № 21, че дължи на „ВиК“ ЕООД гр. Петрич, с ЕИК: 101005019, сумата над 1 599.36 лв. до 10 348.80 лв., представляваща неизплатена главница за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 17.05.2024 г. 12.06.2024 г., отчетени с водомер № 20101021219, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 06.08.2024 г., до окончателното й заплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1244/2024 г. по описа на РС-Петрич.

С жалбата се поддържа становище за неправилност, необоснованост и 1 немотивираност на обжалвания съдебен акт и за постановяването му при погрешен анализ на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че не е установено ответното дружество да е собственик или вещен ползвател на процесния водоснабден имот. Обръща се внимание, че съдът е кредитирал като писмено доказателство служебна бележка, издадена от председателя на ПК "Струмешница", която няма доказателствена стойност. Въззивникът се позовава на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и на чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реса за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Отбелязва се, че срещу ответника има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от РС-Петрич с предмет отново задължения за предоставени ВиК услуги, по която не е депозирано възражение и е издаден изпълнителен лист № 593/29.09.2023 г. Според въззивника, по образуваното изп.дело, ответното дружество е изплатило задълженията си. Доколкото влязлата в сила заповед се ползва със сила на пресъдено нещо, въззивникът се позовава на този ефект за установяване качеството потребител на ВиК услуги по отношение на ответното дружество.

Възразява се и срещу присъдените на ответника разноски.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени решението на РС-Петрич и да уважи изцяло ищцовата претенция.

Отговор на въззивната жалба е постъпил от насрещната страна "Бератур" АД в законоустановения двуседмичен срок.

С отговора се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на депозираната жалба. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Обръща се внимание, че от страна на първоинстанционния съд е направен подробен доклад по делото, срещу който не е направено възражение от ищцовата страна. Според въззиваемия, въззивникът не е доказал разпределения в негова тежест факт относно наличието на облигационно провоотношение между страните с предмет доставка на ВиК услуги в процесния имот, представляващ ресторант "Сондата". Отделно от това се сочи, че последният е собственост на трето лице - "Ван петрол груп" АД, като ответното дружество не е и негов 2 ползвател.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да потвърди първоинстанционното решение като присъди на ответника направените от него разноски.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от упълномощен представител, който поддържа подадената жалба и депозира писмени бележки по съществото на спора. Въззиваемата страна не изпраща представител, взема писмено становище.

Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

При преценката за допустимост, която въззивният съд е длъжен служебно да извърши на проверявания първоинстанционен акт, се установи, че решението на РС-Петрич е частично недопустимо. Видно от приложения на л.33 от първоинстанционното производство изпълнителен лист, издаден на 29.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 1091/2023 г. по описа на РС-Петрич, със същия е осъдено дружеството „Булатур“ АД да заплати на „ВиК“ ЕООД гр.Петрич консумирана вода за периода от 29.11.2020 г. до 30.03.2022 г., отчетена с водомер № 20101121989.

Доколкото е налице частично съвпадение на настоящата претенция и разгледаната по ч.гр.д.№ 1091/2023 г. по описа на РС-Петрич, за която има влязъл в сила съдебен акт, то пререшаването на спора е недопустимо и постановеното решение на РС-Петрич по гр.д.№ 1670/2024 г. следва да бъде обезсилено в частта, в която е отхвърлен предявения иск за установяване на задължение на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 31.12.2021 г. до 30.06.2022 г., отчетена с водомер № 20101121989.

В случая тъй като не е конкретизиран нито в настоящето производство, нито в това по ч.гр.д.№ 1091/2023 г. по описа на РС-Петрич, месечен размер на задълженията, същият следва да се определи от съда по реда на чл.162 от 3

ГПК, като за периода от 31.12.2021 г. до 30.06.2022 г. следва да се приеме, че той възлиза на 1750 лв. /определен при допускане, че включените в исковия период месечни задължения имат идентичен размер/.

В съответствие с дадените в т.13 от ТР 4/2014 г., постановено по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТКВКС, задължителни указания, съдът с настоящия съдебен акт следва да обезсили за посочения период и размер и издадената по ч.гр.д.№ 1244/2024 г. по описа на Районен съд-Петрич заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално-правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално-правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално-правни норми. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, въззивният съд възприема изцяло фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата.

По доводите за неправилност на решението, настоящият състав намира за нужно да посочи следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД.

От приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 1244/2024 г. по описа на РСПетрич, е видно, че въз основа на подадено от „ВиК“ ЕООД гр.Петрич, ЕИК 101005019, заявление, на 08.08.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу „Белатур“ АД, ЕИК 811198833, 4 за следните суми: сумата 10 348.80 лв, представляваща главница, дължима за доставена вода за периода от 17.05.2024 г. до 12.06.2024 г., отчетена с водомер № 20101021219, както и за периода от 31.12.2021 г. до 27.06.2024 г., отчетена с водомер № 20101121989, за водонснабден имот с адрес гр.Петрич, ул.“Цар Борис III“ № 21, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.08.2024 г., до погасяването и сумата от 206.98 лв., представляваща направени съдебни разноски за заплатена държавна такса по делото.

На 03.09.2024 г. длъжникът е подал възражение, при което до заявителя е изпратено и получено на 24.09.2024 г. съобщение с указания по чл.415, ла.1 от ГПК.

При тези данни съдът приема, че ищецът /въззиваем в настоящето производство/ е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По съществото на спора, съдът намира следното:

Въззивникът претендира установяване спрямо въззиваемата страна наличието на задължения, произтичащи от доставени, но незаплатени ВиК услуги по доставка, пречистване и отвеждане на вода, както следва: 1/ за имот с адрес гр.Петрич, ВОД 3 град, в размер на 1599.36 лв. за периода от 17.05.2024 г. до 12.06.2024 г., отчетено с водомер 20101021219 и 2/ за имот с адрес гр.Петрич, Сондата, в размер на 8749.44 лв. за периода от 31.12.2021 г. до 27.06.2024 г., отчетено с водомер 20101121989.

В депозирания пред РС-Петрич, отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, „Булатур“ АД, е признало иска за 1599.36 лв., но е оспорил предявеното вземане за другото място на консумация с мотив, че ресторант Сондата не е собственост на ответника, нито пък последният е негов ползвател. На самостоятелно основание, това вземане е оспорено и поради липсата на реално доставено количество питейна вода, формираща размера на задължението, поради обстоятелството, че ВиК операторът не е собственик на „външен водопровод за таверна „Свети Иван“, че средството за търговско измерване, с което е отчетено количеството вода не е технически изправно и поради частично погасяване по давност.

За да бъдат уважени предявените искове, следва да бъде установено 5 наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е доставял и отвеждал вода от имота на ответника през исковия период, по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.

В чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, изчерпателно са изброени потребителите на ВиК услуги и това са следните категории лица: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В случая въззивникът /ищец в първоинстанционното производство/ не установи ответното дружество да попада в една от изброените по-горе три хипотези. Нещо повече – с представените на 05.02.2025 г. от „Ван петрол груп“ АД документи /съобразно определението на съда от 18.12.2024 г./, се разколебават твърденията на ВиК дружеството, доколкото същите установяват, че именно „Ван петрол груп“ АД е собственик на процесния ресторант Сондата, като той е закупен през 1996 г. Доказателства за учредяване на право на ползване върху имота в полза на ответното дружество „Белатур“ АД, въз основа на което може да възникне правоотношение по доставка на ВиК услуги, не са представени. Не са ангажирани доказателства, а липсват и твърдения, за възникване на правоотношение между страните на друго основание.

В случая е ирелевантно дали за предходен момент ответникът е заплащал задължения за процесния имот, още повече, че категорични доказателства и за този факт не се събрани. Действително, пред РС-Петрич са представени разписки за плащане, но същите не установяват лицето, погасило задълженията, а единствено, че това са задължения, начислени по партида, водена на името на „Белатур“ АД. Липсата на възражение срещу издадена 6 заповед за изпълнение и снабдяване на ВиК оператора с изпълнителен лист в друго производство също не може да служи като доказателство, дори и като индиция, за възникване на правоотношение между страните, още повече, че се касае за различни периоди на доставка.