Решение № 465 от 24.06.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Благоевград, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.а като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20261210100176 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Т. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****.

******, чрез процесуалния представител адвокат Б. Г. Й., вписан в САК с личен № **********, със служебен адрес: гр. *****, тел: *****, електрона поща: ****** против „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, с адрес: гр. *****, представлявано от ******.

Ищецът е предявил против ответника иск за обявяване за нищожността на Договор за потребителски кредит № ********** от 22.12.2023г.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответното дружество „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, което оспорва ищцовата претенция.

Ищецът твърди, че на 22.12.2023г. между него и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит № **********, като ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 2000 лв. Заявява, че в ГПР не била включена застрахователна премия, която представлявала разход по кредита. Смята, че процесният договор за потребителски кредит бил нищожен поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка въвежда и подробни съображения.

Ответникът смята предявения иск за неоснователен. В тази връзка не оспорва обстоятелството, че е сключил на 22.12.2023г. сочения от ищеца договор за потребителски кредит. Признава, че застрахователната премия не е била включена в общите разходи на кредита, които формирали стойността на ГПР по процесния кредитен договор. Оспорва обаче твърденията на ищеца, че процесният договор за кредит бил изцяло нищожен поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

В тази връзка развива подробни доводи.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е иск за нищожност на Договор за потребителски кредит № ********** от 22.12.2023г. (с 1 правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП).

Уважаването на исковата претенция за прогласяване на нищожността на договора е детерминирано от установяването, че процесният договор за потребителки кредит противоречи на императивни правни норми, а именно 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал.

2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и че същият накърнява добрите нрави.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на протоворечие на процесния договор за кредит с посочените императивни правни норми, както и с че договорът накърнява добрите нрави. От своя страна ответникът трябва да докаже, че сключената сделка е валидна.

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Не се спори между страните, че между ищеца (като кредитополучател и потребител) и ответника (като заемодател и кредитор) е бил сключен на 22.12.2023г. процесният Договор за потребителски кредит с № **********. Фактът на сключването на сделката се доказва и от представения по делото заверен препис от самия процесен Договор за потребителски кредит с № **********, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, Общите условия /ОУ/ и Погасителен план към него.

Безспорно е между страните, че ответното дружество реално е предоставило на ищеца заемната сума по процесния договор в размер 2000 лв.

Не е спорно и обстоятелството, че застрахователната премия (в общ размер от 1475,41 лв.) не е била включена в общите разходи на кредита, които формират стойността на ГПР по процесния кредитен договор и тази застрахователната премия не е била взета предвид при изчислението на годишния процент на разходите /ГПР/ по процесния договор за потребителски кредит.

Основният спорен въпрос по делото е дали е следвало горепосочената сума по застрахователната премия да е била включена в общите разходи по кредита, съответно да е била включена в ГПР. За да отговори на този въпрос, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ищецът има качеството на потребител съгласно чл.

9, ал. 3 ЗПК. Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което няма данни при сключването на договора да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата потребителска закрила.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване.

Съдът намира, че клаузите от договора относно включените в главницата допълнителни услуги - застраховка пакет са недействителни на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, към който препраща чл. 24 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Клаузата, която е част от т. 7.1 от договора включваща допълнителните услуги и касае 2 размера на кредита и общата стойност на дължимите плащания, както и относно общата стойност на дължимите плащания, е недействителна като неравноправна на основание чл.

143, ал. 2, т. 3 и т. 10 ЗЗП.

В случая видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е отпуснал потребителски кредит в размер на 2000 лв., застрахователни премии в размер на общо 1475,41 лв., или общ размер на кредита 3475,41 лева, при уговорен годишен лихвен процент - 26,53 %, ГПР - 29,82 %, обща сума, дължима от потребителя - 6308,20 лв. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор. Съгласно чл. 7 от договора за кредит, общият размер на кредита от 3475,41 лв. включва главницата от 2000 лв. и 1475,41 лв. - застрахователни услуги, които са включена в общия размер на кредита. Следователно според договора с потребителя е предвидено, че ищецът- потребител получава като чиста стойност на кредита 2000 лв. (чл. 7 от договора), а към това плаща още 1475,41 лева - застрахователни услуги.

Тази сума обаче не е отделена като допълнително плащане към кредита или плащане за услуга, а е капитализирана към главницата и е получена обща такава в размер на 3475,41 лв., като възнаградителната лихва по кредита се начислява върху целия сбор от главница (получена от ищеца сума) и застрахователните услуги.

В чл. 11, т. 10 от ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК дефинира понятието „Общ разход по кредита за потребителя“ като всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". В договора за потребителски кредит следва да бъдат посочени основните параметри, които са послужили за изчисляване на ГПР. Целта на уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита.

В представения договор за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ като абсолютна процентна стойност - 29,82 %, но от съдържанието му и от данните по делото се установява, че при изчисляването му не е включена уговорената застрахователната услуга. Това е от съществено значение за определяне на ГПР, тъй като би довело до различен от посочения размер на ГПР. В Решение на съда (СЕС) от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със 3 съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита.

В случая от представените по делото договор за потребителски кредит и приложенията към него, прави впечатление, че допълнителните услуги - застраховки са включени към главницата, договорната лихва се дължи върху предоставената от кредитополучателя главница, включваща както суми за лично ползване, така и такива за заплащане на задълженията по допълнителните услуги. Тези обстоятелства, както и фактът, че липсва ясно и точно посочване в договора за потребителски кредит на компонентите, довели до формиране на договорния ГПР, пораждат съмнения дали потребителят е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора. Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси, като бъде осигурена в пълна степен информираност на потребителя относно съществените условия на предлаганите от кредитора продукти, като по този начин бъде постигната целта, посочена от законодателя в чл. 2 ЗПК. На същия следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин - в това число и вида на отделните елементи, които са довели до формиране на конкретния ГПР, както и начинът за това. В случая това не е сторено, поради което уговорената клауза за допълнителни услуги са недействителни съгласно чл. 143, ал. 1, т. 19 и т. 20 ЗЗП.