Определение № 3839 от 28.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3839 гр. София, 28.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20248002102927 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „МГ-Транспортес“ ООД срещу въззивно решение № 82 от 27.05.2024 год., постановено по в. гр. дело № 137/2024 год. по описа на Окръжен съд – Видин, в частта му, в която, като е потвърдено решение № 89 от 09.02.2024 год., постановено по гр. дело № 994/2023 год. по описа на Районен съд – Видин, са уважени предявените от Ю. Е. Ц. срещу „МГ-Транспортес“ ООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № 412 от 18.05.2023 год. на управителя „МГ-Транспортес“ ООД и ответникът е осъден да заплати сумата от 2 278.56 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение за периода от 18.05.2023 год. до 18.07.2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2023 год. до окончателното й изплащане.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не бил преценил правилно събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и съдържанието на самата заповед за уволнение, като игнорирал факта, че ищецът знаел от 12.05.2023 год. на какво основание ще бъде уволнен, бил получил констативния протокол за отсъствие от работа и в тази връзка бил дал обяснения /наречени 1

„уведомление“/. Въззивният съд бил допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. Непосочването в заповедта на точните дати на нарушенията на трудовата дисциплина в конкретния случай не представлявало порок на заповедта за уволнение, тъй като дните на неявяване на ралота били предварително оповестени писмено на ищеца и в обясненията си той бил признал за кои дати става въпрос. Следователно работникът бил напълно информиран и не било нарушено правото му защита.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос: Дали с акта, обект на съдебна преценка, са защитени интересите на работника или служителя, ако той е бил уведомен писмено, че е извършил дисциплинарно нарушение и в какво точно /в случая – отсъствие от работа/ се състои нарушението и на кои дати то е извършено?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Релевира и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба Ю. Е. Ц. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно в обжалваната му част.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно по делото, че страните са се намирали в срочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор, товарен автомобил, международни превози” – уговорени били срок на изпитване по чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 70, ал. 1 КТ в полза на работодателя и краен срок на договора до 02.08.2023 год. Със заповед № 29 от 02.03.2023 год. ищецът бил командирован за срок от 28 дни, считано от 02.03.2023 год. до 29.03.2023 год. в Барселона.

Със заповед № 412 от 18.05.2023 год. на управителя на ответното дружество на ищеца било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, считано от 18.05.2023 год., с посочено основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ вр. с чл. 187, т. 1 и чл. 188, т. 3 вр. с чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. В заповедта били обективирани следните мотиви: неявяване на работа повече от два работни дни. Заповедта за уволнение била доставена и връчена на ищеца с куриерска пратка с куриер – „Спиди“ на 19.05.2023 год., като пратката била приета от куриера на 18.05.2023 год. в 15.14 ч.

На 11.05.2023 год. бил съставен констативен протокол № 22 за установяване на извършено дисциплинарно нарушение от управителя на ответното дружество за неявяване от страна на ищеца на работа в два последователни работни дни – на 09.05 и 10.05.2023 год., за което ищецът не е представил оправдателен документ. Протоколът бил подписан от свидетели, установили неявяването на работника – С. Ц. и М. П..

Преди налагане на дисциплинарното наказание с процесната заповед ответникътработодател изискал от ищеца да даде обяснения в 7-дневен срок от получаване на адресираната до него покана с изх.№ 23 от 11.05.2023 год., която му била връчена лично на 12.05.2023 год. в 11.21 ч., ведно с констативния протокол № 22 от 11.05.2023 год. Ищецът депозирал обяснения /наименовани „уведомление“/, които били изпратени чрез куриерска 2 пратка на Спиди на 17.05.2023 год. и получени от работодателя на 18.05.2023 год. в 10.37 ч.

Приел е за установено въз основа на болничен лист за временна неработоспособност № Е20224076862 от 12.05.2023 год., че ищецът бил в отпуск поради заболяване през периода от 11.05.2023 год. до 24.05.2023 год. включително, или общо за 14 дни. Видно от решение на ЛКК № 85 от 18.07.2023 год., болничният лист бил обжалван от работодателя. С цитираното решение ЛКК потвърдила болничния лист, с мотивите, че лицето се е явило пред Обща ЛКК и е представило необходимите документи, от които било установено, че е била налице временна неработоспособност.

Констатирал е въз основа на справка от НАП за актуално състояния на всички трудови договори на ищеца, че за периода от 19.05.2023 год. – датата на прекратяване на трудовия договор с ответника, до 17.07.2023 год. – датата на издаване на справката, ищецът нямал сключени трудови договори.

Въззивният съд е приел въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. Ц. и М. П. –/технически сътрудници в ответното дружество и подписали съставения от работодателя констативен протокол/, че ищецът работил като шофьормеждународни превози и не се явил на работа два последователни работни дни – на 09.05. и 10.05.2023 год., без да представи оправдателни документи за това.

Счел е за установено от показанията на свидетеля И. В. И., упражняващ адвокатска професия /съученик на ищеца/, че ден-два след Гергьовден – 06.05.2023 год., ищецът му се обадил за консултация и съдействие по повод прекратяване на трудовия договор с ответното дружество, където работел като шофьор. Свидетелят познавал и управителя на ответното дружество, срещнал се с него в офиса на дружеството в [населено място],[жк]. Същият му казал, че няма нищо против ищецът да си подаде молба за напускане по взаимно съгласие.

Ищецът си написал молбата за напускане. На следващия ден бил получил констативен протокол по имейл, че не се явил на работа няколко дни, даже бил написал обяснение. Дал му документите и болничен лист, които свидетелят занесъл на управителя на фирмата.

Впоследствие, 4-5 дни след първата среща, отново се срещал с управителя /когото назовавал Р./, но същият си бил променил първоначалното мнение и отказал да приеме представените от свидетеля документи на ищеца – молбата за напускане по взаимно съгласие, обяснения и болничния лист. Управителят му казал, че името на фирмата било объркано и да ги изпрати по куриер. Свидетелят върнал документите на ищеца и той ги изпратил с куриер.

Приел е за установено въз основа на показанията на свидетелката д-р Ц. С. Г., че на 12.05.2023 год. прегледала ищеца в кабинета си за около 15 минути и след прегледа му издала болничен лист, така както било записано в амбулаторния лист на 12.05.2023 год. в 10.40 ч. Ищецът й казал откога е болен, имал оплаквания от предния ден – болки в гърлото, затруднено преглъщане и болничният лист го издала един ден назад с дата 11.05.2023 год., което било съгласно Наредбата за медицинската експертиза. В болничния лист записала домашен амбулаторен режим. Този болничен лист бил потвърден от ЛКК.

Въззивният съд е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза като компетентно изготвено и обосновано и е приел за установено, че за исковият период от 11.05.2023 год. до 02.08.2023 год. размера на обезщетението по чл. 225, 3 ал. 1 КТ възлиза на 3 065.65 лв.

След като е констатирал, че спорът между страните се свежда до съответствието на процесната заповед за уволнение с императивната норма на чл. 195, ал. 1 КТ и в достатъчна степен ли е мотивирана същата, въззивният съд е изложил съображения, че дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя.

Тази отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Посочил е, че единственият обективиран в процесната заповед мотив за наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ е неявяване на работа повече от два работни дни. Така изложените мотиви, обаче, са недостатъчни за удовлетворяване на изискванията на императивната норма на чл. 195, ал. 1 КТ. Задължението за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ – нарушението на трудовата дисциплина трябва да е посочено по разбираем за работника начин; да са посочени осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез със закона или с въведените от работодателя изисквания при осъществяване на трудовата функция.

Въззивният съд е счел за неоснователен довода на ответника, че процесната заповед за уволнение отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ, тъй като приел, че посоченото в нея нарушение на трудовата дисциплина не е индивидуализирано – работодателят не бил посочил кога /ден, месец, година/ ищецът не се е явил на работа. От друга страна заповедта не препраща и към други документи, които евентуално да са били връчени на ищец. В отправената до него покана за даване на обяснения за неявяване на работа също не е индивидуализирано нарушението с точно посочване на момента на извършването му – ден, месец, година. Не може да се формира извод за индентичност на нарушението, за което са поискани обяснения и това, за което е наложено дисциплинарното наказание – уволнение.

На следващо място, от поканата не се установява, че със същата на ищеца е връчен и приложения констативен протокол, установяващ неявяване на работа на ищеца на 09.05. и 10.05.2023 год. Действително от приложените по делото обяснения на ищеца се установява, че същите са дадени във връзка с констативен протокол № 22 от 11.05.2023 год., доколкото това изрично е посочено, но от процесната заповед не може да се направи извод, че ищецът е уволнен именно за неявяване на работа на 09.05. и 10.05.2023 год.