Решение № 750 от 12.09.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. Перник, 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720105705 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД срещу ответника.

В исковата молба се твърди, че на 06.07.2021 г. бил сключен договор за потребителски паричен кредит № 7676 между ответника Т. Н. Т., в качеството му на кредитополучател и „ЮтеКредит България” ЕООД, в качеството му на кредитор като им бил отпуснат кредит в размер на 500 лв. В чл. 3 от договора страните били договорили предоставената сума да се олихвява с определен лихвен процент.

Ответникът се бил задължил да възстанови получения кредит чрез 12 месечни анюитетни вноски, в размер на 51,49 лв. с краен срок на погасяване-06.07.2022 г. съгласно чл. 4 от договора и приложения погасителен план към него. След усвояване на кредита длъжникът не бил изпълнил поетите договорни задължения към кредитора и останало непогасено задължение по договора за кредит в общ размер на 757,64 лв., от които сумата от 500 лв., съставлявала главница, а сумата от 257,64 лв., съставлявала договорна лихва. Кредитът бил станал изцяло изискуем с изтичане на падежа за внасяне на последната погасителна вноска на 06.07.2022 г. На 19.04.2023 г. бил сключен договор за цесия по силата на който били прехвърлени на ищцовото дружество вземанията на „ЮтеКредит България” ЕООД срещу ответника. Посочва, че на длъжника на основание чл. 99 ЗЗД на 25.05.2023 г. било изпратено уведомление изходящо от цедента, което било съставлявало надлежно съобщаване за цесията, като цитира съдебна практика в този смисъл. Съгласно параграф 4, т. 3 от договора за цесия и изричните пълномощни цедентът бил упълномощавал цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. Ищцовото дружество било подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 3918/2023 г. на ПРС Ответникът бил подал възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта, поради което било налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи солидарно 1 на ищцовото дружество главница в размер на 500 лв. съставляващи вноски с настъпил падеж на 06.07.2022 г. по процесния договор за предоставяне на потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 29.06.2023 г. до окончателното плащане и сумата от 18,92 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 06.07.2021 г. до 06.07.2022 г., като заявява, че оттегля претенцията си по чл. 232 ГПК за разликата над сумата от 18,92 лв. до сумата от 257,64 лв. Претендира сторените по делото разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В о.с.з. провело се на 11.09.2024 г., когато е даден ход на делото и страните са били редовно призовани същите не са се явили и не са изпратили процесуални представители. В деловодството на съда на 09.09.2024 г. е постъпило писмено становище от процесуалния представител на ищцовото дружество адв. П. В., с което моли съдът да уважи предявените искове като основателни и доказани и претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и в исковото производство, като представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и ответника, предаването на заемната сума на заемополучателя по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва и заплащане на допълнителни такси; 3). размера на вземанията; 4). че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество заемодател и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите;

В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията или други правоизключващи възражения, в случай, че ищцовата страна изпълни разпределената доказателствена тежест.

Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било образувано заповедно производство, в което заповедта е била връчена на длъжника и той е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими.

Както бе посочено, ищецът обосновава активната си материална и процесуална легитимация с договор за цесия. Съгласно чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането 2 не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за предмет съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо конкретно трето за цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този договор настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, а след като бъде надлежно уведомен длъжникът дължи изпълнение на цесионера.

По делото е представен рамков договор за цесия от 19.04.2023 г., сключен межди цедента „ЮтеКредит България“ ЕООД и цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Този договор по своя характер определя съдържанието на един бъдещ договор и улеснява бъдещото сключване на основния договор, но сам по себе си не е източник на права и задължения. Съгласно параграф 1.3 от този договор, конкретните вземания следва да бъдат описани в Приложение 1, което е неразделна част. По делото е представено Приложение 1, като от същото се установява, че ищецът е придобил вземане с длъжник ответника.

По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията действие спрямо длъжника предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, каквато е и настоящата хипотеза. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания – цедента, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. В тази насока Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/2015 на второ т.о. ВКС.

След като се прие, че цесията може да бъде съобщена на длъжника от цесионера като пълномощник на цедента и от доказаните конкретни фактически действия за съобщаването, настоящият състав намира същите за достатъчни в изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. До ответникът е изпратено уведомление за цесията от цедента, което е връчено лично на същия при получаване на препис от исковата молба и на приложенията към нея сред които е и уведомлението за извършената цесия от 25.05.2023 г. Такова изявление е направено и с връчването на препис от исковата молба, към която е са приложени конкретните изявления в тази насока на цедента, и това на цесионера в качеството му на упълномощени лице съгласно приложеното по делото пълномощно.

При този извод, следва да се разгледа исковата претенция по основание и размер предвид конкретните твърдения на ищеца и направени от ответника възражения.

По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В този смисъл длъжникът не е оспорил, че процесния договор за потребителски кредит не отговаря на тези изисквания. Видно от приложения към исковата молба договор за потребителски кредит от 06.07.2021 г. е налице валидно облигационно правоотношение между дружеството-заемодател „ЮтеКредит България“ ЕООД и ответника, като от същия договор се установява и предаването на заемната сума в размер на 500 лв. на заемополучателя по начина, 3 предвиден в договора- т. 2 кредитът се усвоява наведнъж еднократно, като за дата на усвояване на кредита се счита датата на подписване на договора-06.07.2021 г., уговорения падеж на погасителните вноски, и размера на всяка една от погасителните вноски изрично са посочени в приложения към договора погасителен план и изтичането на срока на договора се установява, че е настъпило на 06.07.2022 г. , тъй като съгласно т. 4, т. 1 от същият срокът на договора е 12 месеца и изтича на 06.07.2022 г. Установява се и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва и заплащане на допълнителни такси, като в т.

3.1 от договора се посочва, че годишният лихвен процент е 6,89%. Ответникът не е оспорил претендираните от ищеца вземания за главница и договорна лихва по размер, поради което не е била назначена и поисканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза. Видно от представния договор за цесия от 19.04.2023 г. и Приложение № 1 към същия ищецът че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество заемодател„ЮтеКредит България“ ЕООД и е бил уведомен длъжника за настъпилата промяна в кредиторите с получаването на препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства ведно с уведомлението за извършената цесия.

При тези правни изводи, предявеният иск за главница е доказан в пълния предявен размер от 500 лева.

По иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:

Изцяло основателна е и претенцията за възнаградителна лихва, тъй се установи, че страните са уговорили в т.3.1 от договора за потребителски кредит възнаградителна лихва в размер на 6,89 %, като същата се дължи от дата на усвояване на кредита. В погасителния план е определен падежа и размера на задължението както за главницата, така и за възнаградителната лихва. Ответникът не оспорва размера на вземанията за главница и за договорна лихва. При тези правни изводи се явява основателен и акцесорния иск по отношение на договорната лихва в размер на 18,92 лв. за периода от 06.07.2021 г. до 06.07.2022 г.

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.

78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е доказал разноски в размер на 75 лева в исковото и 25 лева в заповедното производства.

В светлината на гореизложеното съдът