Определение № 30764 от 15.11.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30764 гр. София, 15.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Частно гражданско дело № 20211110165266 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.415, ал.5 ГПК.

Производството е образувано по заявление по чл.410 ГПК на кредитора А ООД , срещу длъжник К. Е. А., като наследник на Е. Д. А. . Съдът на основание постъпилото заявление е издал Заповед-ЗИ № 20048/24.11.2021г.

Срещу издадената ЗИ № 20048/24.11.2021г. е подадено възражение на основание чл.414 ГПК от длъжника-наследник с вх.№189610/13.9.2022г./л.40 от делото/ и е поискано при отмяна на ЗИ да се присъдят разноски по списък по чл.80 ГПК в размер на 300лв. за платен адв.хонорар/л.41/, което е подадено в законово определен срок. В съответствие със същото и на основание чл.415 ГПК, съдът е уведомил заявителя за постъпилото възражение и е указал на същия възможността с оглед на него да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението за това. Видно от отрязък за връчване със ССЕВ/л.48/, разпореждането е връчено редовно на заявителя на 5.10.2022г. В дадения едномесечен срок от връчването на съобщението, заявителя не е уведомил съда и не е представил доказателства, че е предявил иск за вземането си в посочения срок, въпреки дадените указания в тази посока и въпреки че кредитора е предупреден, че заповедта ще бъде обезсилена. С оглед на изложеното и в съответствие с разпоредбата на чл.415, ал.5 ГПК, съдът следва да обезсили издадената заповед за изпълнение.

На длъжника не следва да се присъждат разноски в размер на 300лв. за платен адв.хонорар за подаване на възражение по чл.414 ГПК, по следните мотиви - няма основание да бъдат признати претендираните разноски. Този извод следва от различната роля на адвоката във връзка със защитата на длъжника в заповедното производство, която може да се изрази в подаването на възражение по чл. 414 ГПК, подаването на възражение пред въззивния съд по чл. 423 ГПК, обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение – чл. 419 ГПК, отправяне на искане за спиране на изпълнението – чл. 420 ГПК, обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските – чл. 413, ал. 1 ГПК. Възражението срещу 1 процесната заповед за изпълнение е било съставено чрез попълване на утвърден образец, в който единствено се твърди, че длъжника К. Е. А. не дължи изпълнение на претендираното вземане. Процесуални действия, извън попълването и подаването на възражението, не са били извършени от адвоката в производството.

Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗА, упражняването на адвокатската професия включва: 1/ писмени и устни консултации по въпроси на правото; 2/ изготвяне на всякакви книжа – молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа и 3/ представителство на доверителите и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт. Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК е вид адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт /въпреки, че с оглед изложеното вече по горе тези действия не предполагат знания и умения, с които длъжникът не разполага/, тя не представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗА и чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отделно от това в посочената Наредба не е предвидено самостоятелно възнаграждение за изготвяне на възражение срещу заповед за изпълнение /така, както изрично е предвиден размер на възнаграждението за изготвяне на отговор на искова молба, отговор на въззивна жалба, отговор на касационна жалба и др./.

Ето защо съдът следва да обезсили издадената ЗИ, но без да присъжда разноски на длъжника за платен адв.хонорар за подадено възражение по чл.414 ГПК.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА издадена Заповед за изпълнение-ЗИ № 20048/24.11.2021г. по ЧГД№ 65266/2021г. по описа на СРС, 2-ро ГО, 163-ти състав, за изпълнение на парично задължение, по заявление на кредитора А ООД, срещу длъжник К. Е. А., като наследник на Е. Д. А., на основание чл.415, ал.5 ГПК, поради незавеждане на иск в указания срок.

ОТХВЪРЛЯ искането на длъжника К. Е. А. обективирано във възражение по чл.414 ГПК/бланково по образец/ за присъждане в нейна полза на адв.хонорар от 300лв., като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните със съобщение, с частна жалба пред СГС.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на двете страни ведно със съобщение!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2