Решение № 9 от 16.01.2017, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 16.01.2017 г. град

С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ

На 09.11. 2016 година

В открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: Д.К. като разгледа докладваното от съдия ТРИФОНОВА т.д. № 322 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание по чл. 266 ал. 1 вр. с чл. 258 и сл. от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът “В.-П.” ЕООД град С. твърди в исковата молба, че между страните бил сключен Договор № 2342/18.11.2008 г. с предмет изработване проекти на пътна инфраструктура на Община С.З. - обособена позиция 6 (връзка на І-ви ринг от „Б."), по който договор ОБЩИНА С.З. била възложител, а “В. П.” ЕООД - изпълнител.

Посочва, че по сключения договор има издадена от “В.-П.” ЕООД фактура № 101 от 11.06.2009 г. за авансово плащане на сума в размер на 96000 лв. (деветдесет и шест хиляди лева), която не е изплатена в цялост, като останали неизплатени 6000 лв. (шест хиляди лева).

Ищецът твърди, че на

18.11.2010г. с писмо вх. № 26-00-3564 предал в оригинал изработените проекти.

С Писмо - покана за плащане с вх. № 10-01-1501 от 27.12.2012г. /погрешно посочено в исковата молба – 22.12.2012г./ ищецът поискал от ответника да му бъде изплатено договореното.

С Писмо - покана за плащане от 14.11.2014г., изпратено чрез М. Е. ООД - пощенска пратка № 4100011140003, ищецът също поискал уреждане на отношенията чрез извършване на разплащане от страна на ответника. До момента на подаването на исковата молба няма отговор на писмата.

Ищецът счита, че неизплащането на дължимата по договора сума от страна на ответника ОБЩИНА С.З. обосновава правния интерес на “В.-П.” ЕООД да предяви по съдебен ред иск за заплащане на договореното, както и да предяви претенции за обезщетения за забава.

Моли делото да бъде разгледано и решено по реда на глава 32 от ГПК, като съдът осъди ответника ОБЩИНА С.З. да изплати на ищеца “В.-П.” ЕООД сумата, която първият дължи като възложител по Договор № 2342/18.11.2008 г. в размер на 102 000 лв. (сто и две хиляди лева), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Моли да бъде осъден ответника да изплати на ищеца “В.-П.” ЕООД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху фактурираната и неизплатена сума от 6000 лв., в размер на 1830 лв. за периода от 18.11.2012г. до 17.11.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Моли да бъде осъден ответника ОБЩИНА С.З. да изплати на ищеца “В.-П.” ЕООД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената по договора сума от 96000 лв., в размер на 29280 лв. за периода от 18.11.2012г. до 17.11.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца всички направени от последния разноски, включително и разходи за пътуване и командировка, ведно със законната лихва от датата на тяхното извършване до окончателното им заплащане.

В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът посочва, че с договор № 2342/18.11.2008г. Община С.З. е възложила на „В.-П." ЕООД да изпълни обществена поръчка с предмет: „Изработване на проекти на пътната инфраструктура на Община С.З." за обособена позиция № 6 - „Връзка на I - ви ринг от Б.", съобразно одобрена от Възложителя документация и оферта на изпълнителя. В чл.4 от договора изрично е упоменато, че възложителят следва да заплати на изпълнителя договорената цена по банков път по сметка на изпълнителя след представяне на фактура - 70% след приемане на предварителния проект от ОбЕСУТ и 30% след приемане на окончателния проект.

Ответникът твърди, че е заплатил сумата от 90 000 лв. по представената по делото фактура № 101/01.06.2009 г.

Счита предявените от

„В.-П." ЕООД искове за допустими, но оспорва същите по основание и размер.

Счита, че Община С.З. към момента на депозиране на исковата молба не дължи претендираните от дружеството суми.

Относно претенцията на ищеца за сумата от 102 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, ответникът взема становище, че от представените по делото договор и писма е видно, че тази сума от 102 000 лв. е образувана от следните суми - 6 000 лв. неизплатена част от фактура № 101/11.06.2009 г., сумата от 38 400 лв. представляваща нефактурираната част от сумата, дължима след приемане на предварителния проект от ОбЕСУТ съгласно чл.4 от договора и сумата от 57 600 лв., представляваща 30 % от 192 000 лв. дължима след приемане на окончателния проект от ОбЕСУТ.

Посочва, че с решение по т. 4.9 по протокол № 12 от 15.04.2009 г. ЕСУТ приел втори вариант на представения идеен проект, т.е. експертния съвет приел първоначалния проект. „В.-П." ЕООД представило фактура № 101/11.06.2009 г. за сумата от 96 000 лв. Извършено било плащане по фактурата за 90 000 лв.

Счита, че Община С.З. не дължи плащане от 6 000 лв., тъй като съгласно чл.110 от ЗЗД вземането било погасено по давност, тъй като към датата на завеждане на исковете били изтекли повече от пет години от одобряването на първоначалния проект и представянето на фактура № 101/11.06.2009 г. От тук следвало, и че искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 6 000 лв. от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане е неоснователно.

По отношение на сумата от 38 400 лв. представляваща част от сумата, която следва да се изплати след приемане на предварителния проект от ОбЕСУТ съгласно чл.4 от договора, ответникът счита искането за неоснователно. Излага съображения, че сумата от 38 400 лв. е нефактурирания остатък от 134 400 лв. /сумата от 134 400 лв. представлява 70 % от 192 000 лв., които възложителят следва да заплати след приемане на първоначалния проект/.

Счита, че задължението възниква от 15.04.2009г. - от датата на приемане на първоначалния проект /идеен проект/ от ЕСУТ. Наред с това вземането от 38 400 лв. е погасено по давност, тъй като считано от 15.04.2009 г. - датата на решението на експертния съвет, с което е приет първоначалния проект, до датата на завеждане на исковата молба са изтекли повече от пет години съгласно чл.110 от ЗЗД . От тук следва, и че искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 38 400 лв. от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане е неоснователно.

По отношение на сумата от 57 600 лв. представляваща 30 % от сумата от 192 000 лв. и дължима след приемане на окончателния проект, счита, че искът също е неоснователен. Към момента на депозиране на исковата молба окончателният проект не е приет на експертен съвет, с оглед на което за Общината не възниква задължение да изплати сумата от 57 600 лв., както и претендираната за нея лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Във връзка с претенцията на ищеца за сумата 1830лв. - обезщетение за забава за периода 18.11.2012 г. до 17.11.2015 г., върху сумата от 6000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, ответникът взема становище, че тази претенция също е неоснователна, поради изложеното по-горе, че Община С.З. не дължи плащане от 6 000лв., тъй като вземането е погасено по давност. Към 12.06.2014г. вече е изтекъл пет годишния давностен срок, считано от представяне на фактура № 101/11.06.2009 г. и от приемане на първоначалния проект от експертен съвет.

Поради тази причина и на основание чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла. Ответникът твърди, че не дължи обезщетение за периода 18.11.2012 г. - 17.11.2015 г.

Също така ответникът посочва, че по начина, по който е формулирана исковата молба ищецът претендира законна лихва от датата на подаване на исковата молба върху обезщетението за забава - което обезщетение / възлизащо според ищеца на 1 830 лева/ вече било посочено като законна лихва върху съответната част / 6 000 лв. / от главницата за предходен 3-годишен период - т. е. по същество ищецът претендира начисляване на лихва върху лихва, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.294, ал.2 от ТЗ, съгласно която лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.

Относно претенцията за сумата 29 280 лв. - обезщетение за забава за периода от 18.11.2012 г. до 17.11.2015 г. върху неплатената по договора сума от 96 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, ответникът счита за неоснователна. Посочва, че съобразно представените по делото документи сумата от 96 000 лв. представлява сбор от следните суми: 38 400 лв. и 57600 лв. Сумата от 38 400 лв. е нефактурирания остатък от сумата от 134 400 лева / 70 % от цялата сума на договора - 192 000 лв. /, която възложителят е следвало да заплати след приемане на първоначалния проект. Счита, че от датата на приемане на първоначалния проект /идеен проект/, т.е. 15.04.2009 г. започва да тече петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, която изтича на 15.04.2014 г. и на 16.04.2014 г. вземането вече било погасено по давност. Поради това и на основание чл.119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, поради тази причина счита, че Общината не дължи претендираното обезщетение.

Относно другата сума

- 57 600 лв. /представляваща 30 % от стойността на договора, дължима след приемане на окончателния проект/, ответникът счита, че същата не се дължи от Община С.З., тъй като не е възникнало основанието за нейното плащане. Към момента на депозиране на исковата молба окончателния проект не е приет на експертен съвет. С оглед изложеното счита, че за общината не възниква задължение да изплати сумата от 57 600 лв., както и претендираната за нея лихва.

Също така ответникът счита, че по начина, по който е формулирана исковата молба ищецът претендира законна лихва от датата на подаване на исковата молба върху обезщетението за забава - което обезщетение /възлизащо според ищеца на 29 280 лв. / вече било посочено като законна лихва върху съответната част /96 000 лв./ от главницата за предходен 3-годишен период - т. е. по същество ищецът претендира начисляване на лихва върху лихва, което с оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ТЗ лихва върху лихва се дължи само, когато е уговорена.

Ответникът възразява срещу искането на ищеца да му бъдат присъдени направените от него разноски, включително и разходи за пътуване и командировка, ведно със законната лихва от датата на тяхното извършване до окончателното им изплащане, като взема становище, че при постановяване на решение следва да се има предвид разпоредбата на чл. 78 ГПК. Освен това счита, че не следва да се начисляват законни лихви върху разноските, тъй като те стават изискуеми с влизане в сила на решението, с което същите са признати, т.е. липсва забава за изпълнение по отношение на тях за страната, в чиято тежест са отсъдени.

Ответникът моли съдът да отхвърли предявените срещу Община С.З. искове и претендира разноските по делото в това число и юрисконсулско възнаграждение.

В допълнителната искова молба, ищецът твърди, че по искане на ответника Община С.З., сключеният между страните договор бил променен в частта за първото плащане, поради което “В.-П.” ЕООД издало фактура за 50 % от стойността на договора.

Посочва, че ответникът е признал обстоятелството, че от цялата договорена сума в размер на 192 000 лв. е заплатил само 90 000 лв.

Счита, че ответникът, като възложител по договор за изработка не е изпълнил свои основни задължения, а именно: - да приеме изработеното (чл. 264, ал. 1 от ЗЗД), което било признато от ответника в отговора на исковата молба; - да изпълнява добросъвестно задълженията си (чл. 63 от ЗЗД). Посочва, че съгласно отговора, ответникът не счита, че договорът е приключил.

С допълнителната искова молба ищецът прави искане при условие на евентуалност, в случай, че съдът не уважи първоначално предявената искова претенция в цялост, да осъди ответника Община С.З. да заплати на ищеца на основание чл. 79, ал. 1, предложение второ от ЗЗД във връзка с чл. 82 от ЗЗД обезщетение за неизпълнение, формирано както следва: