Решение № 914 от 04.10.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 914 гр. Бургас, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20222100500964 по описа за 2022 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на М. Р. Л. –ответник по гр.д.

№ 7132 /2021 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 697/14.04.2022 год. постановено по същото дело в частта ,с която въззивникът е осъден да заплати на „Попов инвест 2014“ ЕООД сумата от 1940 лв. – представляваща обезщетение за ползване след прекратяване на наемно правоотношение на лек автомобил „Сузуки „,модел „Селерио“,с рег. № 7955 МТ,за периода от 31.12.2020 г. до 13.07.2021 г. ,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане ,като го е осъдил да заплати и 1733,35 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди ,изразяващи се в увреждането но посочения лек автомобил ,ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата ,както и сумата 1109,97 лв. – разноски по делото .

Въззивникът изразява недоволство от решението ,като счита същото за неправилно ,незаконосъобразно и необосновано.Сочи се на първо място ,че не била изяснена напълно фактическата обстановка.По делото била налична разписка ,от която става ясно ,че на 13.07.2021 г. процесният автомобил е 1 предаден от служител на МВР на дружеството –ищец .Не са събрани доказателства обаче дали автомобилът или защо е бил иззет от ответника и 1 по каква причина е бил в МВР.Няма данни за някаква престъпна дейност спрямо Л. .Затова се счита за неправилен извода ,че автомобилът е бил в държане на ответника след двата месеца ,за които е бил платен наем ,т.е. именно след 31.12.2020 г.Съдът се е позовал единствено на показанияа на лице ,което е в служебни правоотношения с дружеството –ищец,но след като се твърди намесата на други лица и по-специялно на органи на реда ,е следвало призоваването им за разпит.

Не се е установило ,че именно ответника е причинил имуществените вреди по автомобила ,нито в какво състояние МПС-то е открито от органите на МВР.Това ,че свидетелят е констатирал щетите към момента на приемането на автомобила от органите на реда ,не може да ангажира отговорността на ответника за заплащане на същите ,т.е. погрешно е схващането ,че са събрани достатъчно доказателства .

Моли се за отмяна на решениео и отхвърляне на исковете . Не се сочат нови обстоятелства и нови доказателства по делото .

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК .

Въззиваемият ищец в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на съдебното решение в атакуваната част не са допуснати сочените в нея нарушения .Счита се на първо място ,че даденият под наем на ответника от ищцовото дружество автомобил му е бил върнат със съдействието на полицията на 13.07.2021 г. ,за което е представена разписка от същата дата .Представен е и сигнал до РУ на ОДМВР-Бургас ,в който дружеството е изложило твърдение ,че автомобилът е в неизвестност и Л. не го е предал след прекратяване на наемния договор .Тези доказателства потвърждават извода ,че ищецът си е върнал фактическата власт върху автомобила на сочената дата в резултат на сигнала и съдействието на полицията за установяване на местонахождението му и това на наемателя Л. .Извън предмета на спора е дали срещу него е било образувано някакво наказателно производство .

Ответникът не е подал отговор на исковата молба , не е направил и съответните изявление в хода на съдебното дирене ,нито е представил 2 доказателства къде и кога е върнал автомобила /за което носи тежестта на доказване/.Допълнителен аргумент е и приетата вносна бележка от 2 09.04.2021 г. за заплатен наем за автомобила от Л.. Затова при липса на твърдения и доказателства ,че автомобилът е предаден на друга дата ,изводът на съда за датата ,на която е бил върнат на ищеца е правилен .

Що се отнася до щетите върху автомобила,се отбелязва ,че дали същите са нанесени от ответника лично ,или от трето лице през времето ,през което автомобилът е държа от него ,е без значение за ангажиране на отговорността му за вреди ,която наемателят дължи на осн.чл. 233 ЗЗД .В случая няма доказателства автомобилът да е предаден на наемателя с дефекти .Затова не са допуснати нарушение в тази връзка от съда ,включително и преценка на показанията на свид. Е. –лицето ,което е извършило фактически действия по предаване и получаване на автомобила.

Моли се за потвърждаване на решението изцяло .Също не се сочан нови доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са били обективно съединени искове с правно основание чл.

233 ал. 1 и чл. 236 ал. 2 ЗЗД.

Не се спори по делото ,че на 31.10.2020 г. е сключен договор за наем между ищцовото дружество -„ПОПОВ ИНВЕСТ 2014“ ЕООД (наемодател) и ответника М. Л. /наемател), по силата на който дружеството отдава за възмездно ползване на ответника собствения си лек автомобил марка „Сузуки “, модел „Солеро“, рег. № А 79 55 МТ, за срок от 30 дни – до 30.11.2020 г., срещу наем от по 10 лева на ден или общо 300 лева. В договора изрично е посочено, че автомобилът се дава в изправно техническо състояние.

Автомобилът не е върнат след изтичане на срока на договора, което практически не се оспорва от ответната страна и се потвърждава от показанията на свидетеля Е., който е служител на дружеството наемодател и отговаря за сключването и изпълнението на договорите за наем на автомобили. Наетият автомобил и ключът за него е следвало да бъдат предадени след изтичане на срока на договора именно на свидетеля Е. . Тъй като това не се случва, той провежда телефонен разговор с бащата на 3 ответника, като последният заявява, че на сина му му трябва време, за да преведе парите за ползването на колата. Доколкото автомобилът не е предаден на свидетеля и поради заплахи към него от страна на ответника, дружеството ищец чрез Е. подава сигнал до полицията на 17.06.2021 г. На 13.07.2021 г. Е. получава от полицай при V РУ към ОДМВР – 1 Бургас процесния лек автомобил ,като е констатирал, че има следните увреждания по автомобила: панел заден ляв е увреден; преден халоген ляв е счупен; врати предна дясна и задна дясна са повредени; панел заден десен; накъсан обезопасителен колан на мястото на водача. Според свидетеля деформацията на преден десен калник (снимка 1 от заключението на вещото лице) е настъпила преди предаването на автомобила на ответника за ползване. При огледа на автомобила вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза констатира и пукнатина по предно панорамно стъкло и счупен контактен ключ, но те не се претендират от ищеца (видно от обстоятелствената част на исковата молба). Според експерта цената за ремонта на автомобила е в размер на 1917,22 лева, но дружеството претендира по-ниска по размер сума, а именно 1773,35 лева.

Не се спори също и че на 09.04.2021 г. дружеството получава по банков път сумата от 300 лева с наредител бащата на ответника. Като основание за плащането е посочено „плащане наем автомобил“.

При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд приема и двата обективно съединени иска за основателни ,като по първия иск – с правно основание чл. 233 ал. 1 изр. 2 ЗЗД сочи ,че ,доколкото сочената правна норма на чл. 233 ал. 1 изр.4 ЗЗД предвижда оборима презумпция по отношение доказване състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя по договора за наем и тъй като страните по правоотношението не са подписали двустранно приемо-предавателен протокол

,установяващ състоянието на отдадената под наем вещ ,приложение намира именно оборимата презупция на чл. 233 ал. 1 изр.4,съгласно която се счита ,че получената от наемателя вещ е в добро състояние.Доказателствената тежест на противното твърдение-че вещта е била в лошо състояние ,или с недостатъци ,се носи от наемателя/каквото доказване не е сторено в процеса/.От друга страна ,уврежданията на автомобила са констатирани към момента на връщането му /според показанията на свид.Е./ от полицецйски служители на 13.07.2021 г.,до който 4 момент автомобилът е бил във фактическа власт у ответника ,т.е. вредите се дължат на причина,за която отговора ответникът.

Уважен е и искът по чл. 236 ал. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на автомобила след изтичане срока на договора ,като конкретният размер на обезщетението е изчислен съобразно договорения наем .

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд ,към които препраща на оснчл. 272 от ГПК .

Във въззивната жалба се оспорва извода на съда за това ,че автомобилът е бил във фактическата власт на ответника и се възразява ,че не били ангажирани доказателства ,че въпросното МПС било иззито от страна на полицията именно от ответника и по каква причина било при тях.Всъщност няма спор ,че автомобилът ,който е бил отдаден под наем от ищцовото дружество на ответника е бил върнат със съдействието на полицията на 13.07.2021 г. ,за което е била представена разписка от същата дата.Представен е и сигнал до 5-то РУ на ОДМВР –Бургас от 17.06.2021 г. ,в който дружеството е изложило твърдения ,че не му е известно къде се намира автомобилът,тъй като ответникът Л. не го е предал след прекратяване на наемния договор .Следователно дружеството си е върнало фактическата власт върху автомобила в резултат на сигнала и съдействието на полицията за установяване на местонахождението му и това на наемателя Л..В тази връзка без значение е дали срещу него е образувано наказателно производство и е реализирана някаква наказателна отговорност .

Не е било спорно между страните ,че е бил скюлеч наемен договор за автомобила ,за определен срок ,койко към момента на предявяване на иска е изтекъл.След изтичане на срока на договора наемателят е бил длъжен да върне автомобила и в тежест на ответника е било да установи ,че е върнал автомобила след прекратяване на договора и кога е станало това .В случая ответникът не е депозирал никакви доказателства в тази връзка ,не е депозирал и отговор на исковата молба ,не е поискал доказателства относно факта кога и от кого е предаден автомобила.Затова и при липса на твърдения в първоинстанционното производство ,че автомобилът е предаден на друга дата ,изводът на съда за датата на връщане на ищеца е правилен и съобразен с доказателствата по делото.

5

Що се отнася до оплакванията за необоснованост на изводите за вредите,причинени по автомобила ,то безспорно е ,че по времето ,когато ответникът е държал автомобила ,той е носил отговорност за причинените му вреди –без значение дали тези вреди са нанесени лично от него , или от трето лице.Тази отговорност на наемателя му е вменена по силата на изричната законова норма на чл. 233 ЗЗД,а както правилно е приел първостепенният съд –до доказване на противното се предполага ,че вещта е била приета в добро състояние /а в случая този факт изрично е вписан в наемния договор /.Затова правилен е изводът ,че уврежданията по автомобила са настъпили след предаването му на ответника и той носи отговорност за тях.

Съдът не е допуснал нарушения и при преценка на събраните по делото свидетелски показания ,тъй като показанията на свид. Е. са ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК ,като е отчетено ,че той се намиа в служебни отгошения с ищцовото дружество.Това обаще само по себе си не прави показанията му автоматично недостоверни ,тъй като именно той е бил лицето ,което е извършвало фактическите действия по предаване и получаване на автомобилите на дружеството ,неговите наблюдения са непосредствени ,а и не са опровергани с други доказателства ,депозирани от ответната страна .

Затова настоящият съдебен състав счита ,че атакуваното решение следва да бъде потвърдено ,поради което Бургаският окръжен съд РЕШИ: